Ratio Podcast

Епизодът е част от вътрешната за Vox NIhili тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. юбомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между играта на карти и играта на шах? - Защо Огледалният свят се различава толкова много от Страната на чудесата? - Защо Огледалният свят е зимна книга? - Кой е Хъмпти Дъмпти и защо е любимец на лингвистите? - Какво представляват телескопичните думи? - Симпатични ли са близнаците и в частност Туидълдъм и Туидълди? - Различна ли е Алиса, когато се движи по права линия, за да „превърти“ играта и от бяла пешка да се превърне в „трета“ Царица? - Чий е сънят и възможна ли е свободата на волята при героите в детските приказки? - Как се играе шах в Огледалния свят? - Кой е белият конник и как е свързан с Карол: нуждаят ли се конете от шипове против акули? - Може ли наказанието да бъде преди престъплението, а между тях: съдебния процес (Бялата царица)? - Трябва ли непрекъснато да бягаме с всички сили, за да останем на мястото си (Червената царица)? - Липсва ли ни Червената царица (Дама купа)? - Трябваше ли Алиса да остане на 7 години? - Пропескат ли нещо филмовите адаптациите на Алиса? „Алиса в Огледалния свят“ на Луис Карол продължава приключенията на Алис. Този път тя преминава през огледалото в дома си и попада в свят, който изглежда познат, но е напълно обърнат. Алиса се оказва бяла пешка върху огромна шахматна дъска, заставена да играе според правилата. Благодарение на белите фигури тя успява да достигне другия край на дъската и да стане царица. Междувременно тя се среща с поредните странни персонажи: говорещи цветя, огледални насекоми, близнаците Туидълдъм и Туидълди, загадъчния Хъмпти Дъмпти и „изобретателния“ Бял конник (рицар). Огледалният свят следва строги правила, но те често се оказват парадоксални: времето може да тече назад, думите могат да означават каквото реши едно яйце. Този път Алиса не участва в съдебен процес, а в царски банкет, който обаче е също толкова абсурден и бързо се превръща в хаос. В крайна сметка тя разрушава шахматната сцена и се събужда в своята стая. Втората част на „Алиса“ съчетава игра с езика и логически парадокси, като позволява размисъл върху правилата, властта и начина, по който светът може да се манипулира в рамките на претенцията за строго прилагане на правилата на логиката. Гледайте епизода тук: https://youtu.be/kXJvwpP-Acc Допълнителни материали: https://unipress.bg/svoeto-v-chuzhdoto-chuzhdoto-v-svoeto Представяне на госта: Мария Пипева е преподавател в катедра „Англицистика и американистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1989 г. Преподава бакалавърски и магистърски курсове по британска култура, британска литература на ХХ век, превод на художествена литература, критика и превод на детска литература, англо-американски образи на детството. Специализирала е британски изследвания в университетите на Ланкастър и Улвърхамптън, Великобритания. Научните ѝ публикации са в областта на модерната и постмодерната британска литература, междукултурното общуване, преводознанието, изследванията на детството. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се връщат към Чернобил 40 години по-късно, но този път не само като към символ на катастрофа, а и като към неочакван природен експеримент. Говорим за това как зоната около реактора се е превърнала в едно от най-необичайните места за див живот в Европа, как отсъствието на хора понякога се оказва по-силно от радиацията и как природата се адаптира по начини, които продължават да изненадват науката. След това поглеждаме към един съвсем различен, но също толкова тревожен конфликт - продължаващата „гражданска война“ сред най-голямата известна общност диви шимпанзета в Уганда. От разпад на социални връзки до териториално насилие, разговорът поставя въпроси не само за поведението на нашите най-близки родственици, но и за произхода на собствените ни конфликти. Епизод за природата, еволюцията и онези моменти, в които науката показва, че границата между катастрофа и адаптация често е по-сложна, отколкото изглежда. Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/6lOvozrxcB8 Споменато в епизода: https://theconversation.com/40-years-on-from-the-disaster-why-there-are-foxes-bears-and-bison-again-around-chernobyl-280300 https://www.bbc.com/news/articles/cr71lkzv49po http://ngogochimpanzeeproject.org/research/ https://www.imdb.com/video/vi2922365977/?playlistId=tt27205918&ref_=tt_ov_ov_vi Партньори: https://www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Какъв е професионалният път на човека зад компанията Imperx, създала камерите на борда на Artemis I и II? Как работят съвременните камери спрямо аналоговите? За какво могат да се използват индустриалните камери в Космоса и какви изисквания трябва да покриват? Д-р Петко Динев, CEO на Imperx, е родом от Казанлък, златен медалист по физика и възпитаник на известния преподавател Теодосий Теодосиев. Той има сериозен индустриален опит в САЩ, работил е в NASA, а днес негови камери вече са част и от мисиите Artemis. Разговорът ни преминава основно хронологично и представлява силен очерк на това как изглежда успехът, когато е изграден върху технологична компетентност, последователност и дългосрочно мислене. Гледайте видеото тук: https://youtu.be/QFVgBt_PpHY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support Ratio представя: The Language of Food – серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Серията на Ratio Podcast Vox Nihili и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Луис Карол и как се е „родила“ „Страната на чудесата“? - С какво се отличава детството във Викторианската епоха? - Трябва ли детските приказки да имат поука? - Може ли въображението да „играе коз“ срещу възпитанието? - Какво има да ни каже по въпросите Херцогинята? - Как от обект на дисциплиниране детето се превръща в субект на съпротиви? - Какви са преводите на Алиса в България и променяла ли се е Алиса във времето? - Може ли да обезглавим Чеширския котарак? - Защо Алиса расте „нахално“? - Какво правят морските свинчета в… сатенени чували? - Що за свидетел е Шапкарят? - Как се раждат нонсенсите? - Какво се случва в процесът срещу Вале купа? - Защо Алиса е толкова жизнен герой? - Можеше ли сънят да има друг край? Гледайте видеото тук: https://youtu.be/e-MNjVuqIww „Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол една от най-влиятелните книги в историята на детската литература. В нея се разказва за 7-годишната Алиса, която тръгва след Белия заек и пропада в странен подземен свят. Там тя среща необичайни същества: говорещи животни, парадоксални философи като Гъсеницата, усмихващия се Чешърски котарак и тираничната Червена царица. В Страната на чудесата правилата на логиката постоянно се разпадат, като думите променят значението си, тялото на Алиса се уголемява и смалява, а съдебният процес се превръща в абсурден спектакъл. Алиса непрекъснато се опитва да разбере как функционира този свят и поставя под въпрос авторитетите, които среща. Постепенно тя започва да осъзнава, че властта и правилата тук са само игра на думи и роли. Кулминацията идва в съдебната сцена, когато Алиса заявява, че всички те са „само колода карти“. В този момент магията на страната се разпада и тя се събужда от съня си. Историята е едновременно фантастично приключение и неуморна игра с логиката, езика и авторитета. Затова книгата често се чете не само като детска приказка, а и като философска притча за това как мисленето може да разобличи привидната власт на абсурда. Допълнителни материали: https://unipress.bg/svoeto-v-chuzhdoto-chuzhdoto-v-svoeto Представяне на госта: Мария Пипева е преподавател в катедра „Англицистика и американистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1989 г. Преподава бакалавърски и магистърски курсове по британска култура, британска литература на ХХ век, превод на художествена литература, критика и превод на детска литература, англо-американски образи на детството. Специализирала е британски изследвания в университетите на Ланкастър и Улвърхамптън, Великобритания. Научните ѝ публикации са в областта на модерната и постмодерната британска литература, междукултурното общуване, преводознанието, изследванията на детството. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за дълбоко човешки теми от света на науката — от мозъка и болестите до начина, по който живеем след тежки диагнози. Един от акцентите е ново изследване върху Алцхаймер, което поставя лития в центъра на вниманието: елемент, който естествено се среща в мозъка и чиято липса води до симптоми на деменция при лабораторни модели. Този потенциален пробив идва на фона на сериозни съкращения във финансирането на научни изследвания в САЩ, което поставя под въпрос бъдещето на подобни проекти и ролята на институции като NIH като „тих двигател“ на науката. Продължаваме с изненадваща и малко неудобна тема — връзката между диагнозата рак и повишената вероятност от извършване на престъпления. Данни от дългосрочно изследване в Дания показват, че години след диагнозата пациентите по-често се сблъскват със закона, дори без предишна криминална история. Разговорът се опитва да разбере защо: дали причините са икономически, психологически или свързани с начина, по който животът се пренарежда след подобен шок. И накрая — нещо по-тихо, но не по-малко любопитно: как наблюдението на птици може да променя мозъка. Нови данни сочат, че това хоби ангажира сложни когнитивни процеси и може да има защитен ефект върху мозъчните функции с напредването на възрастта. Един епизод, който тръгва от лабораторията, но неизбежно стига до въпросите за начина, по който живеем, мислим и се адаптираме. Гледайте епизода тук: https://youtu.be/1x6tV1n4iMQ Споменато в епизода: https://pca.st/episode/93081617-2293-41c8-b7c0-9f93c5544a8f https://www.sciencealert.com/the-breaking-bad-effect-from-cancer-is-real-study-finds https://share.google/RVMucAGMZ3SJOBYIx Партньори: https://www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру обсъждат: - На колко години са Атрею и Бастиян? - Кой е върколакът Гморк и защо заедно с Пъстрата смърт Граограман могат да съперничат на образите на Сократ и Атинянинът в Платоновите диалози? - Как приказките се превръщат в лъжи и идеологии? - Каква е властта на приказката? - Може ли да се прочете „Приказка без край“ като път за справяне със скръбта? - Какво представлява „истинската воля“? - Как правото се отнася към детските желания? - Има ли грешни и правилни пътища и желания? - Какво представлява Градът на бившите царе и кой попада там? - Коя е най-голямата радост и как последното желание води към истинската воля? - Има ли край приказката и кой довършва приказките в света на Фантазия? - На къде ни води „колониалният“ прочит на „Приказка без край“ или как олелийците станаха галиматийци? - Каква е ролята на лошата вещица Ксайде и кои са изкушенията на „детската“ свобода? - Близнаци ли са правото и литературата? - Какви са връзките на „Приказка без край“ с други популярни и влиятелни детско-юношески романи? Романът „Приказка без край“ на Михаел Енде поставя едни от най-дълбоките философски въпроси за въображението, идентичността и смисъла на човешкия свят. Историята започва с момче на име Бастиан, което открива мистериозна книга. В нея се разказва за страната Фантазия – приказен свят, който е заплашен от унищожение от мистериозна сила „Нищото“. Постепенно става ясно, че съдбата на този свят зависи от самия читател. Бастиан трябва да влезе в историята и да даде ново име на Детската царица, за да спаси Фантазия. Основен за романа е проблемът за силата на въображението. Фантазия съществува благодарение на човешките мечти и истории, а Нищото се появява, когато хората престанат да вярват, да сънуват и да създават смисъл. Наред с проблема за границата между реалност и разказ, „Приказка без край“ поставя е редица въпроси, касаещи естеството на човешките желания и начина превръщането им в „истинска воля“. Гледайте видеото тук: https://youtu.be/bsqFcHbrqV4 Допълнителни материали: https://chitanka.info/text/9256-prikazka-bez-kraj Представяне на госта: Александър Попов е главен асистент в катедра "Англицистика и американистика" в СУ "Климент Охридски", където води курсове по езикознание и научна фантастика. Защитава докторска дисертация по информатика към БАН на тема моделиране на лексикално знание в контекста на обработката на естествен език. Научните му интереси са в областта на изследванията на научната фантастика и утопията, в семантиката на естествените езици и в компютърната лингвистика. Публикувал е също така разработки, свързани с екокритика, постхуманизъм, изкуствен интелект, дигитална хуманитаристика. Автор е на книгата Zone Theory: Science Fiction and Utopia in the Space of Possible Worlds. Дългогодишен автор и редактор в списанието за фантастика „Shadowdance“. Заедно с Константин Георгиев основава творческия колектив „Космотехника“, работещ на пресечните точки между фантастиката и хуманитарните и социалните науки. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food – серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Какво е нужно, за да работиш в космическия сектор и има ли разлика между инженер и космически инженер? В този епизод говорим с Виктор Данчев, CTO на EnduroSat, за the right stuff зад работата в Космоса - нужните умения и подход. Обсъждаме какво е помогнало на EnduroSat да се развие до днешното си място и защо образованието е ключово за бъдещето на сектора. Разговорът идва в подходящ момент, тъй като сега е периодът за записване в магистърските програми, които EnduroSat подкрепя. Вижте повече информация тук: https://newspacemasters.com/ С Виктор Данчев обсъждаме: - можем ли да говорим за разлика в образованието между Old Space & NewSpace - какво на практика е необходимо за да работиш в космическа фирма? - кой е подходът, който е позволил на EnduroSat да са успешна българска космическа компания - космосът има ли нужда от неинженерни професии? - какво е уникалното умение, което е необходимо над всичко, когато работиш с космически проекти - защо EnduroSat инвестира в образование със техния Space Camp и магистърските програми, които подкрепят - какво мотивира Виктор и колегите му да правят това, което правят? Гледайте видеото тук: https://youtu.be/e4n6B2s79Iw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Мastercard

В новия епизод на Ratio Weekly се гмуркаме в няколко ключови новини от света на науката – от космически провали до пробиви в медицината. Започваме с изстрелването на ракетата New Glenn на Blue Origin, при което всичко протича успешно до момента, в който сателитът попада в грешна орбита – напомняне колко сложни и крехки са космическите мисии. Продължаваме с наградите Breakthrough Prize – „Оскарите на науката“, които отличават изследвания, довели до реални медицински пробиви, включително генни терапии за тежки заболявания като наследствена слепота и сърповидно-клетъчна анемия. Във втората част се насочваме към изненадващи връзки в човешкото тяло – как имунната система може едновременно да се бори с рак и да предизвиква автоимунни заболявания, включително тежки състояния, засягащи мозъка. И накрая – странната и все още не напълно обяснена връзка между рака и Алцхаймер: нови изследвания показват, че тумори могат да отделят вещества, които помагат на мозъка да се „почиства“ от вредни протеини, отваряйки врата към напълно нови терапии. Споменато в епизода: https://spaceflightnow.com/2026/04/20/blue-origin-launches-third-new-glenn-rocket-but-payload-ends-up-in-wrong-orbit/ https://breakthroughprize.org/News/98 https://medicalxpress.com/news/2026-03-immune-response-cancer-autoimmune-disorders.html https://www.imdb.com/title/tt3704700/ https://theconversation.com/people-who-survive-cancers-are-less-likely-to-develop-alzheimers-this-might-be-why-274304 https://www.nationalgeographic.com/health/article/alzheimers-disease-cancer-immune-system https://www.science.org/content/blog-post/complex-cancer-alzheimer-s-connection Гледайте видеото тук: https://youtu.be/ctz1aPpx75U Партньори: https://www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

В този епизод, Кив и Тулечки се потапят в света на изкуствения интелект и последните му проявления, както в науката, така и в ежедневието. Говори се за любопитни научни открития, като например научно доказателство, което твърди, че ChatGPT е сервилен, и как ИИ е опровергал недоказана математическа теорема, като е намерил контрапример. Обсъждат се и етични дилеми, свързани с Ватикана и въвеждането на ИИ за превод на литургии, както и съвети от папата към свещениците да не използват ИИ за проповеди. Обсъжда се и темата за "изкуственото същество", като се разглеждат пробиви като първата пълна емулация на мозък на плодова муха с 125К неврона. Ще чуете и какво представлява "Душата на Клод" – документ, описващ вътрешните наставления на модела. Във втората част на епизода, водещите се фокусират върху ИИ в работната среда и защо се смята, че изкуственият интелект не намалява работата, а всъщност я засилва. Обсъждат се тенденции като разширяване на задачите, универсалния чат интерфейс и превръщането на всеки в продуктов мениджър. Споменато в епизода: https://github.com/petergpt/bullshit-benchmark https://arxiv.org/abs/2604.03789 https://www.dnevnik.bg/sviat/2026/02/17/4883638_izkustven_intelekt_shte_prevejda_liturgiite_vuv https://arxiv.org/pdf/2507.07935 За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо www.mihailivanovbass.com/ Партньори: Grapwise.ai И Данни за добро

Хайде да сблъскаме оригиналността с клишето! Само че подобен сблъсък може би е невъзможен, защото оригиналността е химера, а клишето е несправедливо демонизирано. Върху това разсъждават двама писатели с различен стил, но със сходно отношение към жанровото изкуство и към експериментирането с въпросното жанрово изкуство: Благой Д. Иванов, автор на „Седем градски гряха“ и на „Тринайсет чудовища за Хелоуин“, разговоря с Владислав Тодоров, автор на „Дзифт“ и на „Адската машина на щастието“, а паралелите и позоваванията са внушителни не само като количество, но и като качествено многообразие. Дискусията засяга процеси, заглавия и хора, без непременно да засяга самите хора, освен ако хората не са прекалено докачливи, хаха, като се минава през следните мисловни спирки: • Как се формират идеите – съзнателно или несъзнателно? • Kaк проследяваш началото на една идея и на нейните преображения? • Могат ли книги като „Как се раждат добрите идеи“ на Стивън Джонсън, „Творчеството“ на Рик Рубин и „Изцяло ново мислене“ на Даниъл Пинк да ни помогнат да разберем по-добре креативността? • Полезни, вредни или безсмислени са творческите работилници? • Вдъxновение, наблюдение или опит – кое или какво „драсва клечката“ на творческата искра? • Какво е влиянието на преживяванията, на емоционалните ни състояния и на спомените върху зараждането на идеите? • Как идеите се променят във времето? • Развитието на една идея включва ли в себе си повтарянето и адаптирането й? • Какви са разликите между бързата реализация на една идея и идеите, на които се дава време да узреят, да престоят в мозъчния ни инкубатор по-дълго време, преди да ги пуснем на свобода? • Откъде Стивън Кинг черпи идеите си? • Какво можем да научим от майстори на филмовия език като Джим Джармуш, Алфред Хичкок и Дейвид Кронънбърг? • Алтернативните истории, като тези в романа „Човекът във високия замък“ на Филип К. Дик и в комикса „Пазителите“ на Алън Мур и Дейв Гибънс, по какъв начин помагат за алтернативното третиране на една творческа идея? • Можем ли да илюстрираме политическия ни полу-живот чрез метафората за ненаситно кръвожадните и неприятни плужеци, които се хранят с плът и манипулират мозъците ни? • Какъв подозрително близък сюжет развиват (независимо един от друг) автори като Робърт Хайнлайн, Шон Хътсън и Ричард Леймън и режисьори като Фред Декър, Робърт Родригес и Джеймс Гън? • Нима Густав Доре и илюстрациите му, вдъхновени от библейските митове, могат да ни подскажат за биологично обусловените художествени търсения на човека? • Каква е ролята на класици като Лев Толстой, Херман Мелвил и Евгений Замятин? • Що е то творческо déjà vu – кога, как и най-вече защо дадени идеи са по-устойчиви и са обречени да се завръщат? • Доколко идеите съществуват независимо от нас и доколко са израз на уникалната ни индивидуалност? • Каква е функцията на креативността, на изкуството изобщо – себеизразяване, комуникация, осмисляне на света и съществуването, терапия или отдушник? • Могат ли идеите да изпреварват времето си и ако да, при какви условия? • Могат ли AI-генерираните идеи и съдържание да се считат за креативност и за изкуство? Гледайте видеото тук: https://youtu.be/DQRiM0jpzd8 За подкаста: Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Любомир Бабуров, Невена Панова и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Атинянинът и на къде са тръгнали с Клиний и Мегил? - Защо го няма Сократ? - Кой създава законите: Бог или хората? - Защо семействата в града държава трябва да бъдат точно 1040 на брой? - Каква е ролята на виното за възпитанието на душата? - Коя е златната нишка в човешката душа? - Какво означава една държава да побеждава самата себе си? - Кое са двамата съветници на всеки човек? - Какво представляват „прелюдиите“ към законите? - Как лекуват робите и как лекуват свободните хора? - Къде е царят философ? - Какво представлява Нощния съвет и защо е нужен в една държава? - Как трябва да се възпитават малките деца? - Какво представлява усетът за ред и безредие? - Ще се включим ли в разговора? Закони“ е последният и най-обемен диалог на Платон, в който трима събеседници: Атинянинът, Клиний и Мегил, обсъждат основаването на нов полис и изработването на неговите закони. За разлика от „Държавата“, тук не управлява философ-цар, а върховенството принадлежи на писания закон като институционализиран разум. Платон изгражда цялостна конституционна архитектура, включваща уредба на собствеността, семейството, наследството, наказателното право и религиозните задължения. Особено внимание се отделя на образованието: чрез музика, гимнастика и математика, като средство за формиране на правилно ориентирани желания. Законът има педагогическа функция: той трябва да възпитава, а не само да наказва, и затова всяка норма е придружена от обяснителна „прелюдия“. Диалогът съдържа и теологическа защита на космическия разум срещу атеизма, защото законността предполага вяра в порядък на света. Гледайте видеото тук: https://youtu.be/H4y3YP9dRL8 Споменато в епизода: https://knizhen-pazar.net/products/books/4759734-zakoni Представяне на госта: Невена Панова е магистър по класическа филология (1999) и бакалавър по унгарски език и литература на Софийския университет (1999), доктор по старогръцка литература (2004). Преподавателската й работа като доцент в СУ „Св. Климент Охридски“ обхваща курсове по старогръцки език и автори (философска проза, историография), по старогръцка литература (в бакалавърска и магистърска степен), по академично писане, по старогръцки език за неспециалисти. Изследователските й интереси са в областта на историята и теорията на старогръцката литература, на философската проза (Платон), на рецепцията на античността в българските литература и култура и в съвременната философия. За подкаста: Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков ни превеждат през няколко от най-странните и интересни новини от света на науката. Започват с откритието на нова частица в CERN – тежък „роднина“ на протона, който може да помогне да разберем по-добре как работи силното взаимодействие и как се изгражда материята. След това се пренасяме в света на биологията – където се оказва, че ретината на птиците може да функционира почти без кислород, разчитайки на неочакван енергиен механизъм. Разглеждаме и мистериозни гъби, които предизвикват едни и същи халюцинации по света, както и какво могат да ни разкрият за мозъка и възприятието. Епизодът завършва с още един неочакван пример от природата – мравки, които могат да бъдат манипулирани да убият собствената си кралица, показвайки колко сложни и понякога направо драматични са стратегиите за оцеляване в еволюцията. Споменато в епизода: https://home.cern/news/news/physics/lhcb-collaboration-discovers-new-proton-particle https://www.newscientist.com/article/2512692-bird-retinas-work-without-oxygen-and-now-scientists-know-how/ https://www.bbc.com/future/article/20260121-the-mysterious-mushroom-that-makes-you-see-tiny-people https://www.science.org/content/article/parasitic-ant-tricks-workers-killing-their-own-queen?utm_campaign=News+from+Science&utm_medium=ownedSocial&utm_source=facebook&fbclid=IwY2xjawONAg9leHRuA2FlbQIxMABicmlkETBSYjI5VUZpQllxVEtneDNzc3J0YwZhcHBfaWQQMjIyMDM5MTc4ODIwMDg5MgABHsqADu24Opxw189SZOaAVnJ3ru-8SIXs6LWeVs4vgh3rjkqEqn5uROl3eHu-_aem_tje0fiVC4utdcbINz0dw9w За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Непознатият космос крие в безкрая си не само привлекателно очарование, но и обяснимо безпокойство. И никой друг автор не го е представял така, както големият майстор на ужаса Хауърд Филипс Лъвкрафт. В този епизод на inter alia Васко разговаря с Ива Стефанова – изследовател на странната фантастика, в това число и на Лъвкрафт. От разговора можете да научите повече за: a Васко разговаря с Ива Стефанова – изследовател на странната фантастика, в това число и на Лъвкрафт. От разговора можете да научите повече за: - Х. Ф. Лъвкрафт и защо е култова личност; - космическия ужас в центъра на творчеството му; - писмата на Лъвкрафт до неговите приятели; - размиването на границите между сън и литература; - особената причина Лъвкрафт да е публикувал и под други имена; - странната фантастика и нейното място в съвременната култура; - кой противоречив съвременен френски писател е започнал като изследовател на Лъвкрафтовото; - препоръки от един сериозен читател и изследовател на странната фантастика за следващото ви четиво. Гледайте епизода тук: https://youtu.be/bsUFHwwh4Yg Споменато в епизода: 1. Боян Манчев за Лъвкрафт (радио интервю) 2. Under the Pyramids от Лъвкрафт и Худини 3. H.P. Lovecraft: Against the World, Agains Life от Мишел Уелбек 4. “Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика” от Огнян Ковчев 5. “Станция Пердидо” от Чайна Миевил 6. Литературен вестник, бр. 2/2024 г. 7. inter alia: The Gothic Mode w/ prof. Dale Townshend 8. Vox Nihili: Чудовищата [Преддверие] 9. М. Джон Харисън (автор) И oще малко имена: Ан и Джеф Вандермиър, Кларк Аштън Смит, С. Т. Джоши, Томас Лиготи. За подкаста: В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Завършете ритуала, който ще ни спаси от злокобната сила на Йог Сотхот , като ни подкрепите на ratio.bg/support.

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Уолтън и защо малко хора си спомнят за него? - Отвратително ли е съществото, създадено от Виктор Франкенщайн? - Кой кара шейни около Архангелск? - Може ли да съществува творчество без творба или продуктът е… задължителен? - Как митът се ражда от съня? - Каква е разликата между алхимията и химията и какво представлява обещанието без обещания? - Що за „лаборатория“ са гробищата? - Какво дължи създателя на създаденото и какво създаденото – на своя създател? - Какво представлява договорът „Франкенщайн“ и защо Виктор го нарушава? - Какво общо има Човечеството и защо Виктор героизира собственото си страдание? - Трябва ли съществото да отговаря за убийствата, които е извършило? - Има ли съдебни процеси в романа „Франкенщайн“ и какво ни казват те за правосъдието? - Защо бунтът е толкова важен за романистите? - Защо материята се съпротивлява на науката? - Какво може и какво трябва да направим с опасните открития? Един от основните въпроси, които поставя романът „Франкенщайн, или новият Прометей“, е въпросът какви задължения възникват, когато човекът прекрачи природните граници в името на знанието (да създаде) и славата (да е пръв). Романът изследва дали създаването поражда право на признателност или дълг на грижа и отговорност. Той пита може ли науката да бъде морално неутрална, когато нейните последици засягат невинни хора и бъдещи поколения. Поставя под съмнение способността на правото да обхване нови форми на съществуване, които самият човешки разум произвежда. Разгръща трагедията на самотата като източник на морална деформация и показва как отхвърлянето може да превърне доброто в зло. Романът противопоставя амбицията на романтическия гений на границата, която налагат общността и отговорността към другите. Той настоява, че без признание и взаимност нито човекът, нито неговото творение могат да останат човечни. Гледайте видеото тук: https://youtu.be/emf038svPJQ Представяне на госта: Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016). За подкаста: Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод на Ratio Weekly с Петко и Никола Кереков се гмуркаме в няколко пробива от света на науката - от химията на бъдещето до еволюцията и странните стратегии за оцеляване в природата. Учени от Кеймбридж представят нов метод за модифициране на лекарства чрез светлина вместо токсични химикали - подход, който може драстично да ускори разработването на медикаменти и да намали екологичния отпечатък на фармацевтичната индустрия. Разглеждаме как работи тази „anti-Friedel–Crafts“ реакция и защо е толкова важна за съвременната медицина. Пътуваме и назад във времето – към едни от първите гръбначни животни, които може би са имали… четири очи. Какво означава това за еволюцията и има ли следи от тази особеност и при нас? След това се потапяме (буквално) в света на пчелите - и откриваме как майките на земните пчели успяват да оцелеят дни под вода по време на наводнения, благодарение на екстремно забавен метаболизъм и неочаквани физиологични механизми. И накрая - как мишките „надушват“ социалната йерархия. Ново изследване показва, че те могат да разпознават статуса на непознати индивиди само чрез химични сигнали и да вземат решения за поведение още преди да се стигне до конфликт. Споменато в епизода: https://share.google/yjskIH5S3oIhyvrmu https://www.newscientist.com/article/2512668-our-earliest-vertebrate-ancestors-may-have-had-four-eyes/ https://www.earth.com/news/bumble-bee-queens-survive-being-fully-submerged-underwater-for-over-one-week/ https://www.sciencedaily.com/releases/2025/05/250519131128.htm НОВА поредица на National Geographic – „Чернобил: Аварията отблизо“ https://www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/chernobyl-inside-the-meltdown 11-ият CASSINI Hackathon ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г., запишете се тук: https://www.cassini.eu/hackathons/bulgaria В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Как се различават негативният от позитивният мир? - Каква е ролята на дипломацията? - Възможен ли е мир без институции (Имануел Кант)? - Може ли мирът да се мисли отвъд войната (Йохан Галтунг)? - Как един конфликт може да бъде (успешно) трансформиран, без да бъде (окончателно) решен (Джон Пол Ледерах)? - Има ли граници и същност понятието за позитивен мир (Кенет Боулдинг)? - Кои са ъглите на т.нар. „триъгълник на насилието“? - Каква е разликата между мира и покоят? - Възможен ли е „несправедлив мир“? - Какво представляват студеният мир, въоръженият мир, мирът въз основа на страх…? - Как концепцията за позитивен мир се съотнася към доктрината за ядрено сдържане? - Може ли да се измерва и операционализира позитивния мир (Нилс Гледич)? - Какво му е лошото на „либералния мир“ (Дъстин Шарп)? - Чий мир е позитивният мир и как мирът е свързан със свободата? - Какво представлява „релационният мир“? - Кои са „пазителите“ и кои са „враговете“ на мира? - Ако естественото състояние „война на всеки срещу всеки“, то какво е „мирът на всеки с всеки“? Гледайте епизода тук: https://youtu.be/nb2Tyoc2RfU Най-честата дефиниция на мира включва през „липсата на война“. Това обаче може да се окаже само неговата най-повърхностна форма, обозначавана в изследванията на мира (peace studies) като „негативен“ мир. Истинско предизвикателство се оказва същността на концепцията за т.нар. „позитивен“ мир – мир, който не просто изключва насилието, а създава условия за съвместен живот заедно с конфликтите. Историята на Студената война показва, че е възможен „мир чрез страх“, при който взаимното възпиране предотвратява войната, но не създава доверие. Това поставя въпроса дали такъв мир изобщо е мир или по-скоро замразена форма на война. Съвременните теории предлагат да изоставим идеята за окончателно „решаване“ на конфликтите и вместо това да мислим за различните начини на тяхното трансформиране. Кратката етимологична справка за думата „мир“ в различните езици допълнително разкрива, че мирът мислен като активен процес (усилие) по поддържането на общност, сключването и изпълнението на договор, осигуряването на защита, а не като състояние пасивен покой (състояние). В крайна сметка мирът се оказва не крайна точка в човешката история, а постоянна практика – „миростроителство“. Какво бихме могли да кажем за позитивния мир и важна ли е в крайна сметка тази концепция за нашия ежедневен живот. Допълнителни материали: https://press.bas.bg/bg/books-103/show-104(858) https://www2.kobe-u.ac.jp/~alexroni/IPD 2015 readings/IPD 2015_7/Galtung_Violence, Peace, and Peace Research.pdf https://www.amazon.com/GALTUNG-DEVELOPMENT-CIVILIZATION-Civilization-International/dp/0803975112 https://gruposhumanidades14.wordpress.com/wp-content/uploads/2014/10/john-paul-lederach-the-moral-imagination_the-art-and-soul-of-building-peace.pdf https://ideas.repec.org/a/sae/joupea/v14y1977i1p75-86.html?utm_source=chatgpt.com https://academic.oup.com/jpr/article/51/2/145/8365769?login=false https://academic.oup.com/isr/article-abstract/22/1/122/5203542?redirectedFrom=fulltext&login=false

В този епизод говорим за успешното завръщане на мисията Artemis II – ключова стъпка в новата космическа програма на NASA. Разглеждаме как протича мисията, напрежението по време на навлизането в атмосферата и защо този полет е толкова важен не само като тест, а като реално отваряне на пътя към устойчиво човешко присъствие около Луната и отвъд нея. Продължаваме с някои от най-интересните наблюдения от дълбокия космос. Обсъждаме рядък случай на директно засечен сблъсък между млади планети – събитие, което може да ни даде ценни отговори за това как са се формирали Земята и Луната. Поглеждаме и към системата WISPIT 2, където учените наблюдават планети в процес на формиране – своеобразен прозорец към ранните етапи на нашата собствена Слънчева система. Епизод за това как започват нещата – от космически мисии до цели планетарни системи – и какво можем да научим, когато имаме възможност да ги наблюдаваме в реално време. Споменато в епизода: https://www.space.com/news/live/artemis-2-nasa-moon-mission-updates-april-8-2026 https://www.nasa.gov/gallery/lunar-flyby/ https://open.spotify.com/playlist/7BcjsEi5XHOlh864FtLEXY https://www.sciencealert.com/completely-bonkers-astronomers-think-they-saw-two-planets-collide https://www.eso.org/public/news/eso2604/ НОВА поредица на National Geographic – „Чернобил: Аварията отблизо“ www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/…ide-the-meltdown 11-ият CASSINI Hackathon ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г., запишете се тук: www.cassini.eu/hackathons/bulgaria Партньори: www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки посрещат Мария Тодорова, куратор на фестивала SHAPESHIFT (София / Топлоцентрала / 24-26 April 2026) , за да разговарят по основната тема на фестивала: „Човешкият алгоритъм”. Водещите обсъждат с Мария, основател на NEXT-DC, как се преминава от света на голямата реклама към кураторство на идеи и фестивал за технологии, наука и съвременна култура. Разговорът обхваща еволюцията на SHAPESHIFT от еднодневни събития до тридневен фестивал с лектори от Amazon и ETH Zürich. Във втората част, водещите се потапят в радикално аналоговия свят на Марта Джурина. Тя работи с безкамерна фотография, „рисувайки” директно със светлина върху фотохартия в пълна тъмнина, създавайки нетиражируеми произведения, които са в контрапункт на AI-генерираното съдържание.. Говори се за хореографията в тъмната стая, за контролираната случайност и за това какво означава да споделиш авторството с нечовешки елементи като светлината, биолуминесцентните водорасли и гълъби. Обсъждат се и тренираните „автоматизми на социалното тяло”, които превръщат нейната 12-годишна практика във вид алгоритъм. В третата част Мария и водещите влизат в свободен разговор за бъдещето и човешкото творчество. Обсъждат се въпроси като как се курира антитезата в програмата на фестивала — съзнателното търсене на триене между високотехнологичното и радикално аналоговото — и какво е онова, което по дефиниция не може да бъде „промптнато“ или настигнато от изкуствения интелект. Допълнителни материали: SHAPESHIFT Festival 2026 — http://shapeshiftfestival.com Marta Djourina — http://martadjourina.com Quotes Magazine — http://quotesmagazine.com За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо http://www.mihailivanovbass.com/ Партньори: Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Ива Пушкарова и Стоян Ставру обсъждат: - Какво мисли Платон за държавната служба и за недължимата облага (Закони)? - Как се дефинира корупцията и какво я отличава от подкупа (активен, пасивен, провокация)? - Може ли да има „добър“ лобизъм? - Кога е налице конфликт на интереси? - Как да разграничаваме корупция от клиентелизъм? - Колко биологични метафори може да предложим на тема „корупция“? - Има ли спирачки корумпираният служител? - Кой осигурява и как се преодолява имунитета на една държавна институция? - Каква е разликата между корупционерът и мафиотът? - Може ли да се противопоставим на мафиотизацията на държавата? - Как се завладява една институция и пречи ли демокрацията? - Може ли временно да спрем съществуването на една… община? - Как се рестартира една институция? - Какво представлява лустрацията? - Може ли да се лекуваме чрез… „гражданска война“? Корупцията в широк смисъл представлява подмяна на публичния нормативен критерий с частен интерес. Тя не се изчерпва с престъпните състави на подкупа, а включва различни практики на институционално „разлагане“. Същността ѝ се състои в приватизацията на публичната функция, като от особено значение за разпознаването й е нейното отграничаване от конфликта на интереси, клиентелизма, застъпничеството и лобизма, както и от мафиотизацията на държавата. Клиентелизмът са по себе си може да бъде законен, но системно изкривява универсалността на правилата. При срастване на държавата с организирана престъпност законът престава да бъде ограничител на властта и се превръща в инструмент на контрол. Общият знаменател на явленията, за които разговаряме в настоящия период, е ерозията на публичността и замяната на правовата логика с логика на зависимост. Допълнителни материали: Криминологичен анализ на корупционните престъпления (книга) Ива Пушкарова, Издателство „Сиела“, 2020 - https://www.challengingthelaw.com/wp-content/uploads/2024/11/Nakazatelni-poliiki-kato-sredstvo.pdf; Наказателен кодекс на Република България - https://www.lex.bg/laws/ldoc/1589654529. Представяне на госта: Доц. д-р Ива Пушкарова е преподавател по наказателно право, международно наказателно право и криминология в СУ ,,Св. Климент Охридски“. Тя е утвърден изследовател на организираната и транснационалната престъпност, трафика на хора, експлоатационната престъпност, сексуални престъпления, дискриминационна престъпност, непълнолетна престъпност и детското правосъдие, финансова и стопанска престъпност, корупция, системата на наказанията и др. Монографиите ѝ ,,Форми на организирана престъпна дейност по НК на Република България”, 2011 г. и ,,Трафикът на хора”, 2012 г., стават първите цялостни правни изследвания по тези теми у нас, а монографиите ,,Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава“ (2020) и ,,Наказателноправен отговор срещу изключително тежката престъпност: смъртното наказание, доживотният затвор и доживотният затвор без замяна в България“ (2021 г.) въвеждат първите цялостни типологии на практиката по тези въпроси и представляват принос в международната наука. Носител на наградата за млад учен на годината за 2012 г. на СУ "Св. Климент Охридски". Дългогодишен външен експерт към Съвета на Европа, Световната банка и Европейската комисия. От 2012 г. до ноември 2017 г. е Председател на Комисията по помилването към президента на Република България, където въвежда реформи, признати от Европейския съд по правата на човека за най-добра практика. През този период индексът на помилването е 1.2-1.5.

Наблюдение на Земята (или Earth Observation) звучи доста ясно само по себе си. Разбира се, това е начинът, по който гледаме към суша, вода, градове, земеделие и инфраструктура от орбита - с малката добавка, че целта е да видим как това да е всъщност полезно. В този епизод със Здравко Димитров и Майкъл Цанев говорим за това защо ни трябват нови сателити, къде днес са границите на резолюцията и защо в много случаи по-важно от това колко ясно виждаме е колко често можем да заснемаме. Отваряме и съвсем конкретния въпрос как се достъпват сателитни данни, кои са свободни, кои се купуват, кой реално може да си ги позволи и докъде стига популярната представа, че можем просто да си гледаме вилата от космоса. Обсъждаме какво всъщност могат да разпознаят съвременните системи, какви ограничения още има пред технологията и защо стойността на данните все по-често идва не само от самото изображение, а от анализа върху него. Майкъл разказва и за пътя на своя екип в CASSINI Hackathon 2025, където Avalanche Detectors печели с решение, което комбинира Copernicus Sentinel-1 и Sentinel-2 с метеорологична информация, за да изчислява вероятност от лавина на конкретно място. Епизодът е и естествена прелюдия към 11-ия CASSINI Hackathon, който ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г. едновременно на 10 места в Европа, включително София, с тема Space for Water. За България това е и доста релевантна дейност, предвид наводнения през последните години, водните загуби, недостиг и управление на риск при водите . Тук именно космическите данни мога да помогнат. Запишете се тук: https://www.cassini.eu/hackathons/bulgaria В епизода говорим още за: • какво точно означава Earth Observation • защо новите приложения изискват по-чести заснемания, а не само по-добра резолюция • как се купуват и използват сателитни данни днес • кой има достъп до тях и как това се променя • какви са реалните ограничения пред граждански и бизнес приложения • какво може да се постигне в рамките на един хакатон, когато имаш данни, ментори и добре формулиран проблем

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков скачат между няколко на пръв поглед несвързани теми. От това как зъбите на белите акули се променят с възрастта им и се адаптират към различна диета, от риба към морски бозайници – до кенгурута, които могат да се движат по-бързо, без да изразходват повече енергия, благодарение на начина, по който използват сухожилията си. Ще чуете още защо тиксото издава онзи дразнещ звук (и как това е свързано със свръхзвукови микропукнатини и ударни вълни), как скърцането на баскетболните обувки идва от вълни в подметката, които се движат със стотици километри в час, и как конете могат да издават два звука едновременно – чрез комбинация от вибрации на гласните струни и нещо като „свирене“. Споменато в епизода: https://www.sciencealert.com/great-white-sharks-grow-deadly-new-types-of-teeth-as-they-age https://www.thenakedscientists.com/articles/interviews/kangaroos-hop-faster-without-extra-energy https://share.google/bHKfeC5ORaGdwSmWO https://www.nature.com/articles/d41586-026-00295-4 https://www.science.org/content/article/whoa-when-horses-whinny-they-whistle-and-sing-same-time?utm_campaign=Science&utm_source=facebook&utm_medium=ownedSocial&fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTAAYnJpZBEwUmIyOVVGaUJZcVRLZ3gzc3NydGMGYXBwX2lkEDIyMjAzOTE3ODgyMDA4OTIAAR7oL3p1qktk6DHl3hHrVkhg8QsQN3mUjDxOlkHTRauTwJf-R_cH8POqlnC30g_aem_O0K3OxQ5h1tF3-8rt6staw НОВА поредица на National Geographic – „Чернобил: Аварията отблизо“ https://www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/chernobyl-inside-the-meltdown 11-ият CASSINI Hackathon ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г., запишете се тук: https://www.cassini.eu/hackathons/bulgaria Партньори: https://www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки разговарят с Георги Еленков, директор "Политики за децата" в Национална мрежа за децата и част от екипа, поддържащ Националния център за безопасен интернет. Дискусията е посветена на предизвикателствата пред децата в дигиталното пространство и начините за тяхната защита, като Георги разказва за работата на Центъра, сътрудничеството му с държавни институции и големи технологични платформи като Meta и Google. Обсъждаме подробно основните онлайн заплахи за децата днес. Говорим се за попадането на вредно съдържание – от насилие и омраза до порнография и опасни предизвикателства. Разглеждаме различните форми на онлайн тормоз, включително през фалшиви профили в Instagram и Discord, както и злоупотребата с лични данни и дигитална идентичност. Щателно се описват и най-сериозните престъпления, като сексторшън (изнудване с интимни снимки и видеа, включително компютърно генерирани изображения), фишинг атаките и финансовите измами, насочени към подрастващите. Във втората част на разговора се засягат новите и зараждащи се заплахи, които все още са слабо видими за повечето родители, както и рисковете, които масово се подценяват. Обсъжда се деликатната тема за това как родителят да бъде информиран и ангажиран, без да прекрачва границата към свръхконтролиращ "helicopter parent". Накрая Кив, Тулечки и Георги разсъждават дали биха искали да бяха израснали в света на "безопасния" интернет, който съществува днес. Споменато в епизода: http://www.nmd.bg http://www.safenet.bg За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо Партньори: Grapwise.ai и Данни за добро

Серията Vox NIhili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Парменид и защо той е избран за „кръстник“ на диалога? - Може ли говоренето да се превърне в математика? - Кои са трите различни интерпретации на диалога „Парменид“? - Едното е едно и не е едно – кое не е вярно? - Има ли идея за тинята? - Какво свързва деня и идеята? - Защо диалогът „Парменид“ е толкова важен за неоплатониците? - Колко противоречия може да изтърпи един юрист? - Защо в „Парменид“ има минимум литература? - Как „младият“ Сократ се различава от стария Сократ? - Какво представлява проблемът на „третия човек“? - Имат ли предел думите? - Колко строги трябва да сме в логиката и може ли да ни спаси логиката? - Къде е етиката в „Парменид“? - Има ли изход от матрицата на Парменид? - Как свършва всичко и какво означава Парменид да е „напълно прав“? „Парменид“ е един от „релите“ диалози на Платон, в който е описана срещата между младия Сократ и стария Парменид, като поставя под изпитание теорията на идеите. В първата част Сократ излага възгледа, че множеството неща участват в една обща идея, която им придава тяхната същност. Парменид търси пробойните в теорията на Сократ (Платон) и настоява, че философът трябва да се упражнява, като разглежда всички последици от приемането на своята хипотеза. Втората част предлага именно такова упражнение, но в тезата на самия Парменид, който представя последиците от двете противоположни допускания: а) какво става, ако Едното съществува, и б) какво става, ако Едното не съществува. И в двата случая анализът води до противоположни и парадоксални заключения. Неизбежните апории показват, че мисленето поражда вътрешни противоречия. Диалогът не предлага окончателно решение, а разкрива границите на наивната метафизика и необходимостта от по-строга диалектика. Представяне на госта: Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура.

What a mess! В адската и жежка каша, в която живеем, сред безпорядъка на съвременността, покрай кризата на разбирателството и диалога, между обстрела на максималистите (вляво, а и вдясно), решихме, че е назрял моментът в подкаста Pop Script да си побъбрим за ентропията и за теорията на хаоса. Един срещу друг сядат: домакинът и коментатор Благой Д. Иванов + физикът и математик Данаил Брезов, който на всичкото отгоре е също музикант и преподавател. Двамата се отдават на размишления, замерват аудиторията с примери и понятия, споменават важни хора, а и важни заглавия, но не пропускат и важните идеи, които си струва да присъстват в дигиталния ефир. Настоящият колоквиум включва: • Каква е разликата между ентропия и хаос? • Ефектът на пеперудата – от Едуард Лоренц през Рей Бредбъри до Аштън Къчър • Сваляне на мацки чрез наука сред дебнещи динозаври в „Джурасик парк“ • Черните дупки и термодинамичната смърт на вселената • Информационни процеси, сложни системи и непредсказуемост • Hеведомите житейски пътища и свободната воля • Предимства и недостатъци на затворените общества и отворените връзки • Какви са тежките последици от малките грешки? • Законът на Мърфи – ентропия или хаос? • Ентропията на Шанън – липса на информация? • Съществуват ли дравословен хаос и патологичен порядък? • Накъде лети стрелата на времето и какво да очакваме от великото зануляване? • От мултикултурализма към the sweet spot of jazz: класика с Дюк Елингтън, еклектика с De-Phazz и електро-фънк с Knower • Уместни ли са кино предупреженията, които ни предлагат „Завръщане в бъдещето“ (промяна в пространство-времето), „Лудият Макс 2“ (постапокалиптична пустиня) и „Мълчанието на агнетата“ (какавида в гърлото)? • Значими учени със смели идеи – какво общо с темата имат Мартин Гуцвилер, Ричард Докинс и Алберт Айнщайн?• Безчет филми („Predestination“, „Интерстелар“ и „Първи контакт“), сериали („Dark“, „The Ray Bradbury Theater“ и „Devs“) и книги („Котешка люлка“ на Кърт Вонегът, „22 ноември 1963“ на Стивън Кинг и „Проектът «Аве Мария»“ на Анди Уеър), към които си струва да посегнете... За подкаста: Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков за руския товарен кораб Progress 94, който се отправя към Международната космическа станция, но среща проблем с автоматичната си система за скачване. Какво означава това и защо в крайна сметка се налага ръчно управление в орбита? След това поглеждат към по-голямата картина – мисията Artemis 2 и опитите на NASA да върне хора на Луната, но и промените в стратегията, включително отказа от лунната станция Gateway в полза на база на самата повърхност. Темата се разширява и към геополитиката в космоса – как САЩ и Китай подхождат различно към кацането на Луната и защо изборът на място може да е решаващ за бъдещето на изследванията. И накрая – нещо, което звучи абстрактно, но всъщност е доста реално: колко енергия се натрупва в климатичната система на Земята и какво означава това, когато започнем да я измерваме в зетаджаули. Споменато в епизода: Лек проблем с Прогреса https://www.space.com/space-exploration/launches-spacecraft/russia-progress-94-cargo-launch-iss-soyuz-rocket ; https://www.nasa.gov/blogs/spacestation/2026/03/24/progress-cargo-craft-docks-to-station-resupplying-crew-2/ Artemis II е готов за изстрелване https://www.space.com/news/live/artemis-2-nasa-moon-rocket-rollout-march-20-2026 Isaacman уби Gateway за да използва парите за лунна база https://www.theguardian.com/science/2026/mar/24/nasa-moon-base-cancelling-artemis Китайците с изненадваща новина за лунната си програма https://www.scientificamerican.com/article/chinas-first-moon-astronauts-could-land-at-this-surprising-site/ Измеренията на климатичния колапс https://share.google/wYpMWGeA7WLciGFbz За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Във втория за годината епизод за пътуване обръщаме погледа към чудесата на остров Бали, пълен с гигантска растителност, древни храмове и не особено чаровни маймунки. Васко чете дневника от двуседмичното си пътуване и разказва за екзотичните места, които е посетил, как са го накарали да се чувства и какви паралели с живота в Европа могат да се направят. Ако ви е интересно да научите с какви гласове пеят балийските водопади, какви интересни традиционни танци можете да гледате там, какви странни и симпатични привички имат местните, защо да не носите очила в свещената гора на маймуните и други истории – това е епизодът за вас. За подкаста: В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ако искате бъдеще да има не само за образованието, но и за разговори като този, подкрепете ни на Подкрепи Ratio | .

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Настоящият епизод е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и катедра „Социология и науки за човека“ към ПУ „Паисий Хилендарски“. Той е част от проект на катедрата на тема "Социология и науки за човека - едно възможно реасемблиране на социалното познание в началото на 21 век (изследване на случай)“ със слоган „Защото утре започва от вчера….“. Проектът представлява изследване на възпитаниците на специалност Социология в Пловдивския университет с фокус не само върху професионалните им кариери, но и върху начина, по който образователният модел по социология в ПУ е седиментиран в техните биографии. В този епизод на фокус е думата „alumni“. С латински произход и значение „възпитаник“, т.е. онзи, който е бил хранен и отгледан. В разговора се очертават два основни начина да мислим за алумни общността. Първият я разглежда като институционален проект – мрежа от бивши студенти, с която университетът поддържа връзка и подпомага развитието им, за да изгражда устойчиво академично наследство. Вторият подход вижда alumni като общност от хора, свързани чрез споделен свят – идеи, ценности и преживявания, които продължават да съществуват и извън университета. Именно между тези две гледни точки се движи и разговорът. Любомир Бабуров, Нина Николова и Стоян Ставру обсъждат: - Какво означава „заклинанието“ АЛУМНИ? - Каква е разликата между възпитаници и храненици? - Може ли Университетът да ни кара да се чувстваме виновни? - Какво произвеждат университетите: кадри (работна ръка) или личности (човешки същества)? - Трябва ли висшето образование да се оправдава за своето съществуване? - Какво е университетът: институционално чудовище или клуб за интереси? - Какво е разликата между въобразената и въобразяваната общност (Бенедикт Андерсън)? - Възпитаници ли на незавършилите университета? - Какво представлява т.нар. „атмосферен“ университет? - Какъв е „прекрасния риск“ на образованието (Герт Биеста)? - В какво се изразява „силата на слабите връзки“ (Марк Грантовер)? - Каква е разликата между обучение, образование и субективиране? - Трябва ли Университетът да претендира за достъп до истината и каква е ролята на знанието във висшето образование? - Какво не отчита акредитацията и какво представлява идеята за „двуядрения университет“ (Стоян Ставру) ? - Трябва ли Университетът да дава нещо повече от достатъчното (необходимото) на своите ВЪЗ-питаници (Нина Николова)? - Съществува ли „алумни на неуспелите“ и възможно ли е съществуването на „алумни без университет“?

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков обсъждат какво се случва едновременно в космоса и в океана. От плановете на NASA постепенно да замени Международната космическа станция с търговски станции в орбита и новите амбиции на SpaceX и Blue Origin за огромни сателитни мрежи, до драматичния ремонт на стартовата площадка в Байконур, която е ключова за поддръжката на МКС. А на Земята – странна находка от бреговете на Берингово море: перки от косатки с характерни следи от зъби, които може да подсказват за рядко наблюдавани конфликти между различни групи косатки и да хвърлят нова светлина върху това защо някои от тези животни живеят в толкова сплотени семейни общества. Споменато в епизода: https://arstechnica.com/space/2026/03/congress-steps-up-pressure-on-nasa-to-support-private-space-stations/ https://cosmos.1.bg/space/2026/03/03/baykonur-pad-repaired/ https://share.google/XtgL6PjwntoWL75JN https://share.google/L7Usd7aQ2au4iyHbJ https://www.nature.com/articles/d41586-025-03511-9 https://share.google/ojYVuv8E0jCLhaHrI За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки се потапят в света на AI агентите, разглеждайки ги като работниците на бъдещето. Те обсъждат дефиницията на един AI агент – как се стига до него от LLM и какви са основните му характеристики като автономност и използване на инструменти. За илюстрация на навлизането им се използват примери с професии като Търговец, Счетоводител, Офис мениджър и HR. Говори се за техническата част – как агентите използват инструменти, връзки към организационни системи, RAG за вътрешна документация и как компютрите вече си говорят на човешки език. Акцентът пада върху паметта на агентите, само-сумаризирането и защо контекстният прозорец е от ключово значение, тъй като LLM-ите са без състояние (Stateless). Във втората част разглеждат как навлизането на AI агентите ще промени света на труда и управлението. Накрая питат дали AI агентите са пътят към Общия изкуствен интелект (AGI), къде е разликата с ASI и обсъждат сравнението на модел срещу човешко представяне на тестове. Споменато в епизода: https://www.greaterwrong.com/posts/SEszTmpx7gFaAaHFq/career-decisions-if-you-take-agi-seriously#Productivity__The_Evidence_Is_Mixed__But_the_Pattern_Is_Clear?utm_source=tldrnewsletter https://blog.google/technology/google-deepmind/google-gemini-ai-update-december-2024/ За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката е Мишо. Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е и какво не е дадаизмът? - Как дадаизмът е свързан с войната? - Какво представляват манифестите на дадаизма? - Къде се намира Кабаре Волтер? - Защо Марсел Дюшан подписва писоар с псевдоним? - Каква е ролята на случайността при признаването на авторство? - Как сюрреализмът, концептуалното изкуство и критическата теория са свързани с дадаизмът? - Има ли разлика между начина на формулиране на двойното потвърждение: „Да-Да“ или „Да, бе, да“? - Защо езикът трябва да бъде взривен отвътре? - Как Ханс Арп използва гравитацията? - Какви са отличителните черти на дадаизма в съвременното филмово изкуство? - Кои са историческите вълни на дадаизма и защо дадаизмът не е устойчив във времето? - Какво би правил един „черен хакер – дадаист“? - Може ли изкуственият интелект да бъде обявен за дадаист? Дадаизмът е авангардно художествено движение, възникнало в Цюрих през 1916 г. като радикална реакция срещу културните и морални основания на Първата световна война. Последователите на дадаизма отхвърлят рационализма на модерността и логиката, довела до индустриализираното насилие. Вместо хармония и красота дадаизмът предлага абсурд, шум, фрагментация и провокация. Вместо да предлага нов ред, движението настоява върху правото на разколебаване и съмнение. Чрез фигури като Тристан Цара и Хуго Бал движението използва манифести, които разрушават самата идея за програма и стабилна теория. Произведения като Фонтан (Дюшан) на Марсел Дюшан дадаизмът атакува институционалната власт на музея, критиката и вкуса, разкривайки ги като форми на легитимация. Дали обаче дадаизмът е преди всичко жест, който отказва да приеме, че смисълът и властта са естествени и неоспорими, или пък е чиста игра, която успява да оцелее извън политическото... Слушайте ни :) Представяне на госта: Николай Колев е изпълнителен продуцент в Българската национална телевизия. Последователно води или продуцира „Култура.бг“, както и останалите предшественици на единственото предаване за култура и изкуства в националната медия. Завършил е „Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата му като учител и преподавател му помага да бъде водещо име в професионалното поле на културната журналистика, където с огромна дълбочина изследва малко известни, но изключително важни теми.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се гмуркат в науката за деменциите – от най-разпространената форма, болестта на Алцхаймер, до по-рядко обсъждани състояния като съдовата деменция, деменцията с телца на Леви и фронтотемпоралната деменция. Говорят за това какво всъщност се случва в мозъка – от натрупването на неправилно нагънати протеини и загубата на невронни връзки до последиците от инсулти и нарушено кръвоснабдяване. В епизода става дума и за генетичните фактори, включително ролята на гена APOE при риска от Алцхаймер, както и за това защо различните видове деменция често се бъркат една с друга. Разглеждат се и характерните симптоми – от проблеми с паметта и ориентацията до промени в поведението, езика и личността – които показват колко различно може да изглежда когнитивният спад. Представяне на гостите: Д-р Дияна Бележанска е специалист по неврология в Клиниката по неврология към УМБАЛ “Александровска”. Асистент е в Медицинския университет в София. Придобива научна степен “доктор” след защита на дисертационен труд на тема: “Невропсихологични, невроизобразяващи и ликворни биомаркери за болест на Алцхаймер и сродни заболявания”. Основните ѝ интереси са в областта на невродегенеративните заболявания, протичащи с паметови нарушения. Бойко Неов е молекулярен биолог и д-р по паразитология с разнообразни интереси във всички сфери на науката. Към момента той доцент по генетика към Институт по биоразнообразие и Екосистемни изследвания на БАН. Споменато в епизода: https://en.wikipedia.org/wiki/Alzheimer%27s_disease https://en.wikipedia.org/wiki/Vascular_dementia https://en.wikipedia.org/wiki/Lewy_body_dementia https://en.wikipedia.org/wiki/Frontotemporal_dementia https://en.wikipedia.org/wiki/Apolipoprotein_E За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

На събитието „Направено в България“ – подкаст на живо – Никола Тулечки и КИВ, заедно с Владимир Койлазов, говориха за това как изглеждат иновациите, когато се създават у нас, но намират приложение по целия свят. Владимир Койлазов – съосновател и главен технологичен визионер на Chaos. Компанията стои зад V-Ray, един от най-широко използваните софтуери за фотореалистично 3D рендиране, използван в архитектурата, дизайна и филмови продукции като Game of Thrones, филмите на Marvel и Avatar. За приноса си към развитието на компютърната графика той е носител на Награда на Академията за технически постижения (Оскар).

На подкаста на живо „Направено в България“ говорихме за българските технологични компании, които разработват решения със световно приложение. Заедно с Красимир Стоев обсъдихме как изкуственият интелект намира място в космическите технологии и как български инженерни екипи работят по сложни системи, използвани в реални космически мисии. Красимир Стоев е Lead of AI в EnduroSat, където работи по разработването и внедряването на интелигентни системи за сателитни платформи и космически мисии. Професионалният му опит включва изграждане на индустриални системи, автоматизация и приложения на изкуствения интелект в сложни технологични среди.

На събитието - подкаст на живо „Направено в България“ обсъдихме как български компании създават технологии и решения с глобално значение и какви фактори стоят зад този успех. Разговорът се фокусира върху ролята на местната екосистема, инженерния талант и стратегическите комуникации в развитието и международното позициониране на високотехнологични продукти. Михаил Стефанов - експерт по стратегически комуникации и организационно развитие в „Аурубис България“ сподели своя опит в работата с организационна култура и устойчиви решения за хората в компанията, както и гледната си точка за това как комуникацията и вътрешната среда могат да подкрепят технологичните иновации и дългосрочното развитие на организациите. Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI.

Думата „лукс“ произлиза от латинското luxus, което първоначално означава „разместване“, „изкълчване“ или „отклонение от правата линия“. Най-ранният ѝ смисъл е свързан с човешкото тяло: нещо, което е излязло от естественото си положение или мярка. Постепенно се развива моралнотЛюбомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Каквo отличава луксозното? - Как луксът е свързан с неравенствата? - Защо луксът е не само светлина, но и изкълчване? - Какъв е геополитическият залог на лукса? - Какво представляват карибската диалектика на захарта и тютюна? - Кога луксозното престава да бъде такова? - Как луксозното е свързано с притежаването и с преживяването? - Защо има имитации на луксозни продукти? - Как луксозните стоки се превръщат в парични единици? - Какво различава подправките от билките? - Кога онова, което е рядко, става луксозно? - Свързано ли е луксозното с религиозното? - Как вредата въздейства върху представата ни за това кое и какво е луксозно? - Кой определя кои стоки са луксозни? - Възможно ли е „скрито потребление“ и „интровертно“ консумиране на лукса? - Каква е връзката между луксозното и търговските марки (бранд идентичността)? - Има ли алтернатива луксозното?о значение на думата, при което луксът започва да обозначава прекомерност, разточителство и живот отвъд необходимото. Свързаната дума luxuria добавя нюанси на разпуснатост и чувствено удоволствие, което засилва етическото подозрение към лукса в римската култура. В антропологичен план луксът бележи прехода от необходимост към излишък като условие за появата на култура, изкуство и социален престиж. Така луксът предизвиква амбивалентна реакция: той е едновременно знак за упадък, но и белег за висока цивилизованост. Разговорът днес е посветен именно на лукса като социално призната прекомерност — отклонение, което обществото е превърнало в символ на статус. За подкаста: Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков събират на едно място теми от медицината до енергетиката и климата – и показват как науката променя реалния свят. Започват с изненадващо откритие: може ли редовното кръводаряване да подобрява качеството на кръвните клетки и да намалява риска от заболявания. След това разглеждат ролята на чревния микробиом при множествената склероза и как конкретни бактерии могат да влияят върху развитието на болестта. Продължават с нов тип батерия на водна основа (включително с неочаквана съставка като тофу саламура), която обещава по-дълъг живот и по-голяма безопасност, както и с експериментална летяща вятърна турбина, която генерира енергия на голяма височина. Епизодът завършва с една рядко позитивна екологична новина – частичното възстановяване на Северното Аралско море и как целенасочени усилия могат да обърнат дългогодишна криза. Допълнителни материали: https://www.newscientist.com/article/2471573-giving-blood-frequently-may-make-your-blood-cells-healthier/?utm_source=Live+Audience&utm_campaign=2dfdd0081f-nature-briefing-cancer-20250313_COPY_01&utm_medium=email&utm_term=0_b27a691814-2dfdd0081f-499082723 https://www.facebook.com/profile.php?id=100064330524186&__cft__[0]=AZbkJrWOjQFLb6Xpw2QA05kgVTqG0kzqlnIh36Az1t44Pd-RsJvzrRzUxrl92K1IwWARijVtISQ133c-Et0Ka2Ho6ZKGDAX8O_Kdp4MvFAwLTBzOmCdS1I4FuNlWmW5SpH3FHOAlZCMiE9uwD95xG_n7vnXQvAFyRRnjBAve7jIwLA https://neurosciencenews.com/gut-bacteria-ms-29224/ https://interestingengineering.com/energy/chinas-water-battery-outlast-lithium https://www.livescience.com/technology/engineering/china-tests-worlds-first-megawatt-class-flying-wind-turbine-it-generated-enough-energy-to-power-a-house-for-2-weeks https://search.app/RBdxK За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е петият елемент след земята, водата, огънят и въздухът? - Кой е най-еротичният вятър? - Какъв е най-големият страх на Прашинко? - Каква е връзката между прахосмукачката и последният дъх на човека? - Кои са анемоите и имат ли права ветровете? - Може ли да притежаваме вятъра? - Има ли разлика между земята и вятъра? - Може ли да си създаваме изкуствен вятър? - Какво представлява т.нар. „втори вятър“? - Защо вятърът и морето ни карат да се чувстваме по по-особен начин? - Колко глагола можем да изброим, които са свързани с движение на въздуха? - Ще хванем ли вятъра или единственият вятър който ще имаме, е вятърът, произведен от изговарянето на нашите думи? - Каква е особената естетика на вятъра и защо той не е приятел на закона? - Можем ли да се впишем в „попътния“ вятър или сме обречени на нашата мания да контролираме природните стихии? „Ужасните приключения на Прашинко“ на Имант Зиедонис (р. 1933) е кратък, но изключително плътен философски текст, който адресира няколко теми: страхът от свободата, тежестта на сигурността, компромиса със стихиите и цената на „заземяването“. Използваме Прашинко, за да се впуснем в поредния разговор с Петър Горанов, който се завихря до главоболие, за да завърши с лекота. Има ли място за вятъра в ефективните структури на съвременните продуктивни общества – място, което не го подрежда и превръща в енергия? Защо вятърът е едновременно изкусителен (като носител на идеята за свобода), но и опасен (можем да настинем, ако бъдем изложени на въздействието му)? На къде ще ни издухат думите за вятъра? Допълнителни материали: - Ужасните приключения на Прашинко (приказка), Имант Зиедонис, издателство „Отечество“, Прев. Албена Методиева, 1989 (линк); - Въздухът и сънищата (книга), Гастон Башлар, 2007; - Ветрове (подкаст епизод), Вокс Нихили, Рацио, 23.03.2023 (линк). Представяне на госта: Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика.

Връщането на хора на Луната звучи като нещо, което вече сме правили. Но защо тогава се оказва толкова трудно? В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разглеждат какво реално се случва около мисиите Artemis – от планирания полет на Artemis II, който трябва да изпрати астронавти около Луната за първи път от над 50 години, до поредните технически проблеми, тестове и отлагания, които променят графика. И още: какви технически проблеми могат да спрат цяла мисия защо Луната отново е фокус (а не Марс) какво правят SpaceX, Blue Origin и Китай и защо днес космическите мисии не са по-лесни, а по-сложни Това е разговор за реалността зад космическите планове – между амбицията, технологиите и ограниченията. Говорим за това как работи самата мисия – 10-дневно пътуване около тъмната страна на Луната, защо е ключова стъпка към кацане и какво трябва да се случи преди това да стане реалност. Разглеждаме и защо NASA променя стратегията си, добавя допълнителни мисии и отлага кацането, въпреки първоначалните планове.

Този месец в inter alia се връщаме отново на темата за образованието, този път провокирани от новопредставена визия на Министерство на образованието и науката. Този път тя засяга не религия и добродетели, а особено важната тема за изкуствения интелект в класната стая. С предложението идват и промени в учебните програми, които все още са в процес на обществено обсъждане и можете да изпратите бележките си към МОН. В този епизод на inter alia гости са колегите от поредицата “Агент 001” - КИВ и Тулечки - които заедно с Васко разсъждават за: къде греши МОН в представите си за изкуствения интелект; можем ли да говорим за нова реалност в епохата на ИИ; ще направим ли третокласниците писачи на добри prompt-ове; най-важната роля на училището в оценяването ли е; за кого ИИ се явява най-добър помощник и на кого би пречил; идва ли краят на домашните работи; какъв особен проблем в академичните среди е констатиран заради чатенето на учени с ботове; има ли опасност ученикът да бъде заменен от ИИ. Изображението е част от картината “Уроци по пеене в училище в Холандия” (1907) на Макс Силбер (1871-1940). Ако искате бъдеще да има не само за образованието, но и за разговори като този, подкрепете ни на Подкрепи Ratio | . https://www.youtube.com/watch?v=FWtQddm9pz8

Този епизод на Vox Nihili е посветен на една от най-важните идеи в съвременна философия на правото: правовата държава, и нейната връзка с някои религиозни вярвания и практики. Разговорът изследва как се е осъществил преходът от свещената държава, която е резултат и продукт на волята на владетеля като въплъщение на Бог, към секуларната държава, която трябва да бъде разделена на няколко власти, за да може да бъде управлявана на принципа „разделяй и владей“. Ролата на полицията и гражданските протести са вплетени с обсъждане на необходимостта от международни правила, които да обвързват държавите със спазването на изисквания като тези за неприкосновеността на националния суверенитет и защитата на правата на човека. Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру обсъждат: - Защо владетелят е свързан с Бога? - Имат ли държавата и правото свещен произход? - Кои са Левиатан и Бегемот? - Как оправдаваме съществуването на държавата? - Може ли да вярваме в морала на хората или е по-добре да ги караме да се страхуват? - Кой владее историята и чии имена се пишат по нейните страници? - Може ли да критикуваме властта, а да я разделяме? - Защо обичаме Великите сили? - Какво означава да живееш като патриот във „въобразени общности“? - Предатели ли са тези, които оспорват националните „икони“? - Как религиозните практики са свързани с международната сигурност? - Има ли по-велики сили зад държавите? - Морална философия или теория на икономиката? - Може ли да съществува „световен полицай“? Представяне на госта: Доц. д-р Симеон Гройсман е доктор по право, доцент по Обща теория на правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по Обща теория на правото, Обща теория на държавата и Философия на правото, както и дисциплина „Право и религия“, която преподава в магистърската програма „Защита на основните права“ в ЮФ на СУ. За подкаста: Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Можем ли да съживим птицата Додо е основната тема в този епизод. В продължение на векове човечеството главно допринася за изчезването на различни видове, но компанията Colossal Biosciences прави опити да направи точно обратното - да съживи птицата Додо. Никола и Петко, в компанията на генетикът, доц.Славил Пейков, разговарят за планът и методите, чрез които компанията се опитва да възроди редица изчезнали животни. В епизода обсъждат и какво по-точно представлява де-екстинацията и дали вече не се е случвало. Слушайте епизода, за да разберете има ли бекъп вариант за живота на планетата и какъв е планът да забавим глобалното затопляне. Допълнителни материали: https://www.nhm.ac.uk/discover/news/2023%E2%80%A6vation-debate.html https://www.nature.com/articles/d41586-023-00379-5 https://www.nationalgeographic.com/science/art%E2%80%A6ve-the-dodo https://www.smithsonianmag.com/smart-news/th%E2%80%A6ancient%20DNA https://www.nationalgeographic.com/science/art%E2%80%A6ion-cloning https://www.bigissue.com/news/environment/this-is-pleistocene-park-siberias-mammoth-scheme-to-cool-the-planet-and-save-us-all/ https://www.nhm.ac.uk/discover/news/2018/may/animal-dna-to-be-frozen-in-huge-national-bank.html https://www.technologyreview.com/2013/03/19/2%E2%80%A6nger-pigeon/ https://en.wikipedia.org/wiki/Passenger_pigeon

В този епизод, Кив и Тулечки обсъждат въвеждането на изкуствения интелект (ИИ) в българското училищно образование, като анализират визията на МОН и предложените промени в учебните програми. Темите включват конкретни предложения за интегриране на ИИ в предмети като математика (генериране на примери, проверка на решения), като се засягат въпроси за коректността на генерираната от ИИ информация спрямо учебния материал, финансовата обосновка на тези технологии и подходящата възраст за тяхното въвеждане. Обсъждат се предизвикателства като „кризата на връзката“ между ученик и учител, проблемът с дигиталното неравенство и нуждата от развиване на ИИ грамотност и умения за „prompt engineering“. Водещите търсят отговор на въпроса дали ИИ трябва да бъде инструмент за „допълване“ или „заместване“ на учителя и каква е ролята на човешкия фактор в бъдещето на образованието. https://www.mon.bg/nfs/2026/01/pr27012026_vizia-ai-strategy-education.pdf https://www.mon.bg/project-document/proekt-na-zapoved-za-izmenenie-i-dopalnenie-na-uchebni-programi-po-obsthoobrazovatelni-predmeti-za-xi-i-za-xii-klas/ https://www.mon.bg/dokumentatsiya/proekti-na-dokumenti/ Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо

Измислица или истина е историята? В новия епизод на подкаста Pop Script с водещ писателя и кинокритик Благой Д. Иванов се отправяме на плаване из мътния океан на историографията, пречупена през популярната, но и през класическата култура. Гости са двама души с плашеща ерудиция, но също така и с пленителна реторика – това са театроведът Миряна Димитрова (автор на „Julius Caesar's Self-Created Image and Its Dramatic Afterlife“) и историкът Александър Стоянов (автор на „Българите между две катастрофи – 1396-1944 г.“). Тройната дружина се отдава в студиото на Ratio на свежи разсъждения върху автентизма и художествените интерпретации на реални хора и събития от (сравнително) далечното минало. Също така, те предпазливо и що-годе оптимистично отправят поглед към бъдещето в края на разговора, отговаряйки на следния тегав въпрос: в напрегнатите времена, в които живеем, имаме ли шанс да се оправим и съхраним, без да се стига до ескалация? Tази бъдеща аудиовизуална христоматия съдържа още теми и питанки като: • Илюзия ли е достоверността, когато историята се разказва, преразказва и съхранява? • А илюзия ли е достоверността, когато историята се преработва от изкуството? • Превърнал ли се е Уилям Шекспир чрез творчеството си в своеобразен персонаж – ocoбено чрез филми като „Влюбеният Шекспир“ на Джон Мадън, „Анонимен“ на Роланд Емерих и „Хамнет“ на Клои Жао? • Дали пиесите на Барда са основна причина да възприемаме днес повече като фикция фигури като Гай Юлий Цезар? • Могат ли сериали като „Рим“ да развенчаят митичната осанка на древността? • Как изобразителното изкуство на творци като Жак-Луи Давид помага на Наполеон Бонапарт да изгради своя въздействащ имидж? • Бил ли е адекватно представян досега в книги и филми обичащият котките кардинал Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо? • C „да“ или с „не“ трябва да подхождаме към исторически компрометираните, но художествено издържани продукции на режисьори като Мел Гибсън („Смело сърце“), Ридли Скот („Гладиатор“) и Зак Снайдър („300“)? • Сложни личности като Винсент Вилем ван Гог могат ли да бъдат опознати и разбрани чрез комбиниране на литература, кино и лични архиви? • Кой е барон Франц Нопча фон Фелшьо-Силвас... и защо си струва да научим повече за него? • Смислени и правдиви ли са т. нар. woke сюжети? • Как иронията, самоиронията и карикатурата работят при велики разказвачи като Мел Брукс („Пламтящи седла“), Роуън Аткинсън („Черното влечуго“) и комедийната трупа „Монти Пайтън“? • Поради каква причина не можем да третираме собствените си национални герои по друг начин, освен канонично... и бихме ли могли някой ден да видим Васил Левски в схватка с чудовището от Лох Нес? • И още: от гениални майстори на четката (като Иван Айвазовски и Ждислав Бекшински) през средновековни владетелски фигури (като папа Инокентий III и херцогиня Елеонор Аквитанска) до неочаквани страдалци и герои на своите епохи (като Джефри Хъдзън и Абрам Ханибал) – кого би било любопитно да видим интерпретиран в изкуството, който не е бил досега адекватно или изобщо представян никъде?

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са великаните и защо са важни в митологията и литературата? - По какво си приличат Одисей и Давид? - Злонамерени или глупави ли са гигантите? - Каква е причината за инфантилизацията на великаните в литературата? - Променя ли се образът на гиганта през Средновековието? - Великан ли е Александър Велики? - Каква е общото между великаните и транснационалните корпорации? - Съществуват ли великанки (скандинавските митологии, Бодлер и др.) и какво е значението на пола при великаните? - Защо законите не харесват великаните, както и великаните не харесват законите (Гаргантюа и Пантагрюел)? - Как се различават тенденциите по фолклоризация и монументализация на гигантските чудовища? - Съществува ли позитивен прочит на великаните? - Какъв е въглеродният отпечатък на Годзила? - Великан ли е холобионтът „Гея“ на Латур? - Какво обединява планините, статуите и пирамидите? - Идва ли времето на Великите (а не просто големи) езикови модели? Великаните са едни от най-разпространените чудовища, които изненадват не просто със своя огромен ръст (гигантизъм), но и с липсата на ясни очертания в начините на тяхното материализиране (аморфност). Като започнем с титаните в древногръцката митология, преминем през Голем, Голиат, Пантагрюел, и достигнем до великаните на Дон Кихот, Хълк, Годзила, та дори и до Големите (гигантските) езикови модели, голямото винаги е впечатлявало човешкото въображение, но едновременно с това е застрашавало реда. Ако искате да чуете един също толкова странен разговор за великаните, колкото странни същества са и те самите, слушайте този епизод на Вокс нихили. Разговора може да чуете ТУК. Представяне на госта: Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.

В новия епизод на Ratio Weekly поглеждаме към медицината на бъдещето – и тя изглежда едновременно впечатляваща и леко смущаваща. Разказваме за автономен хирургичен робот, който успешно извършва операция по отстраняване на жлъчен мехур, учейки се и адаптирайки се в реално време – стъпка към операционна, в която човекът може да е само пациентът. Говорим и за микроскопични безжични мозъчни импланти, които се инжектират в тялото, придвижват се сами до конкретна зона в мозъка и я стимулират прецизно – без скалпел, без отваряне на черепа. А накрая – неочакван биологичен обрат: бактерии, които могат да разграждат бъбречни камъни и да се превърнат в естествено, живо решение на болезнен проблем. Технологии, които до вчера звучаха като научна фантастика, днес вече са в лабораторията – и съвсем скоро може да бъдат в болницата.

В този епизод разговаряме с Адриан Чайковски — един от най-оригиналните и научно ориентирани гласове в съвременната научна фантастика и автор на Children of Time и десетки романи, които непрекъснато разширяват границите на въображението. Говорим за писането като занаят, а не като мистерия: дисциплината пред вдъхновението, ежедневната работа зад разказването на истории, изграждането на светове и навиците, които превръщат идеите в книги. Оттам разговорът преминава към науката, която захранва неговата фантастика — еволюцията, биологията, нечовешкия интелект и това какво всъщност означава да разпознаеш съзнание, когато то изобщо не прилича на нашето. =In English= In this episode, we sit down with Adrian Tchaikovsky — one of the most original and scientifically minded voices in contemporary science fiction, and the author of Children of Time and dozens of novels that constantly stretch the limits of imagination. We talk about writing as a craft rather than a mystery: discipline over inspiration, the daily work behind storytelling, worldbuilding, and the habits that turn ideas into books. From there, the conversation moves into the science that fuels his fiction — evolution, biology, non-human intelligence, and what it really means to recognize a mind when it doesn't look anything like our own.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. „Горгий“ Платоновият диалог, който поставя въпроса кое трябва да предпочете човек: да причини несправедливост или да претърпи несправедливост. Първо, Сократ пита Горгий относно същността и целите на реториката, като я дефинира като умение за убеждаване без знание за справедливото и доброто. След това, в спора си с Пол, реториката е наречена форма на ласкателство, сродна на готварството и козметиката, и е противопоставена на истинските държавнически изкуства, които се грижат за душата чрез разум и мярка. След като Пол не успява да „противодейства“ на Сократ, в разговора се намесва домакинът Каликъл, който защитава правото на по-силния да удовлетворява желанията си, дори когато това причинява несправедливост на по-слабите. Сократ противопоставя на това идеята, че добрият живот изисква самоконтрол и ред в душата, а не потъване в потока на неограничените желания. Така диалогът преминава от политическа критика към етика на душата, в която несправедливостта е по-голямо зло от търпяната неправда. В заключителната митологична сцена, посветена на съда над душите след смъртта, Платон утвърждава възгледа, че справедливостта има космическо измерение, което не може да бъде отменено от човешката реторика или власт. Допълнителни материали: Горгий (диалог), Платон, прев. Георги Михайлов. Диалози, том. 2, С., Наука и изкуство, 1979. Представяне на госта: Проф. Христо Тодоров е български философ, културолог, преводач на философски текстове и университетски преподавател. Почетен професор на Нов български университет от 2023 г. Научните интереси на проф. Тодоров са в областите на философската херменевтика, философията на историята, историята на понятията и биоетиката. В тези области са и по-голямата част от курсовете, които води в няколко бакалавърски и магистърски програми в НБУ и преди всичко в програмите по философия и социология.

В новия епизод на Ratio Weekly екипът разглежда как неочаквани детайли могат да променят всичко – от храненето ни до разбирането ни за болестите, еволюцията и екологичните кризи. Започват с изненадващо откритие в нутриционистиката: защо банановите смутита могат драстично да намалят усвояването на полезни полифеноли и как начинът на приготвяне на храната се оказва ключов за здравословния ѝ ефект. След това ни пренасят 99 милиона години назад във времето с уникално палеонтологично откритие – опашка на пернат динозавър, запазена в кехлибар, която дава безпрецедентен поглед върху структурата на перата и меките тъкани на тези животни. Продължават с обещаващ медицински пробив: нов подход за лечение на Алцхаймер, който възстановява способността на мозъка да се самопочиства и води до значително подобрение при експериментални модели. Епизодът завършва с тревожен екологичен анализ – как високопатогенният птичи грип е довел до масова смъртност при южните морски слонове и какви могат да бъдат дългосрочните последици за една от най-големите популации морски бозайници на планетата.

В този епизод, Кив и Тулечки посрещат Йоан Запрянов, журналист във в. "Капитал" и докторант по "Психология на виртуалния свят и социалните мрежи" в Софийския университет. Основната тема е ограничаването на социалните медии за деца и младежи, разглеждайки въпроса от психологическа, регулаторна и икономическа гледна точка. Обсъжда се психологическата криза, която експерти като Джонатан Хайд наричат "Голямото препрограмиране" на детството след масовото навлизане на смартфони между 2010 и 2015 г. Говори се за връзката на това явление с рязкото влошаване на психичното здраве, тревожността и случаите на самонараняване сред подрастващите. Ще чуете и как технологичните компании умишлено създават продукти, целящи зависимост, като заобикалят съзнателната мисъл и активират примитивните реакции в мозъка – процес, наречен от Тристан Харис "надпревара към дъното на мозъчния ствол". Допълнителни материали: Екаквотое | Yoan Zapryanov | Substack Тревожното поколение: Детство във виртуална реалност? | Джонатан Хайд No Filter: The Inside Story of Instagram - Wikipedia Facebook: The Inside Story: Levy, Steven: 9780735213159: Amazon.com: Books Извън обхват | Евгени Черепов | Ozone.bg Dopamine Nation | Анна Лембке | Цена | Ozone.bg Stolen Focus • Johann Hari • Iztok-Zapad Publishing House Ten Arguments for Deleting Your Social Media Accounts Right Now За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо DONE

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат: - Как и от кога психологизираме изкуствения интелект? - Какви човешки нужди и желания експлоатират големите езикови модели (LLM)? - Каква е разликата между халюцинация и конфабулация? - Как ни обгръща ИИ и защо прилича на… майка ни? - Защо се обръщаме към големите езикови модели и какво очакваме от тях? - Има ли ИИ несъзнавано? - Какво представлява Folie à Deux (споделена налудност)? - Какво би казал Лакан за големите езикови модели (дискурс на университета)? - Възможен ли е „едипов триъгълник“ с участието на LLM? - Има ли „друг“ в диалога с LLM и до къде може да ни доведе дигиталният нарцисизъм? - Как фигурата на Бащата е свързана с ИИ? - Може ли общуването с ИИ да ни доведе до самоубийство? - Един ли е ИИ на бъдещето? - Как навлиза ИИ в интимните отношения и идва ли окончателната смърт на… секса? В този период търсим нишките, които свързват психологията с развитието на изкуствения интелект. Големите езикови модели не просто решават специализирани задачи, но участват и в огромно количество глупави, ненужни и напълно несъстоятелни разговори, от които потребителите не искат, а и не могат да се откажат. Защо връзката ни с ИИ се задълбочава и какво може да правим с нарастващите страхове от възникването на нови форми на привързаност и уязвимост. До какво може да ни доведе разговорът с ChatGPT, къде започва психозата и кога патологията трябва да каже „не“ чрез рестриктивни правни регулации. Ако искате да се запознаете с един психоаналитичен прочит на изкуствения интелект, този епизод е за Вас. Допълнителни материали: - How AI is rewiring childhood, The technology presents dazzling opportunities—and ominous risks (статия), The Economist, 04.12.2025 (линк); - Няма секс, а само порно… и това е добре (подкаст), Вокс нихили, Рацио подкаст, 26.06.2021 (линк);

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за сътресенията в космическата индустрия – от подготовката на NASA за мисията Artemis II и неуспехите на китайски ракети, до забавянето на ракетата Neutron на Rocket Lab и амбицията на Австралия да изгради собствен независим достъп до орбита чрез мащабна държавна инвестиция. След това ни пренасят към голям пробив във физиката – ключова стъпка към по-реалистичен и устойчив ядрен синтез, с потенциални последици далеч отвъд енергетиката. Завършват с впечатляващ медицински напредък: микрочип, имплантиран в окото, който възстановява централното зрение при пациенти с тежка форма на макулна дегенерация. Обсъждат как работи системата PRIMA, защо резултатите ѝ се смятат за исторически пробив и как подобни технологии променят границите на възможното в медицината. За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Споменато в епизода: Проблеми с космическите ракети (тук) (тук) Голямо откритие в немския стеларатор (тук) Чип в окото възстановява зрението при хора (тук) Ако това, което правим, ви харесва, можете да ни подкрепите тук: https://www.patreon.com/c/ratiobg.