Ratio Podcast

Можем ли да съживим птицата Додо е основната тема в този епизод. В продължение на векове човечеството главно допринася за изчезването на различни видове, но компанията Colossal Biosciences прави опити да направи точно обратното - да съживи птицата Додо. Никола и Петко, в компанията на генетикът, доц.Славил Пейков, разговарят за планът и методите, чрез които компанията се опитва да възроди редица изчезнали животни. В епизода обсъждат и какво по-точно представлява де-екстинацията и дали вече не се е случвало. Слушайте епизода, за да разберете има ли бекъп вариант за живота на планетата и какъв е планът да забавим глобалното затопляне. Допълнителни материали: https://www.nhm.ac.uk/discover/news/2023%E2%80%A6vation-debate.html https://www.nature.com/articles/d41586-023-00379-5 https://www.nationalgeographic.com/science/art%E2%80%A6ve-the-dodo https://www.smithsonianmag.com/smart-news/th%E2%80%A6ancient%20DNA https://www.nationalgeographic.com/science/art%E2%80%A6ion-cloning https://www.bigissue.com/news/environment/this-is-pleistocene-park-siberias-mammoth-scheme-to-cool-the-planet-and-save-us-all/ https://www.nhm.ac.uk/discover/news/2018/may/animal-dna-to-be-frozen-in-huge-national-bank.html https://www.technologyreview.com/2013/03/19/2%E2%80%A6nger-pigeon/ https://en.wikipedia.org/wiki/Passenger_pigeon

В този епизод, Кив и Тулечки обсъждат въвеждането на изкуствения интелект (ИИ) в българското училищно образование, като анализират визията на МОН и предложените промени в учебните програми. Темите включват конкретни предложения за интегриране на ИИ в предмети като математика (генериране на примери, проверка на решения), като се засягат въпроси за коректността на генерираната от ИИ информация спрямо учебния материал, финансовата обосновка на тези технологии и подходящата възраст за тяхното въвеждане. Обсъждат се предизвикателства като „кризата на връзката“ между ученик и учител, проблемът с дигиталното неравенство и нуждата от развиване на ИИ грамотност и умения за „prompt engineering“. Водещите търсят отговор на въпроса дали ИИ трябва да бъде инструмент за „допълване“ или „заместване“ на учителя и каква е ролята на човешкия фактор в бъдещето на образованието. https://www.mon.bg/nfs/2026/01/pr27012026_vizia-ai-strategy-education.pdf https://www.mon.bg/project-document/proekt-na-zapoved-za-izmenenie-i-dopalnenie-na-uchebni-programi-po-obsthoobrazovatelni-predmeti-za-xi-i-za-xii-klas/ https://www.mon.bg/dokumentatsiya/proekti-na-dokumenti/ Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо

Измислица или истина е историята? В новия епизод на подкаста Pop Script с водещ писателя и кинокритик Благой Д. Иванов се отправяме на плаване из мътния океан на историографията, пречупена през популярната, но и през класическата култура. Гости са двама души с плашеща ерудиция, но също така и с пленителна реторика – това са театроведът Миряна Димитрова (автор на „Julius Caesar's Self-Created Image and Its Dramatic Afterlife“) и историкът Александър Стоянов (автор на „Българите между две катастрофи – 1396-1944 г.“). Тройната дружина се отдава в студиото на Ratio на свежи разсъждения върху автентизма и художествените интерпретации на реални хора и събития от (сравнително) далечното минало. Също така, те предпазливо и що-годе оптимистично отправят поглед към бъдещето в края на разговора, отговаряйки на следния тегав въпрос: в напрегнатите времена, в които живеем, имаме ли шанс да се оправим и съхраним, без да се стига до ескалация? Tази бъдеща аудиовизуална христоматия съдържа още теми и питанки като: • Илюзия ли е достоверността, когато историята се разказва, преразказва и съхранява? • А илюзия ли е достоверността, когато историята се преработва от изкуството? • Превърнал ли се е Уилям Шекспир чрез творчеството си в своеобразен персонаж – ocoбено чрез филми като „Влюбеният Шекспир“ на Джон Мадън, „Анонимен“ на Роланд Емерих и „Хамнет“ на Клои Жао? • Дали пиесите на Барда са основна причина да възприемаме днес повече като фикция фигури като Гай Юлий Цезар? • Могат ли сериали като „Рим“ да развенчаят митичната осанка на древността? • Как изобразителното изкуство на творци като Жак-Луи Давид помага на Наполеон Бонапарт да изгради своя въздействащ имидж? • Бил ли е адекватно представян досега в книги и филми обичащият котките кардинал Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо? • C „да“ или с „не“ трябва да подхождаме към исторически компрометираните, но художествено издържани продукции на режисьори като Мел Гибсън („Смело сърце“), Ридли Скот („Гладиатор“) и Зак Снайдър („300“)? • Сложни личности като Винсент Вилем ван Гог могат ли да бъдат опознати и разбрани чрез комбиниране на литература, кино и лични архиви? • Кой е барон Франц Нопча фон Фелшьо-Силвас... и защо си струва да научим повече за него? • Смислени и правдиви ли са т. нар. woke сюжети? • Как иронията, самоиронията и карикатурата работят при велики разказвачи като Мел Брукс („Пламтящи седла“), Роуън Аткинсън („Черното влечуго“) и комедийната трупа „Монти Пайтън“? • Поради каква причина не можем да третираме собствените си национални герои по друг начин, освен канонично... и бихме ли могли някой ден да видим Васил Левски в схватка с чудовището от Лох Нес? • И още: от гениални майстори на четката (като Иван Айвазовски и Ждислав Бекшински) през средновековни владетелски фигури (като папа Инокентий III и херцогиня Елеонор Аквитанска) до неочаквани страдалци и герои на своите епохи (като Джефри Хъдзън и Абрам Ханибал) – кого би било любопитно да видим интерпретиран в изкуството, който не е бил досега адекватно или изобщо представян никъде?

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са великаните и защо са важни в митологията и литературата? - По какво си приличат Одисей и Давид? - Злонамерени или глупави ли са гигантите? - Каква е причината за инфантилизацията на великаните в литературата? - Променя ли се образът на гиганта през Средновековието? - Великан ли е Александър Велики? - Каква е общото между великаните и транснационалните корпорации? - Съществуват ли великанки (скандинавските митологии, Бодлер и др.) и какво е значението на пола при великаните? - Защо законите не харесват великаните, както и великаните не харесват законите (Гаргантюа и Пантагрюел)? - Как се различават тенденциите по фолклоризация и монументализация на гигантските чудовища? - Съществува ли позитивен прочит на великаните? - Какъв е въглеродният отпечатък на Годзила? - Великан ли е холобионтът „Гея“ на Латур? - Какво обединява планините, статуите и пирамидите? - Идва ли времето на Великите (а не просто големи) езикови модели? Великаните са едни от най-разпространените чудовища, които изненадват не просто със своя огромен ръст (гигантизъм), но и с липсата на ясни очертания в начините на тяхното материализиране (аморфност). Като започнем с титаните в древногръцката митология, преминем през Голем, Голиат, Пантагрюел, и достигнем до великаните на Дон Кихот, Хълк, Годзила, та дори и до Големите (гигантските) езикови модели, голямото винаги е впечатлявало човешкото въображение, но едновременно с това е застрашавало реда. Ако искате да чуете един също толкова странен разговор за великаните, колкото странни същества са и те самите, слушайте този епизод на Вокс нихили. Разговора може да чуете ТУК. Представяне на госта: Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.

В новия епизод на Ratio Weekly поглеждаме към медицината на бъдещето – и тя изглежда едновременно впечатляваща и леко смущаваща. Разказваме за автономен хирургичен робот, който успешно извършва операция по отстраняване на жлъчен мехур, учейки се и адаптирайки се в реално време – стъпка към операционна, в която човекът може да е само пациентът. Говорим и за микроскопични безжични мозъчни импланти, които се инжектират в тялото, придвижват се сами до конкретна зона в мозъка и я стимулират прецизно – без скалпел, без отваряне на черепа. А накрая – неочакван биологичен обрат: бактерии, които могат да разграждат бъбречни камъни и да се превърнат в естествено, живо решение на болезнен проблем. Технологии, които до вчера звучаха като научна фантастика, днес вече са в лабораторията – и съвсем скоро може да бъдат в болницата.

В този епизод разговаряме с Адриан Чайковски — един от най-оригиналните и научно ориентирани гласове в съвременната научна фантастика и автор на Children of Time и десетки романи, които непрекъснато разширяват границите на въображението. Говорим за писането като занаят, а не като мистерия: дисциплината пред вдъхновението, ежедневната работа зад разказването на истории, изграждането на светове и навиците, които превръщат идеите в книги. Оттам разговорът преминава към науката, която захранва неговата фантастика — еволюцията, биологията, нечовешкия интелект и това какво всъщност означава да разпознаеш съзнание, когато то изобщо не прилича на нашето. =In English= In this episode, we sit down with Adrian Tchaikovsky — one of the most original and scientifically minded voices in contemporary science fiction, and the author of Children of Time and dozens of novels that constantly stretch the limits of imagination. We talk about writing as a craft rather than a mystery: discipline over inspiration, the daily work behind storytelling, worldbuilding, and the habits that turn ideas into books. From there, the conversation moves into the science that fuels his fiction — evolution, biology, non-human intelligence, and what it really means to recognize a mind when it doesn't look anything like our own.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. „Горгий“ Платоновият диалог, който поставя въпроса кое трябва да предпочете човек: да причини несправедливост или да претърпи несправедливост. Първо, Сократ пита Горгий относно същността и целите на реториката, като я дефинира като умение за убеждаване без знание за справедливото и доброто. След това, в спора си с Пол, реториката е наречена форма на ласкателство, сродна на готварството и козметиката, и е противопоставена на истинските държавнически изкуства, които се грижат за душата чрез разум и мярка. След като Пол не успява да „противодейства“ на Сократ, в разговора се намесва домакинът Каликъл, който защитава правото на по-силния да удовлетворява желанията си, дори когато това причинява несправедливост на по-слабите. Сократ противопоставя на това идеята, че добрият живот изисква самоконтрол и ред в душата, а не потъване в потока на неограничените желания. Така диалогът преминава от политическа критика към етика на душата, в която несправедливостта е по-голямо зло от търпяната неправда. В заключителната митологична сцена, посветена на съда над душите след смъртта, Платон утвърждава възгледа, че справедливостта има космическо измерение, което не може да бъде отменено от човешката реторика или власт. Допълнителни материали: Горгий (диалог), Платон, прев. Георги Михайлов. Диалози, том. 2, С., Наука и изкуство, 1979. Представяне на госта: Проф. Христо Тодоров е български философ, културолог, преводач на философски текстове и университетски преподавател. Почетен професор на Нов български университет от 2023 г. Научните интереси на проф. Тодоров са в областите на философската херменевтика, философията на историята, историята на понятията и биоетиката. В тези области са и по-голямата част от курсовете, които води в няколко бакалавърски и магистърски програми в НБУ и преди всичко в програмите по философия и социология.

В новия епизод на Ratio Weekly екипът разглежда как неочаквани детайли могат да променят всичко – от храненето ни до разбирането ни за болестите, еволюцията и екологичните кризи. Започват с изненадващо откритие в нутриционистиката: защо банановите смутита могат драстично да намалят усвояването на полезни полифеноли и как начинът на приготвяне на храната се оказва ключов за здравословния ѝ ефект. След това ни пренасят 99 милиона години назад във времето с уникално палеонтологично откритие – опашка на пернат динозавър, запазена в кехлибар, която дава безпрецедентен поглед върху структурата на перата и меките тъкани на тези животни. Продължават с обещаващ медицински пробив: нов подход за лечение на Алцхаймер, който възстановява способността на мозъка да се самопочиства и води до значително подобрение при експериментални модели. Епизодът завършва с тревожен екологичен анализ – как високопатогенният птичи грип е довел до масова смъртност при южните морски слонове и какви могат да бъдат дългосрочните последици за една от най-големите популации морски бозайници на планетата.

В този епизод, Кив и Тулечки посрещат Йоан Запрянов, журналист във в. "Капитал" и докторант по "Психология на виртуалния свят и социалните мрежи" в Софийския университет. Основната тема е ограничаването на социалните медии за деца и младежи, разглеждайки въпроса от психологическа, регулаторна и икономическа гледна точка. Обсъжда се психологическата криза, която експерти като Джонатан Хайд наричат "Голямото препрограмиране" на детството след масовото навлизане на смартфони между 2010 и 2015 г. Говори се за връзката на това явление с рязкото влошаване на психичното здраве, тревожността и случаите на самонараняване сред подрастващите. Ще чуете и как технологичните компании умишлено създават продукти, целящи зависимост, като заобикалят съзнателната мисъл и активират примитивните реакции в мозъка – процес, наречен от Тристан Харис "надпревара към дъното на мозъчния ствол". Допълнителни материали: Екаквотое | Yoan Zapryanov | Substack Тревожното поколение: Детство във виртуална реалност? | Джонатан Хайд No Filter: The Inside Story of Instagram - Wikipedia Facebook: The Inside Story: Levy, Steven: 9780735213159: Amazon.com: Books Извън обхват | Евгени Черепов | Ozone.bg Dopamine Nation | Анна Лембке | Цена | Ozone.bg Stolen Focus • Johann Hari • Iztok-Zapad Publishing House Ten Arguments for Deleting Your Social Media Accounts Right Now За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо DONE

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Как и от кога психологизираме изкуствения интелект? - Какви човешки нужди и желания експлоатират големите езикови модели (LLM)? - Каква е разликата между халюцинация и конфабулация? - Как ни обгръща ИИ и защо прилича на… майка ни? - Защо се обръщаме към големите езикови модели и какво очакваме от тях? - Има ли ИИ несъзнавано? - Какво представлява Folie à Deux (споделена налудност)? - Какво би казал Лакан за големите езикови модели (дискурс на университета)? - Възможен ли е „едипов триъгълник“ с участието на LLM? - Има ли „друг“ в диалога с LLM и до къде може да ни доведе дигиталният нарцисизъм? - Как фигурата на Бащата е свързана с ИИ? - Може ли общуването с ИИ да ни доведе до самоубийство? - Един ли е ИИ на бъдещето? - Как навлиза ИИ в интимните отношения и идва ли окончателната смърт на… секса? В този период търсим нишките, които свързват психологията с развитието на изкуствения интелект. Големите езикови модели не просто решават специализирани задачи, но участват и в огромно количество глупави, ненужни и напълно несъстоятелни разговори, от които потребителите не искат, а и не могат да се откажат. Защо връзката ни с ИИ се задълбочава и какво може да правим с нарастващите страхове от възникването на нови форми на привързаност и уязвимост. До какво може да ни доведе разговорът с ChatGPT, къде започва психозата и кога патологията трябва да каже „не“ чрез рестриктивни правни регулации. Ако искате да се запознаете с един психоаналитичен прочит на изкуствения интелект, този епизод е за Вас. Допълнителни материали: - How AI is rewiring childhood, The technology presents dazzling opportunities—and ominous risks (статия), The Economist, 04.12.2025 (линк); - Няма секс, а само порно… и това е добре (подкаст), Вокс нихили, Рацио подкаст, 26.06.2021 (линк);

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за сътресенията в космическата индустрия – от подготовката на NASA за мисията Artemis II и неуспехите на китайски ракети, до забавянето на ракетата Neutron на Rocket Lab и амбицията на Австралия да изгради собствен независим достъп до орбита чрез мащабна държавна инвестиция. След това ни пренасят към голям пробив във физиката – ключова стъпка към по-реалистичен и устойчив ядрен синтез, с потенциални последици далеч отвъд енергетиката. Завършват с впечатляващ медицински напредък: микрочип, имплантиран в окото, който възстановява централното зрение при пациенти с тежка форма на макулна дегенерация. Обсъждат как работи системата PRIMA, защо резултатите ѝ се смятат за исторически пробив и как подобни технологии променят границите на възможното в медицината. За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Споменато в епизода: Проблеми с космическите ракети (тук) (тук) Голямо откритие в немския стеларатор (тук) Чип в окото възстановява зрението при хора (тук) Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: https://www.patreon.com/c/ratiobg.

Това не е обичаен епизод на inter alia, а експеримент. През миналата година Васко е бил на пътешествие в Африка и сега е гост на себе си. От дневника, който си е водил и който ще прочете, можете да добиете (бегла) представа какво би могло да ви очаква на едно сафари, включително: - кой райски остров до Кения си заслужава да посетите и защо; - колко близо до природата те връща срещата с ловуващ хищник в дивото; - какво е чувството да се гледаш лице в лице със слон от метър разстояние; - коя важна сафари традиция по залез не бива да пропускате; - защо може да сложат масай на стража пред палатка ти цяла нощ; - случайни забавни впечатления от един различен свят. Историята е съпътствана и от авторски снимки, които разкриват някои от по-важните моменти от разказа. Картината на корицата е “Три леопарда” от Жак-Шарл Удри (1720-1778). Пишете ни коментар дали ви е интересно да слушате такива истории. Ако ви допада това, което правим, ударете едно рамо на

Египет и справедливостта“ [МААТ] (13.01.2026) Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Теодор Леков и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли богове, които „ядат“ справедливост? - От какво са се страхували древните египтяни? - Има ли място за субективните възприятия в съвременната наука? - По какво се различават древните от нас? - Какво е значението на ритуала за справедливостта? - Има ли разлика между космическата и политическата справедливост? - Ще надживеят ли пирамидите големите езикови модели? - Защо преминаването към желязото води света до войни? - има ли някой, който може да спре фараона? - Обичали ли са древните египтяни смъртното наказание? - Какво представлява сърцето и може ли да избира само своя път? - От къде идва перото на везните в съда след смъртта? - Кои са 42-те „смъртни“ гряха според древните египтяни? - Как хаосът заплашва справедливостта? - Как се съвместяват обективното доказване с ордалиите? В Древен Египет справедливостта не е закон или процедура, а космически ред, наречен Маат, който прави света устойчив и обитаем. Тя не се „прилага“, а се поддържа чрез ритуали и всекидневни практики, които възпроизвеждат равновесието, които държи света защитен от нахлуващия хаос. Срещу Маат стои Исафет – като разпад и загуба на света. Фараонът не е законодател, а медиатор, чиято задача е да „прави Маат“, т.е. да възстановява реда, когато той е застрашен. Справедливостта не се доказва чрез спор, а се разкрива като истина – най-ясно в съда на мъртвите, където сърцето само свидетелства за живота си. В днешния епизод разговаряме, доколкото ни позволява огромната дистанция във времето, за възгледите на древните египтяни относно справедливото и честното. Ако искате да се качите на „машината на времето“ и да потеглите с нас наистина дълеч назад, слушайте ни :) Разговора може да чуете ТУК. Допълнителни материали: - Текстове на пирамидите (книга), Теодор Леков, Изток-Запад, 2025 (линк); - Скритото знание (книга), Теодор Леков, Изток-Запад, 2004 (линк); - Религията на Древен Египет (книга), Теодор Леков, Изток-Запад, 2007 (линк). Представяне на госта: Проф. д-р Теодор Леков е български археолог и историк, специализиран в областта на древноегипетската цивилизация и история. Той е познат със своите изследвания и публикации, които се фокусират върху египетската култура, религия и език. Теодор Леков е преподавател по египтология в Софийския университет, където споделя своите знания и опит с новите поколения студенти и изследователи. Участвал е в множество археологически експедиции и проекти в Египет, където е допринесъл за откриването и анализа на значими археологически находки.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за големия енергиен завой – как възобновяемите източници, най-вече слънцето и вятърът, вече успяват да изпреварят въглищата в глобалното производство на електричество и започват да покриват растящото потребление, което кара този преход да изглежда все по-необратим. След това се пренасяме към по-тревожната картина на планетата: как човешката дейност ни е вкарала в Антропоцена, как Земята губи част от естествената си устойчивост, и защо учените все по-често говорят за Planetary Boundaries – границите, отвъд които рискът от необратими промени расте. Специален акцент е океанът и темата за подкиселяването, което вече се разглежда като още един сериозен сигнал за натрупващ се глобален дисбаланс. Обсъждат данни, че пациенти с рак, които са били ваксинирани с mRNA ваксини преди имунотерапия, са показали по-добра преживяемост, което подсказва, че ваксините могат да „подготвят“ имунната система и да направят лечението по-ефективно. Разглеждат и още по-смел подход: използване на mRNA, доставена чрез липидни наночастици, за въздействие върху латентния HIV, който се крие в покойни клетки и остава една от най-големите пречки пред пълното излекуване. Идеята е вирусът да бъде „събуден“, за да стане видим за организма и терапиите – и потенциално елиминиран. И още... Допълнителни материали: Пробив на годината според Science: Възобновяемата енергия изпревари въглищата (тук) Световния океан необратимо се подкиселява (тук) Planetary Health Check (тук) Първата изцяло персонализирана генна терапия (тук) Рядко генетично заболяване излекувано още в утробата (тук) (тук) КОВИД ваксините помагат срещу рак (тук) (тук) Нов медикамент за малария със 100% ефективност (тук). иРНК технология за отстраняване за латентен HIV вирус (тук) Два нови медикамента срещу гонорея (тук)

Критични ли сте към кинокритиката? Плашещо ерудираните кино коментатори и патологични cinephiles Димитър Дринов и Павел „Пачето“ Симеонов гостуват на Благой Д. Иванов в студиото на Pop Script – един подкаст на Ratio, в който културата е популярна, но е и популярно поднесена, а в този конкpетен случай културата е филмова и е гарнирана с безобразно количество най-разнообразни примери. Темите също са богати, като някои от поставените въпроси са с наистина трудни, че понякога и с невъзможни отговори. Този филмарски епизод включва в програмата си: • Що е то критикуване на филми – анализ и контекст с елементи на лични мотиви • Критиката може ли да бъде изкуство? • Критиката може ли да бъде обективна? • Критиката може ли да бъде наистина ефективна? • Нарцисизмът пречи ли ни да оценяваме адекватно дадено произведение? • Моралът и релативизмът при художествените търсения • Класическите теоретици и историци, занимаващи се със седмото изкуство – от Зигфрид Кракауер през Андре Базен до Тодор Андрейков • Роджър Ибърт – първият кинокритик, удостоен с „Пулицър“ • Какво свързва философи като Лудвиг Витгенщайн, Ерих Фром и Жил Дельоз с киното? • Критиците, превърнали се в творци – режисьорите Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар и Клод Шаброл от „Cahiers du Cinéma“ са сред стожерите на Френската нова вълна, но има и редица други примери, сред които са по-късните Питър Богданович, Пол Шрейдър и Пак Чан-уук • Режисьорите, които не са критици, но имат аналитично мислене и огромна филмова култура – Уди Алън, Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг, Куентин Тарантино, Едгар Райт и Шон Бейкър • Режисьорите, които пишат за кино – важни книги, написани от творчески великани: „Монтажът“ на Сергей Айзенщайн, „Уловеното време“ на Андрей Тарковски и „Да уловиш голямата риба“ на Дейвид Линч Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Александър Кьосеви Стоян Ставру обсъждат: - Защо Алеко не харесва упражняваната от него адвокатска професия? - Кой може да разбере Гуньо Адвокатина? - Какво представляват малапропизмите и в частност… двуокатът? - Какво отличава разказът „Андрешко“ от съвременните американски адвокатски сериали? - Защо литературата не харесва юристите? - Защо българите не вярват в държавните институции? - Как литературата може да ни помогне да открием човекът зад съдебната роля? - Наистина ли литературата окончателно е скъсала с ползата? - Участвали ли са литераторите в изграждането на Третата българска държава? - Какво общо има неспособността на българската литература да покаже сложността на съдебните роли и широко разпространения днес в България евроскептцизъм? - Има ли положителни примери на пишещи юристи? - Обречена ли е „съдебната“ литература да бъде маргинално поле на художественото писане? - Може ли да се направи наистина добър роман за живота на… главния прокурор? - Кой е виновен за лошата репутация на адвокатите? В настоящия епизод проследяваме една систематична неспособност в българската литература: неспособността да създаде достатъчно сложи и вътрешно противоречиви образи на герои, които изпълняват съдебни роли – адвокати, съдии, съдебни изпълнители, прокурори и др. В българската литература липсват произведения, които да намекват за големите теми на романи като „Процесът“ на Кафка и „Кървав меридиан“ на Маккарти. Напротив, от патриарха на българската литература Иван Вазов до пишещия адвокат Алеко Константинов, авторите в българската литература отказват на професионалните юристи „благото на разбирането“ (Александър Кьосев) и вместо това ги остават в средата на блатото. Зад сиромахомилство в „Андрешко“ на Елин Пелин се крие много дълбок проблем, разрушаващ дори и днес доверието в държавните институции. Опитите на зараждащата се в края на 19-и век българска литература да предложи популистки прочит на теми, които са важни за зараждащата се държава, носи след себе си последици, които продължават да произвеждат своите негативни ефекти. Допълнителни материали: - Адвокати, журналисти и щастливци. Репрезентации на съда и съдебната система в публичния дискурс (статия), Александър Кьосев, Социологически проблеми, 2007, № 3-4 (линк); - Съдът в българската литература (аудиозапис на семинар), IV-и научен семинар „Литература и право“, 10.04.2025 (линк); - Алеко Константинов като адвокат (книга), Даниела Доковска (съст.), Висш адвокатски съвет, 2012 (линк); - Кротките (книга), Ангел Игов, Жанет 45, 2015 г. (линк); - Кървав меридиан. Или вечерното зарево на Запада (книга), Кормак Маккарти, Пергамент Прес (линк) Представяне на госта: Проф. д-р Александър Кьосев е професор по история на модерната култура; изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето и визуалната култура на града. Преподавател е в СУ "Св. Климент Охридски" и в Нов български университет. Директор е на Културния център на Софийския университет.

В този епизод на Ratio Weekly правим голям обзор на най-важното от космическата 2025 — година, в която изстрелванията станаха повече от всякога, а надпреварата в орбита се усеща по-остро от години насам. Говорим за възхода на Blue Origin и дългоочаквания старт на New Glenn, както и защо това беше трудна година за NASA и за пилотираните мисии като цяло. След това се пренасяме на борда на МКС, където напрежението не липсва — от проблемите и трудните решения за NASA и Роскосмос, през добрите новини за Байконур и станцията, до моментите, в които се стига до спешни сценарии и евакуация на екипаж. Накрая гледаме напред — към завръщането на Луната и предизвикателствата като проблемите с топлинния щит, към новата ера в наблюдението на небето с Vera Rubin в Чили и новия „Супер-Хъбъл“, който очаква изстрелване. И завършваме с научните сензации: загадъчния обект 3I/ATLAS, най-силните свидетелства досега за възможен живот на екзопланета, и нови следи, които отново повдигат въпроса — имало ли е живот на Марс? Епизодът се реализира с подкрепата на StorPool Storage — българска компания, която разработва софтуер за съхранение на данни, използван от големи доставчици на хостинг и облачни услуги в над 30 държави. Ако сте софтуерен или DevOps инженер и търсите интересни технически предизвикателства, вижте повече на storpool.com/force.

В този епизод, Кив и Тулечки се завръщат с за да обсъдят дълбоката намеса на изкуствения интелект в ежедневието и човешката психика. Започват с разкрития около Meta и тяхната "стратегия" за управление на възприятието за измамни реклами, за да се представят по-добре на външни проверки. Говорят за абсурдния случай със задръстването, причинено от 50 автономни коли на Waymo в Сан Франциско, но веднага след това навлизат в математиката на трафика, за да обяснят как дори малък брой умни коли всъщност биха могли да решат проблема. Освен това, обсъждат и амбициозните научни проекти за синтетично човешко ДНК и за създаването на синтетична бактерия с най-компресирания генетичен код. Във втората, по-дълбока част, водещите се фокусират върху ИИ като психологически манипулатор. Обсъждат как родители използват ChatGPT за генериране на персонализирани приказки за лека нощ, което променя начина, по който децата възприемат бота, възприемайки го като същество с чувства. Разглеждат и новия феномен „чатфишинг“ в приложенията за запознанства – изграждането на фалшива, перфектна онлайн личност с помощта на ИИ. Накрая питат за най-мрачната страна на влиянието на ИИ, като разглеждат първия правен случай, в който чатбот е обвинен, че е подсилил параноидни делюзии, довели до убийство и самоубийство. Meta created ‘playbook' to fend off pressure to crack down on scammers, documents show | Reuters https://www.instagram.com/reel/DOEOR2fkSoM/?igsh=azJ2YTRsYWtuY3o=> San Francisco Tech Pranksters Create Self-Driving Traffic Jam with 50 Waymos Calm Traffic Needs More Than Calm Driving Scientists Launch Wild New Project to Build a Human Genome From Scratch Synthetic E. coli with compressed DNA outsmarts viruses in radical genetic leap ‘My son genuinely believed it was real': Parents are letting little kids play with AI. Are they wrong? | AI (artificial intelligence) | The Guardian ‘I realised I'd been ChatGPT-ed into bed': how ‘Chatfishing' made finding love on dating apps even weirder | Dating | The Guardian Man Kills His Mother After ChatGPT Reinforced Paranoid and Grandiose Delusions | Soelberg Analysis Open AI, Microsoft sued over ChatGPT's alleged role in fueling man's "paranoid delusions" before murder-suicide in Connecticut - CBS News Chatbot psychosis - Wikipedia Murder of Suzanne Adams - Wikipedia Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо

Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е „достойнството на съдията“ и „достойнството на оратора“? - Какви са обвиненията на Мелет, Анит и Ликон Срещу Сократ? - Защо наказателният процес в Атина е траел сам в светлата част на деня? - Защо всички мразят „конската муха“ Сократ? - Какво прави Сократ при държавниците, поетите, занаятчиите и ораторите? - Каква е разликата между „първите“ и „по-късните“ обвинители на Сократ? - Как са свързани богохулството и развалянето на младежите? - Дали смъртта не е най-голямото благо? - Защитна реч или акт на процесуално самоубийство е речта на Сократ? - Защо Сократ не желае да се занимава с политика, а определя философът като „частно лице“? - Колко тежат 30 гласа? - Кой тича по-бързо: смъртта или низостта? - Как съдебната грешка може да бъде структуроопределяща за развитието на историята? - Какви са паралелите между Сократ и Исус? - Кой кого осъжда в процеса срещу Сократ? - Какъв е заветът на Сократ за неговите синове? „Апология“ е емблематичен диалог. В него може да открием „разгърната“ версия на най-известното твърдение на Сократ за незнанието като поне мъничко мъдрост: „Аз съм по-мъдър от този човек, защото възможно е никой от двама ни да не знае нищо добро, но той си мисли, че знае нещо много, без да знае, а аз не си мисля, че знам, както всъщност и не знам. Изглежда, че поне мъничко съм по-мъдър от него в това, което не знам, не мисля, че го знам“. Това е и диалогът, в който Сократ заявява: „докато дишам и ми е възможно, няма да престана да се занимавам с философия“. Оформен като поредица от три съдебни речи на Сократ: реч преди произнасянето за вината, реч преди определяне на наказанието и реч след постановяването на смъртната присъда, „Апология“ разгръща важни въпроси относно границите на правораздаването и възможните злоупотреби с него. Ако искате да си припомните един от най-известните диалози на Платон, слушайте ни :)

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Какви са аргументите за въвеждането на универсален базов доход? - Как автоматизацията трансформира труда, а продуктивността – света, в който живеят хората? - Идва ли времето за нова данъчна справедливост? - Какво ни предлага универсалния базов доход: сигурност без нужда да се работи или зависимост без възможност за истински избор? - Може ли индивидуалната дигитална рента да бъде използвана като политически стабилизатор? - Дали парите наистина са подходяща морална компенсация за загубата на смисъл? - Универсално ли е благото на безделието? - Искаме ли да живеем в свят, в който всички си „универсално“ доволни, но никой не е „индивидуално“ свободен? - Как благодеянието може да препятства порастването на децата? - Какви са рисковете от естетизацията на социалната неутрализация и защо трябва да бъдем внимателни към новите „меки“ форми на дисциплина? - Какво представляват т.нар. „теории за смислен човешки контрол“? - Как една представяна като социална политика може да се превърне в утешителен механизъм? - Какво представляват етическият допинг и инфлацията на смисъл? - Кой и какво легитимира идеята за въвеждане на универсален базов доход? - Може ли универсалният базов доход да бъде използван като форма на адаптация към новата реалност? - Каква е ролята на хуманитаристиката и нейните безпокойства и съпротиви при посрещането на прекрасния нов свят? - Кой са алтернативите на универсалния базов доход? Въвеждането на универсален базов доход, обвързан с употребата и разпространението на изкуствен интелект, се обосновава чрез няколко взаимносвързани линии на аргументация: икономическа, социална, етична, политико-правна и философска. Те целят да отговорят на въпроса: как справедливо да се разпределят плодовете на автоматизацията в условията на намаляваща човешка заетост и нарастваща продуктивност без човешки труд. Дали обаче и тези добри намерения не водят към място, различно от рая, в който живеят техните основни апологети? Какво стои зад предложението за въвеждане на универсален базов доход и как то се отнася към достойнството на човека – това беше основният „нерв“ на днешния разговор.

В този специален коледен епизод, Кив и Никола правят ретроспекция на изминалата година през перспективата на темите в подкаста. Редовните слушатели ще могат да научат интересни неща от кухнята и колко слабо свързани са усилията и подготовката със реална гледаемост, а тези които слушат от по-скоро ще получат идеи кои епизоди са доказано добри и могат да се изберат да им отделят време. Освен към собствените си епизоди, Никола и Кив обсъждат най-значимите от годината теми за пресечените точки на технологиите и обществото през 2025. Ще научите за плановете на техно-утопистите как само ИИ ще работи и ще плаща безусловен базов доход на всички, защо почнахме да третираме социалните мрежи като цигари и докъде ще доведе заливащата ни вълна от AI Slop. Линкове Към епизодите и темите които Кив и Никола обсъждат: Анатомия на изкуственото същество [Agent 001, специален епизод на живо] AI Slop: генерирана от ИИ синтетична помия изведнъж заля мрежата, гост Александра Атанасова [Agent 001 #41] Как разследващите журналисти изобличиха империята на измамите, гост Мария Черешева [Agent 001 #31] Мозъчен упадък [Brainrot] [Vox Nihili със Стоян Ставру и гост Никола Тулечки] World Coin Партньори са Graphwise И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо

Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Кой са Чък и Джими Макгил? - Кога законът е храм и кога става цирк? - Има ли структурно унижение в адвокатските йерархии? - Какво става с братската любов, когато братята станат адвокати? - Кой е Кайн и кой е Авел? - Какво означава грижата в полето на юридическите услуги? - Какво се случва с маргиналите сред адвокатите? - Как адвокатската професия може да промени човека? - Възможно ли е да си добър човек и от двете страни на Закона? - Има ли граници в рекламата на една адвокатска практика? - Как и защо Джими Макгил се превръща в Соул Гудман? - Има ли място за Робин Худ в адвокатските среди? - Как се проваля Давид, след като вече няколко пъти е победил Голиат? - Кой е Джийн Такович и защо е… черно-бял? - Що за игра е правото и кой определя нейните правила? Сериалът „Better Call Saul“ започва като опит а се разкаже предисторията на „Breaking Bad“. Една от линиите, може би най-важната, проследява превръщането на дребния измамник Джими Макгил в морално компрометирания адвокат Сол Гудман. Но истинската тема е много по-дълбока. Тя е свързана с трансформацията на човешката идентичност в ритуалите на адвокатската професия, при което правораздаването не е само акт на свещенодействие и страхопочитание пред Закона, но и поле на постоянна импровизация, манипулация и етична ерозия. В настоящия епизод се съсредоточаваме върху отношенията на двамата братя Чък и Джими Макгил – чията драматична връзка разкрива редица особености, характерни за адвокатската професия. Ако искате да видите адвокатите в тяхната негероична същност и да чуете как Любо и Стоян анализират „Better Call Saul“ слушайте :)

Годината свършва, ние сме около масата и, изненадващо, имаме мнение. Говорим за идеи, книги, филми и събития от 2025, за компромисите, които не искаме да правим (но понякога правим), и за уроците от една шумна година. Разбира се, намесваме и науката – този път в компанията на философията, за да видим кой какви истории разказва и защо и двете са ни нужни. Накрая има и препоръки – за четене, гледане и интелигентно протакане по празниците.

Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е нощната Мара? - Как кошмарът се различава от тревожния сън и нощният ужас? - Какви са най-често срещаните кошмари и средствата, с помощта на които можем да ги избегнем? - Може ли да сънуваме собствената си смърт? - Как работим с безизходицата на кошмара? - Можем ли да дописваме собствените си кошмари? - Защо гледаме като филмови произведения кошмарите на другите? - Какво правим, когато превръщаме кошмарите в пародия? - Гледаем ли е последния сезон на „Туинпийкс“? - Как кинематографията представя кошмара? - Какъв е кошмара на съществата, които се появяват в нашите кошмари? - Може ли Коледа да бъде кошмар? - Може ли епизод на Вокс нихили да свърши преди да е изтекъл един час от започването му?

Българска работа... ама хубава! Двама писатели – Благой Д. Иванов & Марин Трошанов – се събират в студиото на Pop Script, за да си поговорят за родната остросюжетна литература. Поводът е неоспоримият и впечатляващ бум на подобен тип произведения през 2025 г., сред които са „Общежитие за чудовища: Детето от пророчеството“ на Милен Хальов, „Мрак“ на Емил Минчев и „Ден преди смъртта“ на Станислава Сярова. Разговорът обаче се връща и назад – към прежни епохи, към диаболиците Атанас Далчев, Светослав Минков и Владимир Полянов, към научната фантастика от соц-времената (Любен Дилов, Петър Бобев и Агоп Мелконян), дори към издания като емблематичната „Дъга“, но и към по-късни списания със сходен формат. Един от акцентите са 90-те години на XX век, когато избуяват книгите-игри, начело с автори като Любомир Николов, отговорен и за превода на „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин, но по същото време са и ранните опити в чистия хорър (Елена Павлова, Иван Д. Атанасов и Адриан Лазаровски). Макар този период да отшумява бързо и след него да настава временно затишие, през последните години се забелязва нещо, което започва като аномалия, но се утвърждава като тенденция. Ако проследим процеса и се опитаме да набележим генезиса и значимите етапи, ще се спрем на поредици с фолклорни и фентъзи мотиви, които стартират с прозиведения като „Да пробудиш драконче“ на Николай Теллалов и водят до „Софийски магьосници“ на Мартин Колев. Днес, с триумфа на „Мамник“ на Васил Попов, на неговите продължения и адаптации, с трупащата се фен-база и с нарастващото доверие на читателите към българските писатели, може да се каже, че имаме основания за оптимизъм. Поне в това са убедени другарите по перо Иванов, автор на „Опасни сказания“, и Трошанов, автор на „Сказание за Карина и Габриел“, които дават безчет примери, изсипват аргументи и похвали, а включват в разговора също преводачи и художници, издатели и редактори. Приятно гледане и не по-малко приятно четене! #about #podcast Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат: - Що за морска риба е торпедото? - Има ли разлика между мъжката и женската добродетел? - Какво общи имат геометричните фигури с обяснението на добродетелта? - Трябва ли според Сократ (Платон) да се преподават добродетели в училище? - Наистина ли добродетелта НЕ е в това „силно да желаеш прекрасното и да си способен да го постигнеш“? - Каква е ролята на припомнянето при добродетелта? - Как разпита на един роб може да бъде доказателство за съществуването на човешката душа? - Разум ли е добродетелта и може ли да се постигне с учене? - Какво правят „учителите по добродетел“? - Кой е Анит (Апология) и защо се явява тук (Менон)? - Какво показва това, че синовете на най-добрите често са неспособни да бъдат добродетелни? - Каква е разликата между правилно мнение и знание? - Кой връзва люлеещите се статуи на Дедал? - Какво представлява умението за налучкване и защо съдиите „ту улучват, ту не“? - Кои са онези, които са вдъхновени и екзалтирани от бога? - Как добродетелта е свързана с божията учат? - Кой се сенките измежду нас? Представяне на госта: Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура. За подкаста: Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Съдията и изкуственият интелект (VII-и научен семинар, 29.10.2025) запис Място на провеждане: Нова конферентна зала, Ректорат на СУ “Св. Климент Охридски” Участници с научен доклад: Георги Илиев, Николай Генов, Стоян Ставру Седмата среща на семинара „Литература и право“ с тема „ Съдията и изкуственият интелект“ подвига въпроса за ролята на изкуствения интелект в правосъдието и съдебния процес. Фокусът този път пада върху приложението на ИИ при анализ на доказателства, автоматизация на правни изследвания и подпомагане на съдийските решения. Целта е да се анализират ползите и рисковете от интегрирането на технологиите в съдебната система, с акцент върху запазването на човешкия фактор в съдебните решения. Лектори ще бъдат: Георги Илиев (Институт за литература при Българска академия на науките), Николай Генов (Институт за литература при Българска академия на науките) и Стоян Ставру (Институт по философия и социология при Българска академия на науките). Модератор ще бъде Камелия Спасова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“).

В този епизод на Ratio Weekly разглеждаме колко изобретателна може да бъде природата — и колко креативни се налага да стават учените, за да я разберат и опазят. Ще отидем до блатата на Флорида, където екологичната криза с инвазивните бирмански питони е довела до създаването на необичаен научен инструмент: плюшени „робо-зайци“, които имитират топлина, движение и дори миризма, за да примамват едни от най-трудно откриваемите хищници в САЩ. Ще се пренесем и в света на медицинските загадки с историята на рядка, но изключително опасна алергия към червено месо, отключвана от ухапване от кърлеж. Разглеждаме как една малка молекула може да обърне живота на човек и защо този синдром често остава неразпознат, докато не доведе до сериозни последствия. Накрая стигаме до суровото крайбрежие на Намибия, където шепа пустинни лъвове са пренаписали правилата на оцеляването, изоставяйки традиционния си лов, за да се превърнат в единствените в света морски лъвове — хищници, които ловуват тюлени по бреговете на Атлантическия океан. Ако сте софтуерен или DevOps инженер имайте предвид, че StorPool търсят хора за техния екип. Отворените позиции са няколко и можете да ги намерите на storpool.com/force В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Spotify и SoundCloud. === Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

In this episode, Kiv and Tulechki sit down with Ivan Gligorijevic (CEO & Co-founder, mBrainTrain) and Teodor Vakarelsky (Bulgarian Academy of Sciences) to talk about brain-computer interfaces and their work in the VIBraTE EU

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Кои е Фауст и как е свързан с немския национализъм? - Съществувал ли е Фауст? - Как Гьоте променя народния мит? - Кой е Фауст и защо към него проявяват интерес както Бог, така и Мефистофел? - Защо „Мефистофел“ често „се бърка“ с „Аристотел“? - Как безкрайното стремление подменя благодатта с договор? - Колко налудност има във „Фауст“ на Гьоте? - Защо договорът с Мефистофел е пра-матрица на приложната етика? - Как договаряме със злото, превръщайки го в наш партньор в етиката и извън нея? - Какво се крие зад „Фаустовския дух“ на капитализма? - Какво ще стане, ако спрем? - Какво дължи облигационното право на Гьоте и в частност на „Фауст“? - Как да институционализираме Дявола? - Кои са лемурите и защо са важни? - Защо Бог в крайна сметка спасява душата на Фауст? Фауст е една от най-емблематичните фигури в европейската култура – архетип на човека, който в стремежа си към познание и власт над света сключва сделка с дявола. Произходът на образа е немски, но неговото влияние обхваща почти всички европейски литератури, философии и изкуства. След Марлоу Гьоте е най-известния интерпретатор на мита за странстващия алхимик, астролог и маг от южна Германия, обвиняван в черна магия. Как този образ се е превърнал във фундаментален архетип на модерния човек и защо такова чудовищно произведение като „Фауст“ на Гьоте е станало част от немския литературен канон – това е центърът на днешният епизод. Разговора може да чуете ТУК. Допълнителни материали: - Фауст (книга), Гьоте, прев. Любомир Илиев, 2024 (линк). Представяне на госта: Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.

Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: / ratiobg Споменато в епизода: Новият бустер на Starship се взриви при тест под налягане (тук) Авария на Байконур след изстрелване на СОЮЗ (тук) (тук) От НАСА обявиха, че следващата мисия на Boeing Starliner ще е без екипаж) (тук) Южнокорейската космическа ракетата Nuri (Нова по-голяма версия на NewGlenn Да превърнем отпадъчната пластмаса в парацетамол (тук) В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Можете да ни слушате тук, през RSS, в Stitcher, iTunes, Spotify и SoundCloud. === Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Кив и Тулечки, заедно с гост Александра Атанасова, си говорят за slop– евтината генерирана от ИИ синтетична помия залива мрежата и бавно превръща интернет в конструирана реалност. Говорим защо изобщо трябва да ни пука за ИИ-генерираното съдържание – колко е, къде е, как платформите го възнаграждават с пари и внимание, и как от мотивационни клипчета с Тръмп и Мъск стигаме до дълбоки фейкове с „плачещи украински войници“ и комерсиални дезинформационни ферми. Обсъждаме как AI slop се използва едновременно за кликбейт, измами и пропаганда – от TikTok и YouTube до мрежи, свързани с Русия и Китай – и какво общо има всичко това с enshittification и „AI канибализъм“ в мрежата. Обсъждаме понятието „slopaganda“ и разглеждаме таксономията на AI slop – експресивно срещу подвеждащо, социално-политическо срещу чисто монетизирано съдържание. Ще чуете защо негативните емоции се оптимизират от алгоритмите, как гневът пътува по-бързо от радостта и как масовото синтетично съдържание претоварва вниманието и разяжда доверието в това, което виждаме онлайн. Накрая се питаме дали хората изобщо различават, че гледат AI – и дали изобщо ги е грижа: от „mere exposure“ ефекта и спада на скептицизма до технологичната паника около изборите и чатботовете, които неволно усилват пропаганда. Накрая питаме какво става с интернет, когато моделите започнат да „ядат“ собствения си slop, има ли път назад от тази автофагия на съдържанието и как всеки от нас може да се ваксинира срещу slopaganda. Блога на Александра: https://socialmediapsychology.eu/ https://artsmart.ai/blog/ai-generated-content-statistics-2024 How racist AI Facebook posts made one Sri Lankan influencer… | TBIJ https://indicator.media/p/a-tentative-taxonomy-of-ai-slop Musk & Trump AI motivational slopaganda got 700 million TikTok views Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо

Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са Осите и защо пият „съдийско мляко“? - Кой е Аристофан и защо е имал „проблеми“ с Клеон? - Каква е разликата между квероланта и съдофила? - Какво подхранва съдийската страст на Клеонофил? - Как публичният процес се превръща в „домашно“ правосъдие? - Как ериниите се превърнаха в оси и защо осите да са нещо… „лошо“? - Защо рендето е основен свидетел на обвинението срещу Лабет? - Защо му е петел на съдебния заседател? - Как членовете са свързани с правосъдието? - Кой подмени вотът? - Има ли нещо, което може да умилостиви жадния за „кръв“ (вина, присъда) Клеонофил? - Как се яде сладко „процес със кисело“? - Как ревностният съдебен заседател се превърна в хулиган? Разговора може да чуете ТУК. Комедията „Осите“ (Σφῆκες) на Аристофан, поставена за първи път през 422 г. пр.н.е., е сатира на съдебната система в Атина и прекомерната зависимост на гражданите от съдебните дела като средство за социален и политически контрол. Тя осмива атинските съдилища и особено старите граждани, които посвещават живота си на ролята на съдебни заседатели. Клеонохул се опитва да убеди баща си, че животът на съдебен заседател не е толкова престижен и доходоносен, колкото той си мисли. За да направи това, той му предлага да му организира домашен съдебен процес срещу куче за това, че е отмъкнало сиренце. Това пародира действителните съдебни процеси в Атина, като поставя различни въпроси и към съвременното правосъдие. Ако се чудите на къде може да отиде разговорът, слушайте ни. Допълнителни материали: - Осите, Аристофан, прев. Александър Ничев, София: Народна култура, 1985 (линк). Представяне на госта: Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016).

В този епизод обсъждаме мистериозния обект 3I/ATLAS и неговите странни характеристики, които озадачават астрономите. Разглеждаме различни възможни обяснения — от природни феномени до спекулативни идеи като технологични ускорители, контролиращи движението. Ще се спрем на наблюденията на такива обекти, които ни помагат да разкрием началните условия за образуването на планетни системи. Споменато в епизода: 3I/ATLAS - Мистерията продължава (тук) (тук) (тук) Галин Борисов по темата (тук) Друга комета се взриви (тук) Първият медикамент за малария от десетилетия насам с 99+% ефективност (тук) === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/743 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Вече цяла година Министерството на образованието и науката генерира идеи и активно променя облика на училището, но не непременно за добро. Макар безпрецедентно много хора да са ангажирани в дебата за бъдещето на образованието, все още основните предложения се въртят около забрани и връщането към остарели и консервативни подходи, далечни на нуждите на времето. В този епизод на inter alia гост на Васко е д-р Женя Лазарова, невроучен и ангажиран с образователния дебат днес експерт. С нея говорят за: кои са компетентностите да бъдещето; каква е ролята на общуването в училище; какви категории социално-емоционални умения има; можем ли да заменим толерантността с разбиране; колко важно е изграждането на нагласа за растеж; каква роля трябва да заема училищният психолог; как да заменим авторитарното с авторитетно възпитание; защо е важно да заменим забраните с поставяне на граници. Преди основния разговор се появява Снежи със стихийната си книжна рубрика, в която този път ни разказва повече за… бъдещето. Ако искате бъдеще да има не само за образованието, но и за разговори като този, подкрепете ни на ratio.bg/support. Гледайте с видео тук: https://youtu.be/YBNJYf4DJ80 #about #podcast В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Днес Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е Ло-ли-та и защо е „в мъгла“ (Хейз)? - Кое е скандалното в романа „Лолита“ на Владимир Набоков? - Кои са „крилатите съдебни заседатели“, към които се обръща Хумберт Хумберт? - Кой е ненадеждният разказвач и как се различава от ненадеждният автор? - Може ли красивият език да оправдае отвратителното действие? - Защо Долорез в крайна сметка се жени за Шилер? - Как нагонът за игра свързва Шлегел с Хегел? - Какво представлява металепсисът и може ли герой да спори пред автора си, че не е просто негова измислица? - Виновен ли е Куилти? - Какво мисли Рорти за безразличието на Хумберт Хумберт? - Какво обичат нимфолептите? - Какво обединява Набоков и Оруел? - Каква е разликата между либерала и ироника? - Възможен ли е смисъл отвъд определена степен на красота? - Какво представляват апосиопезата и анаколутонът и защо са важни за Набоков? Романът „Лолита“ на Владимир Набоков е публикуван за пръв път на английски език във Франция през 1955 г. Той представя разказа на Хумберт Хумберт, професор на средна възраст, който похищава 12-годишната Долорес Хейз (Лолита), дъщеря на неговата хазяйка. След като се жени за майката на Долорес и тя умира, Хумберт подлага Лолита на сексуално насилие, докато пътуват из Съединените щати. Въпреки че обикновено разговорите върху „Лолита“ се съсредоточават върху въпроса доколко естетическата виртуозност (красотата на езика) може да прикрие етическия порок (грозотата на деянието), настоящият епизод на Вокс Нихили не се ограничава с това. Ако искате да разберете защо „Лолита“ не е порнографско произведение, а интелектуална провокация, чиято форма е поне толкова важна колкото и нейното съдържание, слушате ни :). Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/vdlHnPug2Q0 Допълнителни материали: podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-256/ За госта: Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е „Лабиринтът на модалностите“ (ВС Пъблишинг, 2024). _______________ #about #podcast Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Тази седмица космосът буквално ни дърпа за яката, в новия епизод ще чуете: - New Glenn успешно изведе в космоса мисията на NASA – ESCAPADE. Това е важна крачка за Blue Origin: първи орбитален полет на ракетата и стабилно приземяване на бустера. Марсовата мисия цели да изследва взаимодействието на слънчевия вятър с атмосферата на планетата — ключов фактор за това как Марс е изгубил магнитното си поле. - ЕКА и SpaceX поставиха в орбита Sentinel-6B. Новият сателит ще наблюдава морското равнище с изключителна точност и ще дава критични данни за климатичните промени. Това е продължение на мисия, която ще играе централна роля за разбирането на глобалните промени през следващото десетилетие. - Китайският екипаж, останал временно без транспорт, вече е успешно прибран. Технически проблем забави процедурата, но екипажът се върна безопасно, което е важен тест за устойчивостта на китайската космическа програма. - Археолозите предлагат нов поглед към строежа на пирамидите. Ново изследване предполага, че древните египтяни са използвали хидравлични подемници — технология, която би обяснила как са били повдигани огромните каменни блокове. Това добавя още един пласт към разбирането ни за инженерната култура на древността. Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/Kh2rAn_bVQc Бележки към епизода: podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-278/ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Кив и Тулечки си говорят с Георги Христов и Сиянна Лилова от Правен Интелект – български стартъп, който разработва асистент с изкуствен интелект за българско право и променя начина, по който работят юристите у нас. Говорим за това как двамата стигат до идеята за Правен Интелект, какво ги е подтикнало да създадат AI инструмент, пригоден за българското законодателство. Обсъждаме и как реагират адвокатите, как изглежда дигиталната идентичност, както и как е уредено всичко това по света. Във втората част влизаме в детайли: как работи Правен Интелект отвътре, как се различава от класическите правно-информационни системи, как извличат източници, как правят RAG и защо изобщо Big Law трябва да започне да мисли за SEO… но в правния смисъл. В третата част се гмуркаме в по-философската посока – юристите на бъдещето, ИИ адвокати и съдии, техноутопии и дали ИИ може да бъде адвокат и законодател. Гледайте с видео тук: Допълнителни бележки: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-42/ Партньори са Grapwise.ai (graphwise.ai/) И Данни за добро (data-for-good.bg/) Автор на музиката на подкаста е Мишо: www.mihailivanovbass.com/ За подкаста #about #podcast „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньор на подкаста е Graphwise, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Подкастът се реализира и с подкрепата на Данни за добро. Партньори са Grapwise.ai (graphwise.ai/) И Данни за добро (data-for-good.bg/) Автор на музиката на подкаста е Мишо: www.mihailivanovbass.com/ За подкаста #about #podcast „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньор на подкаста е Graphwise, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Подкастът се реализира и с подкрепата на Данни за добро.

„Няма нищо по-измамно от очевидния факт!“ Това твърди прочутият Шерлок Холмс в разказа „Загадката на долината Боскум“, който излиза от печат за първи път през есента на 1891 г. в британското месечно издание „The Strand Magazine“. Автор на произведението е гениалният писател Артър Конан Дойл и тъкмо той е темата на настоящия брой на знаменития, заострен и зрелищен видео подкаст „Pop Script“, в който водещият Благой Д. Иванов кани компетентни хора, с които обсъжда разнообразието в културата и изкуството. Този път въпросните компетентни хора са Емил Минчев (писател и преводач, автор на поредицата за детектива Бънк Ромеро) и Зорница „Зузи“ Аспарухова (журналист и кинокритик), които освен че са диви почитатели на родения в Шотландия класик, са също начетени, очарователни и артикулирани. Разговорът минава през всякакви аспекти от живота, творчеството и мирогледа на Дойл, например: • Защо един офталмолог решава да зареже медицината и да се посвети на литературата • Кои са неговите предходници в криминалната проза – от Едгар Алън По до Уилки Колинс • Кои са неговите наследници – от Дашиъл Хамет през Агата Кристи до Реймънд Чандлър • Kaкво прави „Баскервилското куче“ толкова велика творба • Кой е проф. Джордж Челинджър, когото срещаме в книги като „Изгубеният свят“, „Отровният пояс“ и „Страната на мъглите“ • Рационализъм срещу ирационализъм – парадоксите в личната философия на Дойл, от логика и здрав разум до спиритуализъм и суеверия • Аферата с горските феи от Котингли и особената дружба с илюзиониста Хари Худини • Любими филми, сериали и книги, вдъхновени от белетристичното наследство на Дойл • Какви са предсмъртните думи на Дойл? В края на дискусията тримата заделят няколко минути, които са off-topic, но пък са посветени на друга любима тема: „Франкенщайн“ на Мери Шели, като повод за този завой е актуалната екранизация, дело на Гийермо дел Торо – става или не става обаче тази въпросна екранизация? Всичко това – в новия „Pop Script“! Гледайте с видео тук: https://youtu.be/itHoVuuCE_s _______________ #about #podcast Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод Любо, Стоян Ставру и Дарин Тенев се впускат в един разговор за негативността. - Каква е връзката на шопския инат с Дионис? - Какво казваме, когато казваме „не“? - Има ли едно „не“ или „не“-тата са много? - Какво представлява отрицанието като логическа операция (Фреге)? - Що за утвърдителна сила има отрицанието (Бергсон)? - Как изтласкването се различава от отричането и какво означава да сънуваш „не-майка“ си (Фройд)? - Има ли пред-предикатно отрицание (Хусерл срещу Хайдегер)? - Как изглежда подарък, в който има верига от сложени една в друга подаръчни кутии? - Действие ли е отрицанието (Хегел)? - Може ли отрицанието да е потенциалът във всяко нещо? - Възможно ли е отрицание без предхождаща го утвърдителна теза? - Как работи правото с отрицанието (отказът от права, забраната, санкцията…)? - Защо жълтата светлина на светофара е еротична („все още не“)? - Помага ли ни езикът? Разговорът се преплита с диалога между Каравелов и Ботев, а след това препраща към редица мислители на 20-и век само за да ни покаже, че да кажеш „Не!“ всъщност е доста сложно и дори объркано послание. Не на войната! Не на Европейския съюз! Не на еврото! Не на … Но как отрицанието се различава от протеста, отказът – от ненавистта? Колко различни форми може да има нашето „не“ и нашето „да“? До къде ще стигнем, когато разполагаме само (?) с „Не“ или само с „Да“? Защо негативността може да бъде по-добрата алтернатива от „токсичната позитивност“ и кое прави светът достатъчно богат, за да има място в него и за човешката свобода? Ако сте негативно настроени, слушайте ни :) Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/s8JQsEjy4S8 Допълнителни материали: podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-255/ За госта: Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е „Лабиринтът на модалностите“ (ВС Пъблишинг, 2024). _______________ #about #podcast Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Гмуркаме се в един по-нестандартен епизод на Ratio Weekly, където освен любимите ни Петко и Никола, може да чуем и още двама специални гости. Димитър Христов - Уинки е един от малкото активни български пещерни водолази, доц.Бойко Неов е молекулярен биолог от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН). Чуйте разговора с тях за да научите: Що е това пещерно гмуркане? Каква трагедия се случва в пещерата Plura в Норвегия и как успяват да извадят телата на жертвите? Гледайте и на видео тук: Бележки към епизода: podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-276/ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В Ratio Special говорим по темата за нашето здраве, като в епизода ще може да чуете проф. д-р Калоян Давидов. Разговаряме за мъжкото здраве, ще начертаем пътя на пациента, ще засегнем разбира се и темата за рака. Проследяваме прогреса в медицината и разглеждаме някои смъртни диагнози, които вече са напълно лечими. Проф. д-р Калоян Давидов е първият български хирург оперирал простата с лазер. През 2016г. е сертифициран за работа с хирургичната роботизираната платформа Da Vinci и в екип осъществява над 700 операции за рак на простатата, доброкачествени и злокачествени операции на бъбрека, рак на пикочния мехур и пластични реконструкции на пикочопроводите. Той е първият български уролог посочен за обучаващ хирург в образователната програма на фирмата производител на робота Da Vinci. Автор е на монографична книга на тема Роботизирани органосъхраняващи операции при рак на бъбрека. Гледайте и на видео тук: https://youtube.com/live/kzF3jUpKTPE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В днешния епизод Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Къде е Нараяма и кой ходи там? - Кое е общото между Нараяма и Вълшебната планина? - Защо почти никой не знае кой е Приам (Илиада)? - Как зъбите са свързани със старостта? - Какво се случва със желанието, когато спираме да бъдем желани? - Можем ли да умираме спокойно без ритъма на традициите и вярата в безсмъртието на човешката душа? - Виновни ли сме пред своите умиращи родители? - Можем ли да направим нещо, когато някой умира пред очите ни (Левинас)? - Кой получава призовки от Страшния съд? - Какво представляват бременните старици (Бахтин)? - Може ли да живеем в долницата си? - Кое е за предпочитане: да умреш сам, заедно с човека, с когото си споделял своята младост, или пък заобиколен от институционална грижа? - Каква е разликата между „достойната смърт“ и „достойното умиране“? В днешният епизод продължаваме тема, която ни е вълнувала и в други епизоди на Вокс нихили: ЕР429 „Старост“ (19.06.2023) и ЕР700 „Граите [РАДИКАЛНАТА СТАРОСТ]“ (07.05.2025). Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/UoEgwd92MwE Допълнителни материали: https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-254/ За госта: Николай Колев е изпълнителен продуцент в Българската национална телевизия. Последователно води или продуцира „Култура.бг“, както и останалите предшественици на единственото предаване за култура и изкуства в националната медия. Завършил е „Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата му като учител и преподавател му помага да бъде водещо име в професионалното поле на културната журналистика, където с огромна дълбочина изследва малко известни, но изключително важни теми. _______________ #about #podcast Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Науката отново доказва, че реалността е по-странна от фантастиката. В новия епизод Никола и Петко са подбрали пъстра палитра от научни новини, в които границата между технологии и биология се размива. - Може ли AI да създаде вирус, моделиран от алгоритми? - Медицинско чудо или невероятен напредък - как лекарите връщат зрението на пациент, имплантирайки зъб в окото му? - Как една мравка-кралица чупи всички правила на биологията? Слушайте ни за седмичната си доза наука! Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/RnIM5_BpJcM Бележки към епизода: https://podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-276/ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Кив и Тулечки си говорят с Виктор Сендеров – биоинформатик, изследовател и експерт по вероятностни програмни езици, който днес се занимава с архитектура на данни в Graphwise. Темата е сериозна: безопасността на изкуствения интелект и рискът от AGI – онзи хипотетичен суперинтелект, който може да надмине човека не само в мисленето, но и в целеполагането. Говорим за „големия разлом“ в AI света – алармистите, които предупреждават, че AGI може да унищожи човечеството, срещу ускорителите, които вярват, че развитието му е неизбежно и дори желано. Разглеждаме идеите на фигури като Юдковски, Бострьом, Хинтън, Бенджио и Алтман – и питаме: спорят ли те за целите или просто за това колко бързо да вървим към тях? Във втората част влизаме в дълбоките води на рисковете – от грешно подравняване и злоупотреба до системна нестабилност. Обсъждаме защо фразата „ако някой го построи, всички умираме“ не е просто драматична, а логическо следствие от определен тип интелект. И питаме: какви са бавните, невидими опасности на AI – тези, които няма да ни унищожат за ден, но могат да подкопаят обществото ни отвътре? Накрая търсим изхода – от научната дипломация и управлението на риска, през нови подходи като невросимволичен AI и вероятностно програмиране, до идеята за „достоен наследник“ – интелект, на когото бихме поверили бъдещето. Ще чуете дали според Виктор изобщо можем да контролираме изкуствения интелект – или просто трябва да се научим да живеем с нещо по-умно от нас. Гледайте с видео тук: https://youtu.be/X2_xEveWGkM Партньори са Grapwise.ai (graphwise.ai/) И Данни за добро (data-for-good.bg/) Автор на музиката на подкаста е Мишо: www.mihailivanovbass.com/ За подкаста #about #podcast „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньор на подкаста е Graphwise, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Подкастът се реализира и с подкрепата на Данни за добро.

В този епизод Любомир Бабуров, Стефания Каменова и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява „ДНК на околната среда“? - Как изследването на биоразнообразието е свързано с разкриването на престъпността? - Има ли ясни граници човешкото тяло и от къде започна неприкосновеността? - Притежаваме ли генома си и може ли да се откажем от неговата неприкосновеност? - Каква част от индивида остава след него във въздуха? - Каква е разликата между ДНК-аурата и човешката миризма? - Каква е разликата между ДНК-скенера и наблюдението с видеокамери? - Какви са разумните очаквания на човек, когато преминава през публично пространства, и как те се променят с развитието на науката и технологиите? - Може ли да ни идентифицират по „отпадната“ ДНК, която оставяме докато тичаме боси по плажа? - Колко време оцелява „остатъчната“ ДНК във водата на една река? - Може ли анализът на „околната“ ДНК да бъде използван за последяване на етнически групи, включително бежанци, емигранти и пр.? - Какво могат да научат за нас застрахователните компании, ако просто разполагат с нашия… „дъх“? - Какви рискове крие демократизацията на науката и може ли инструментите за анализ на „ДНК на околната среда“ да се превърнат в основа на нов тип биологични оръжия? ДНК на околната среда е генетичен материал, който всички организми, включително хората, постоянно изхвърлят в почвата, водата и въздуха. Тази технология обещава революция в екологията и опазването на биоразнообразието, но и повдига сериозни въпроси относно съгласието, поверителността и възможността за генетично наблюдение. За разлика от пръстовите отпечатъци, които фиксират моментно и локализирано присъствие, ДНК на околната среда (eDNA) е дифузна и смесена следа. Подобно на миризмата, тя е летлива и се разнася в пространството, но за разлика от нея може да бъде стандартизирана и използвана за индивидуална идентификация. За разлика от видеонаблюдението, което регистрира присъствието на човека в определено пространство, ДНК на околната среда е част от разпръснатия биологичен „облак“, оставен след отсъстващото тялото. ДНК на околната среда се оказва на пресечната точка между биоразнообразието и криминалистиката: инструмент за проследяване на редки видове и същевременно нова форма на биометричен отпечатък. В настоящия разговор се опитахме да представим както част от проблемите, свързани с демократизацията на молекулярната екология, тата и възможните отговори на въпроса как бихме могли да използваме ДНК на околната среда като ресурс за общото благо, без да изгубим правото си на неприкосновеност. Гледайте ни и на видео: https://youtu.be/Ygnu_lVCtvw За госта: Гл. ас. д-р Стефания Каменова е молекулярен еколог в Националния природонаучен музей към БАН. Нейните научни интереси са свързани с изследване на биоразнообразието посредством модерни методи като ДНК на околната среда (eDNA) и геномика. === За подкаста #about #podcast Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.

В новия епизод се впускаме в три блестящи пробива на науката: - За първи път: експериментално генетично лечение успява да забави прогресията на Хънтингтънова болест - с впечатляващи до 75 % резултати. - Новите контактни лещи позволяват на човешкото око да „вижда“ невидима досега светлина — инфрачервена, с наночастици, които преобразуват дълги вълни към видими. - Капки за очи (с комбинация от пилокарпин и диклофенак) предлагат алтернатива на очилата при пресбиопия — клинично доказано, с резултати до две години. Какво общо имат тези открития? Те показват как биологията, оптиката и технологиите преподреждат границите на човешките възможности — от лечение на „неизлечими“ болести до разширяване на сетивата ни и преосмисляне на възрастовите ограничения. - Какво значи за човека, ако болест, считана за неизбежна, вече може да се забави? - Какво ще означава за „нормалното“ зрение, ако можем да виждаме невидимото? - И какво се променя в ежедневието ни, ако очилата и неудобствата им могат да останат в миналото? Слушайте ни за седмичната си доза наука! Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/ratio-weekly-275/ Гледайте ни и на видео: https://youtu.be/UgA9fSkBoUw

Може ли изкуството да бъде кристално кълбо? В студиото на подкаста Pop Script гостуват двама литературоведи. Единият е Николай Генов, който е доктор по теория на литературата и главен асистент в Института за литература при Българската академия на науките. Другият е Чавдар Парушев, доктор по теория на литературата, изследовател на фантастичната литература, преподавател в програмата за видеоигри на Факултета по журналистика и масова комуникация. Те, заедно с водещия Благой Д. Иванов – писател и кинокритик, разговарят за различните условия, при които можем да посочим напипване на пулса на това, което предстои... или си мислим, че предстои. Възможно ли е художествените произведения да са прозорец към бъдещето? Наистина ли Жул Верн, автор на фамозната класика „Двадесет хиляди левги под водата“, предвижда създаването на подводници, въздушни пътувания и космически изследвания? Нима Артър Ч. Кларк с книги като „Една одисея в космоса през 2001-та година“ успява да „изобрети“ чрез въображението, интуицията и ерудицията си таблетите, виртуалните асистенти и комуникационните системи, базирани в Космоса? Дали пък всичко това не е някаква случайност, преувеличение... а даже и измислица? В дискусията се обръща внимание на редица примери и се разсъждава по любопитни проблеми и въпроси,свързани с прогностиката, сред които: • Как фикцията влияе върху реалността? • Медиуми ли са сценаристите на анимирания ситком „Семейство Симпсън“? • Може ли фантастиката да коментира актуални обществени тенденции, като развива възможните им последици и предугажда предстоящи предизвикателства? • Възможно ли е писателите Джеймс Хърбърт, Стивън Кинг и Том Кланси да са вдъхновили терористите, отговорни за атентатите в САЩ на 11 септември 2001 г.? • Предсказва ли Станислав Лем чрез своята фантоматика появата на виртуалната реалност? • Провидение за COVID-19 ли е зомби шедьовърът „Z-та световна война“ на Макс Брукс? • Недооцененият филм „Бягащият човек“ с Арнолд Шварценегер: как чрез дигитална манипулация на личността постигаш манипулация на обществото, как риалити форматите и манипулативният монтаж настройват тълпата срещу герои и героизират злодеи? • Негативни или положителни са ефектите на фантазията върху човешката изобретателност? Гледайте с видео тук: https://youtu.be/hddfHZQMwxo #about #podcast Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Продължаваме с романа "Братя Карамазови", в новия епизод по темата Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Кой обича адвокатите? - Каква е ролята на дамите в съдебния театър на зрелищното правосъдие? - В какво се състои „извънредната сила на обвинението“? - Каква е психологията на „руското престъпление“? - Защо прокурорът акцентира върху „двете бездни“, а адвокатът – върху „двата края“? - Що за семейство е семейство Карамазови? - Какво би казал Фройд на Дмитрий Карамазов? - Как може да бъде спрян прокурорът, превърнал се в „тържествуващ романист“? - Способен ли е адвокат Фетюкович да разбие „трагичната и крещяща съвкупност на фактите“? - Съществува ли процесуално релевантна разлика между прокурора (Иполит Кирилович) и адвоката (Фетюкович) при осъществяване на принципа на състезателност в наказателни процес? - Съответства ли на правото на последна дума на обвиняемия задължението на съда „да го разбере“? - Какво означава да си истински баща? - Кой е генерал Гартунг и как е свързан с отношението на Достоевски към адвокатите? В дванадесета глава „Съдебна грешка“ от „Братя Карамазови“ Достоевски описва последния етап от процеса срещу Дмитрий. След пламенната реч на прокурора Иполит Кирилович идва ред на адвоката Фетюкович, който блестящо защитава Дмитрий, изтъквайки противоречията в доказателствата и липсата на пряка връзка между него и убийството на Фьодор Павлович. Публиката е силно развълнувана, а дори съдебният състав изглежда впечатлен от силата на защитата. Въпреки това, след дълго обсъждане съдът произнася присъда „виновен“, което шокира много от присъстващите. „Да, нашите селяци не се дадоха!“ – възкликва някой от присъствалите. Достоевски нарочно подчертава трагичната ирония – най-убедителната защита и очакването за оправдание се оказват напразни. Но какво се крие зад заглавието на книгата „Съдебна грешка“ и защо дори романист като Достоевски отказва правото на вътрешен живот на адвокатите? Има ли въобще адвокатинът (адвокатушката и пр.) (право на) душа? Гледайте ни и на видео: https://youtu.be/uKZZOYsl71w Допълнителни материали: - Братя Карамазови., прев. Димитър Подвързачов, Симеон Андреев. София: Издателство „Захари Стоянов“, 2017; - Дневник на писателя. Том I. 1873, 1876 г. Фьодор Достоевски, прев. Венцел Райчев, Лиляна Минкова. София, Издателство „Захари Стоянов, 2021. - Дневник на писателя. Том II, 1877, 1880 г. Фьодор Достоевски, прев. Венцел Райчев, Владимир Райчев. София, Издателство „Захари Стоянов“, 2021; - Разбиране и институции. Образи на съда в българската литература. Александър Кьосев, Литературна мисъл, 2025, № 2. === За подкаста #about #podcast Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Проф. д.н. Стоян Ставру е ръководител на секция “Етически изследвания” в Института по философия и социология при Българската академия на науките, чийто основни интереси в областта на биоетиката и биоправото, философията на собствеността, етика на технологиите и пресечните точки между философи, литература и право. Негова основна цел при организирането и провеждането на епизодите на подкаст серията “Вокс нихили” е да направи по-видим и по-интензивен приносът на академичната общност за решаването на едни от най-важните социални и културни въпроси на нашето съвремие.

Седмичният обзор на Ratio Weekly е изпълнен с новини за космическия и технологичен напредък, коя от коя по-вълнуващи. Чуйте: - Защо това е най-скучният полет на Starship досега и какво следва? - Пред какво е изправен бъдещият "шеф" на НАСА и кой ще бъде той? - Какъв е мистериозният сигнал, който излъчват тайните сателити на Елън Мъск? За финал се връщаме на Земята и то 1 млрд години назад, за да разберем дали наистина "ние" сме измислили оръдията на труда или е някой далечен човекоподобен братовчед. Слушайте ни за седмичната си доза наука. Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/ratio-weekly-274/ Гледайте ни на видео: https://youtu.be/QI0TP2uvUyE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

„Руският монах Зосима [Братя Карамазови]“ Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Зосима и защо е толкова важен за Достоевски? - Каква е разликата между записките на Подземния човек и житието на Надземния човек? - Наистина ли всеки е виновен за всичко и защо страшната мечка не е виновна? - Защо, за разлика от Иван Карамазов, Зосима „не връща билета“, а се радва на „хубостта на божия свят“? - Бунт или смирение: кое е пътят към радостта? - Защо трябва да страдаме? - Наистина ли децата са „небесни“ птички? - Има ли надежда за обикновения („простия“) човек? - Ще свърши ли периодът на човешкото уединение? - Как се отнасят свободата на потребление към монашеския път? - Имаме ли право да съдим другите преди да осъдим себе си? - Защо мъртвият Зосима се вмирисва и какво означава това? - Ще успеят ли хората да се откажат от собствеността и от правата си? Ако приемем, че адът е „страданието, че вече не можеш да обичаш“ (Братя Карамазови), то загубата на общността с другите води до задънената улица на „уединения“ индивидуализъм, в края на която стои … самоубийството. В продължение на предишните два епизода на Вокс нихили, посветени на различни теми от творчеството на Фьодор Достоевски: „Записки от подземието“ и „Самоубийство с разсъждения…“, който записахме на 16.07.2025 г., днес разговорът е от по-високите етажи от сградата на битието. Даваме думата на Зосима – „способният да живее“, за да ни покаже алтернативата на Подземието и на самоубийството. Неговото житие е обособено като Книга Шеста на романа „Братя Карамазови“, която може да бъде прочетена и самостоятелно („книга в книгата“) – като опит за позитивен отговор на „вечните“ въпроси, които вълнуват Достоевски в почти всичко, което някога е написал – и като литература, и като публицистика. Ако искате да разберете тайната на живота – този разговор е за вас :) Видео към епизода тук: https://youtu.be/cMIUtG5CRUs Допълнителни материали: - Братя Карамазови. Фьодор Достоевски, прев. Димитър Подвързачов, Симеон Андреев. София: Издателство „Захари Стоянов“, 2017; - Записки от подземието [Достоевски] (подкаст), Вокс нихили, Ratio podcast (16.07.2025) https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-244/ ; - Самоубийство с разсъждения… [Достоевски] (подкаст), Вокс нихили, Ratio podcast (16.07.2025) https://podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-247/ === За подкаста #about #podcast Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Проф. д.н. Стоян Ставру е ръководител на секция “Етически изследвания” в Института по философия и социология при Българската академия на науките, чийто основни интереси в областта на биоетиката и биоправото, философията на собствеността, етика на технологиите и пресечните точки между философи, литература и право. Негова основна цел при организирането и провеждането на епизодите на подкаст серията “Вокс нихили” е да направи по-видим и по-интензивен приносът на академичната общност за решаването на едни от най-важните социални и културни въпроси на нашето съвремие.