Ratio Podcast

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Пешо (1), Пешо (2) и Пешо (3) обсъждат: - Анонимността означава ли единствено липса на име? - Защо пръстенът на Гигес и пръстенът, който Фродо носи, си приличат? - Възможно ли е да отговаряме само пред самите себе си? - Можем ли да останем изцяло анонимни? - Как законът се отнася към анонимността? - Може ли анонимността да бъде полезна? - Има ли разлика между тайна и анонимност? - Каква е разликата между неудобния за властта и престъпника? - Какво са псевдонимът и маската за правото? - Защо за правото всички сме лица? - Има ли лице тълпата? - Имат ли мъртвородените деца история? - Какво е предупреждението на правните позитивисти? В този епизод на фокус е анонимността и връзката ѝ с понятията за име, идентифицируемост, идентичност и отговорност. Поставя се въпросът за необходимостта от името в обществото. Обсъжда се отношението на правото към възможността авторът на определени актове да остане скрит. В едни случаи виждаме анонимността като желана и защитавана от закона, а в други случаи като ограничавана от него и дори забранена. Анонимността се проявява като спектър между пълна идентифуцируемост и пълна неидентифицируемост, в който се разкриват различни морални и правни проблеми. Гледай епизода тук: https://youtu.be/Ub0gJbxTPK0 Допълнителни материали: https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/2004502-darzhavata https://web.mit.edu/gtmarx/www/anon.html https://scispace.com/pdf/navigating-the-unknown-towards-a-positive-conception-of-3qkunahhlg.pdf https://ojs.uwindsor.ca/index.php/cjpp/article/download/8159/5556/22621 https://nissenbaum.tech.cornell.edu/papers/The Meaning of Anonymity in an Information Age.pdf?utm_source=chatgpt.com Представяне на госта: Пешо има научна титла и академична длъжност, автор е на разни неща и се изявява като редактор заедно с Пешо в електронно издание, в който публикуват редица Пешовци. Понякога ползва псевдоним, а понякога - не. Той и преди е правил подобни неща с Пешо, а също и с Пешо, а заедно с единия Пешо е правил и други неща, които не е правил все още с другия Пешо, но ако му се отдаде възможност, не би пропуснал. За поскаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков отбелязват 100-годишнината на един от най-разпознаваемите гласове в света – Дейвид Атънбъро. Как едно момче, обсебено от фосили, се превръща в човека, който променя начина, по който милиарди хора гледат на природата? Проследяваме живота и кариерата на Атънбъро – от първите му стъпки в BBC и легендарните документални поредици до ролята му в популяризирането на науката, опазването на биоразнообразието и борбата с климатичните промени. Говорим и за необичайната чест, която получава за рождения си ден – новооткрит род паразитни оси, кръстен на негово име. Как едно забравено насекомо в музейно чекмедже се превръща в поредния вид, носещ името на Атънбъро? И накрая поглеждаме към една от най-тревожните климатични прогнози за последните години. Учените предупреждават, че светът може да е изправен пред изключително силен Ел Ниньо, способен да повлияе на климата, земеделието и живота на милиони хора по света. Епизод за любопитството, което променя света, за историите, които ни карат да обичаме природата, и за предизвикателствата, които ни очакват през следващите години. Гледай на видео тук: https://youtu.be/t3VOpdAZ3aQ Споменато в епизода: https://theconversation.com/from-fossicking-for-fossils-to-a-champion-for-life-on-earth-sir-david-attenborough-at-100-281229 https://www.theguardian.com/tv-and-radio/2026/may/07/tiny-parasitic-wasp-named-after-david-attenborough-100th-birthday-attenboroughnculus-tau https://www.livescience.com/planet-earth/weather/the-biggest-el-nino-event-since-the-1870s-super-el-nino-is-now-the-most-likely-scenario-by-the-end-of-this-year-and-the-humanitarian-cost-could-be-huge https://www.science.org/content/article/cocaine-pollution-gives-salmon-wanderlust За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки посрещат Благо Михайлов, програмист и създател на платформата „Стража“, за да обсъдят технологиите, изкуствения интелект и личната дигитална автономия. Разговорът започва с въпроса за счупения техно-оптимизъм и основния проблем на съвременната дигитална среда. Те говорят за това какво означава да се „de-google“-неш на практика, дори и за човек, който не е програмист. Разбира се, обсъжда се и как изкуственият интелект променя средата и поставя и какво означава навлизането му във всичко за нашия дигитален суверенитет. Гледай епизода тук: https://youtu.be/qRNiayqtjLQ Споменато в епизода: https://www.strazha.bg/about/ https://www.youtube.com/@blagoio Партньори: Grapwise.ai И Данни за добро За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо - http://www.mihailivanovbass.com/ Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли разлика между фантазия и фантазъм? - Какво мисли Фройд за фантазиите на детето? - Как фантазмът работи с енигмата (Лапланш и Понталис)? - Каква е връзката между фантазма и желанията (Лакан)? - Как границите са свързани с фантазма? - Фантазира ли науката? - Как импровизират „Пръстите на морето“ и защо човешката фантазия обича музиката (Тоби Хиротака)? - Кой е първи: фантазмът или субектът? - Какво не дават симулакрите? - Свързан ли е фантазмът с властта (Дерида)? - Каква е разликата между праха и прахта и има ли политиката геологически залог? - Какво може да ни каже една „Прашна шапка“ за левия политически проект (Чайна Миевил)? - Кога фантазирането се превръща в интерпретация? - Може ли да свържем (био)правото с фантазма? - Как фантазмът удвоява субекта? Гледай епизода тук: https://youtu.be/oLy0Q8V17QQ В този епизод главно действащото лице е „фантазмът“, за разгадаването на който са мобилизирани психоанализата и философията. Дали фантазията има за цел да организира желанието, като не осигури достъп до Реалното (Лакан) или той следва да се мисли като сцена и сценарий, произтичащ от първично съблазняване и конституиран впоследствие, т.е. ретроактивно чрез времето (Лапланш и Понталис)? Или пък фантазмът е онтологична категория, която произвежда реалност (Дельоз)? А може би е гранична фигура, която ни осигурява илюзия за контрол над противоположностите, без да снема тяхната вътрешна нестабилност (Дерида)? Като че ли в разговора потвърдихме тезата, че фантазмът принадлежи не само на психиката, но и на самата материя, явявайки се структуриращ принцип, който предхожда субекта. Допълнителни материали: https://knigabg.com/index.php?page=book&id=2953 https://m.helikon.bg/22029-%D0%94%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0.html https://www.ciela.com/chovekat-valk-iz-istorijata-na-edna-infantilna-nevroza.html https://www.amazon.com/Three-Moments-Explosion-China-Mi%C3%A9ville/dp/1101884789 https://www.fnac.com/a282594/Jean-Laplanche-Fantasme-originaire-fantasmes-des-origines-origines-du-fantasme https://www.fnac.com/a282594/Jean-Laplanche-Fantasme-originaire-fantasmes-des-origines-origines-du-fantasme https://www.amazon.fr/Ph%C3%A9nom%C3%A9nologie-en-esquisses-Marc-Richir/dp/2841370925 Представяне на госта: Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е „Лабиринтът на модалностите“ (ВС Пъблишинг, 2024). За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се отправят от най-голямата ракета в историята до едни от най-опасните вирусни огнища в света. Започваме с поредния тест на Starship – гигантската ракета на SpaceX, която направи най-успешния си полет досега. Какво се случи по време на мисията, кои от ключовите системи проработиха и колко близо е компанията до първия пълен орбитален полет? След това се пренасяме на борда на круизния кораб MV Hondius, където необичаен клъстер от случаи на хантавирус поставя здравните власти пред рядък сценарий – възможно предаване на вируса от човек на човек. Какво знаем за Andes вируса и защо Световната здравна организация следи случая толкова внимателно? Накрая поглеждаме към Демократична република Конго, където бързо разрастваща се епидемия от рядък вариант на ебола тревожи здравните власти. Защо този щам е различен, защо все още няма ваксина срещу него и как конфликтите в региона усложняват борбата с болестта? Гледай епизода тук: https://youtu.be/rn909m6M1sc Споменато в епизода: https://arstechnica.com/space/2026/05/spacexs-starship-v3-still-a-work-in-progress-mostly-successful-on-first-flight/ https://www.who.int/emergencies/disease-outbreak-news/item/2026-DON601 https://thehill.com/policy/international/ebola-congo-who-risk/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

В този епизод на inter alia на гости е авторът Александър Димитров, който разказва на Васко за книгата си с разкази “Силуети в Япония” и живота си в Страната на изгряващото слънце. В разговора може да чуете: - защо в книгата има девет, а не десет разказа; - как един млад човек може да се озове за няколко години в Япония; - какви противоречия бележат живота в японското общество; - кой е най-лесният начин да завържеш разговор с японец; - какво значи човек да е “сумрачно оптимистичен”; - лесно ли се пише от името на чужденец; - какво представлява т.нар. healing fiction; - по какъв следващ проект работи Александър. Споменато в епизода: https://xanderdimitrov.com/ https://www.dw.com/bg/saaka-murata-kogato-strannostta-e-cistata-forma-na-cestnost/a-76924394 https://www.goodreads.com/author/show/3354.Haruki_Murakami https://www.goodreads.com/author/show/8881.Ry_Murakami https://www.goodreads.com/author/show/6526.K_b_Abe https://www.goodreads.com/author/show/35258.Yukio_Mishima Гледай на видео тук: https://youtu.be/P4828Oq2Uvg До Япония трудно ще ни пратите, но пък можете да удължите ефирния ни живот, ако ви носи поне малко утеха, като ни подкрепите на ratio.bg/support. За подкаста: В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Що е то франчайз в развлекателната индустрия? В студиото на подкаста Pop Script гостуват двама души, които не само имат мнение, но имат и experience. Единият е писателят и преподавател по рисуване Милен Хальов, автор на редица книги, сред които са „Комикс клас“, „Общежитие за чудовища“ и „В мен“. Другият е Станимир „Стани“ Милев, който е творчески продуцент и управител на „Змейборн“, а също и на „Chase a Cloud“ – водещо студио в България за гейминг и анимационно съдържание с опит на глобалната пазарна сцена. Сред акцентите на дискусията им с водещия Благой Д. Иванов е литературната трилогия „Кало Змея“, която скоро след появата си започва да вирее и из успоредни медии, включително в света на комиксите и на бордовите игри. Очаквайте обаче и всякакви други заглавия от дълбокия океан на шоубизнеса, включително „Вещерът“ на Анджей Сапковски, „Планетата на маймуните“ по Пиер Бул и променливите като качество и успех представители на поредицата Marvel Cinematic Universe, в основата на която са хора като великия Стан Лий. Тримата се впускат и в обсъждане на най-разнородни аспекти от създаването и поддържането на т. нар. „интелектуална собственост“: • Формулата за успех – има ли конкретна такава? • Кой е най-касовият франчайз в историята? • Какво представлява „Star Wars“ преди и след Джордж Лукас? • Как се полага силно IP в ядрото на всеки франчайз – от игри през книги до филми? • Универсалните теми, конфликти и образи – задължителни или препоръчителни са? • Пренасищане на пазара, неуважение към източника, политически наративи, кардинални промени спрямо сюжет и герои, отклонения от установените закони на даден lore, генерално отчуждаване на основната фен база – какви грешки се допускат, които водят до счупване на дадено IP? • Трябва ли и изобщо възможно ли е да се балансира между творческите и пазарните мотиви... и как да не превръщаме един франчайз в изтощена дойна крава? • Какви примери могат да се посочат както за качествени, така и за не чак толкова качествени франчайзи? Гледай на видео тук: https://youtu.be/wmVVDXfCuZ8 За подкаста: Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру обсъждат: - Каква и разликата между приставане и кражба на булка? - Каква е връзката между брака, от една страна, и облигационното, наследственото и вещното право? - Защо църквата институционализира брака? - Договор ли е бракът? - Свещено ли е брачното право? - Как християнството променя брака или кой е Третият и Четвъртата в църковния брак? - Може ли младеят Вертер да се противопостави на обмена между родовете? - Каква е ролята на романтизма за съвременното разбиране на брака? - Има ли разлика между магичен и свещен брак? - Как социализма променя регулациите на брака в СССР и в България? - Какво е значението на гражданския ритуал и има ли „гражданска“ религия, когато става въпрос за брака? - Какво представлява гражданския ритуал на именуването? - Каква е икономиката на брака? - Каква е връзката между брака и партията? - Каква е разликата между „емоционалния“ и „инфантилния“ брак? Този епизод на Vox Nihili е посветен на брака, разположен между магията на древните ритуални практики, църковната обредност и гражданската церемониалност на държавата. Фокусът на разговора е насочен преди всичко върху трансформациите на брака в Европа, като отбелязахме и „битката“ между църквата и социалистическата държава в България за това кой има правото да бракосъчетава. Ако сте женен, предстои ви да сключите брак, обмисляте доколко и смислено сключването на такъв, или твърдо смятате, че не трябва да имате нищо общо с брака, може би този разговор е и за вас. Гледайте епизода тук: https://youtu.be/0pWPpaSA9tg Допълнителни материали: https://academicabooks.bg/product/%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8/ https://www.ciela.com/ponjatieto-za-politicheskoto.html https://www.challengingthelaw.com/pilosofia/brak-i-devstvo/ https://www.challengingthelaw.com/semeino-i-nasledstveno-pravo/badeshteto-na-braka/ Представяне на госта: Доц. д-р Симеон Гройсман е доктор по право, доцент по Обща теория на правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по Обща теория на правото, Обща теория на държавата и Философия на правото, както и дисциплина „Право и религия“, която преподава в магистърската програма „Защита на основните права“ в ЮФ на СУ. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се гмуркат в три истории, които звучат като научна фантастика, но са съвсем реални. Започваме с тревожен нов вирус от морски животни, който за пръв път прескача към хора и предизвиква сериозни зрителни увреждания, поставяйки нови въпроси за границите между видовете и рисковете, които крие взаимодействието ни с природата. След това се връщаме почти 100 милиона години назад, за да проследим как древни вкаменелости пренаписват историята на змиите и разкриват, че техните предци са били много по-различни, отколкото сме предполагали. И накрая поглеждаме към хората в Андите, които в продължение на хилядолетия са живели с токсични нива на арсеник, но изглежда са развили генетична адаптация, позволяваща им да оцелеят там, където за повечето хора средата би била смъртоносна. Епизод за вируси, еволюция и удивителната способност на живота да се адаптира към на пръв поглед невъзможни условия. Споменато в епизода: https://www.newscientist.com/article/2521680-virus-from-marine-animals-is-causing-weird-eye-problems-in-people https://www.sciencedaily.com/releases/2026/04/260424024002.htm https://www.sciencealert.com/humans-in-the-andes-appear-to-have-evolved-a-strange-genetic-ability Партньори: https://www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Епизодът е част от вътрешната за Vox NIhili тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. юбомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между играта на карти и играта на шах? - Защо Огледалният свят се различава толкова много от Страната на чудесата? - Защо Огледалният свят е зимна книга? - Кой е Хъмпти Дъмпти и защо е любимец на лингвистите? - Какво представляват телескопичните думи? - Симпатични ли са близнаците и в частност Туидълдъм и Туидълди? - Различна ли е Алиса, когато се движи по права линия, за да „превърти“ играта и от бяла пешка да се превърне в „трета“ Царица? - Чий е сънят и възможна ли е свободата на волята при героите в детските приказки? - Как се играе шах в Огледалния свят? - Кой е белият конник и как е свързан с Карол: нуждаят ли се конете от шипове против акули? - Може ли наказанието да бъде преди престъплението, а между тях: съдебния процес (Бялата царица)? - Трябва ли непрекъснато да бягаме с всички сили, за да останем на мястото си (Червената царица)? - Липсва ли ни Червената царица (Дама купа)? - Трябваше ли Алиса да остане на 7 години? - Пропескат ли нещо филмовите адаптациите на Алиса? „Алиса в Огледалния свят“ на Луис Карол продължава приключенията на Алис. Този път тя преминава през огледалото в дома си и попада в свят, който изглежда познат, но е напълно обърнат. Алиса се оказва бяла пешка върху огромна шахматна дъска, заставена да играе според правилата. Благодарение на белите фигури тя успява да достигне другия край на дъската и да стане царица. Междувременно тя се среща с поредните странни персонажи: говорещи цветя, огледални насекоми, близнаците Туидълдъм и Туидълди, загадъчния Хъмпти Дъмпти и „изобретателния“ Бял конник (рицар). Огледалният свят следва строги правила, но те често се оказват парадоксални: времето може да тече назад, думите могат да означават каквото реши едно яйце. Този път Алиса не участва в съдебен процес, а в царски банкет, който обаче е също толкова абсурден и бързо се превръща в хаос. В крайна сметка тя разрушава шахматната сцена и се събужда в своята стая. Втората част на „Алиса“ съчетава игра с езика и логически парадокси, като позволява размисъл върху правилата, властта и начина, по който светът може да се манипулира в рамките на претенцията за строго прилагане на правилата на логиката. Гледайте епизода тук: https://youtu.be/kXJvwpP-Acc Допълнителни материали: https://unipress.bg/svoeto-v-chuzhdoto-chuzhdoto-v-svoeto Представяне на госта: Мария Пипева е преподавател в катедра „Англицистика и американистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1989 г. Преподава бакалавърски и магистърски курсове по британска култура, британска литература на ХХ век, превод на художествена литература, критика и превод на детска литература, англо-американски образи на детството. Специализирала е британски изследвания в университетите на Ланкастър и Улвърхамптън, Великобритания. Научните ѝ публикации са в областта на модерната и постмодерната британска литература, междукултурното общуване, преводознанието, изследванията на детството. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се връщат към Чернобил 40 години по-късно, но този път не само като към символ на катастрофа, а и като към неочакван природен експеримент. Говорим за това как зоната около реактора се е превърнала в едно от най-необичайните места за див живот в Европа, как отсъствието на хора понякога се оказва по-силно от радиацията и как природата се адаптира по начини, които продължават да изненадват науката. След това поглеждаме към един съвсем различен, но също толкова тревожен конфликт - продължаващата „гражданска война“ сред най-голямата известна общност диви шимпанзета в Уганда. От разпад на социални връзки до териториално насилие, разговорът поставя въпроси не само за поведението на нашите най-близки родственици, но и за произхода на собствените ни конфликти. Епизод за природата, еволюцията и онези моменти, в които науката показва, че границата между катастрофа и адаптация често е по-сложна, отколкото изглежда. Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/6lOvozrxcB8 Споменато в епизода: https://theconversation.com/40-years-on-from-the-disaster-why-there-are-foxes-bears-and-bison-again-around-chernobyl-280300 https://www.bbc.com/news/articles/cr71lkzv49po http://ngogochimpanzeeproject.org/research/ https://www.imdb.com/video/vi2922365977/?playlistId=tt27205918&ref_=tt_ov_ov_vi Партньори: https://www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Какъв е професионалният път на човека зад компанията Imperx, създала камерите на борда на Artemis I и II? Как работят съвременните камери спрямо аналоговите? За какво могат да се използват индустриалните камери в Космоса и какви изисквания трябва да покриват? Д-р Петко Динев, CEO на Imperx, е родом от Казанлък, златен медалист по физика и възпитаник на известния преподавател Теодосий Теодосиев. Той има сериозен индустриален опит в САЩ, работил е в NASA, а днес негови камери вече са част и от мисиите Artemis. Разговорът ни преминава основно хронологично и представлява силен очерк на това как изглежда успехът, когато е изграден върху технологична компетентност, последователност и дългосрочно мислене. Гледайте видеото тук: https://youtu.be/QFVgBt_PpHY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support Ratio представя: The Language of Food – серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Серията на Ratio Podcast Vox Nihili и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Луис Карол и как се е „родила“ „Страната на чудесата“? - С какво се отличава детството във Викторианската епоха? - Трябва ли детските приказки да имат поука? - Може ли въображението да „играе коз“ срещу възпитанието? - Какво има да ни каже по въпросите Херцогинята? - Как от обект на дисциплиниране детето се превръща в субект на съпротиви? - Какви са преводите на Алиса в България и променяла ли се е Алиса във времето? - Може ли да обезглавим Чеширския котарак? - Защо Алиса расте „нахално“? - Какво правят морските свинчета в… сатенени чували? - Що за свидетел е Шапкарят? - Как се раждат нонсенсите? - Какво се случва в процесът срещу Вале купа? - Защо Алиса е толкова жизнен герой? - Можеше ли сънят да има друг край? Гледайте видеото тук: https://youtu.be/e-MNjVuqIww „Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол една от най-влиятелните книги в историята на детската литература. В нея се разказва за 7-годишната Алиса, която тръгва след Белия заек и пропада в странен подземен свят. Там тя среща необичайни същества: говорещи животни, парадоксални философи като Гъсеницата, усмихващия се Чешърски котарак и тираничната Червена царица. В Страната на чудесата правилата на логиката постоянно се разпадат, като думите променят значението си, тялото на Алиса се уголемява и смалява, а съдебният процес се превръща в абсурден спектакъл. Алиса непрекъснато се опитва да разбере как функционира този свят и поставя под въпрос авторитетите, които среща. Постепенно тя започва да осъзнава, че властта и правилата тук са само игра на думи и роли. Кулминацията идва в съдебната сцена, когато Алиса заявява, че всички те са „само колода карти“. В този момент магията на страната се разпада и тя се събужда от съня си. Историята е едновременно фантастично приключение и неуморна игра с логиката, езика и авторитета. Затова книгата често се чете не само като детска приказка, а и като философска притча за това как мисленето може да разобличи привидната власт на абсурда. Допълнителни материали: https://unipress.bg/svoeto-v-chuzhdoto-chuzhdoto-v-svoeto Представяне на госта: Мария Пипева е преподавател в катедра „Англицистика и американистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1989 г. Преподава бакалавърски и магистърски курсове по британска култура, британска литература на ХХ век, превод на художествена литература, критика и превод на детска литература, англо-американски образи на детството. Специализирала е британски изследвания в университетите на Ланкастър и Улвърхамптън, Великобритания. Научните ѝ публикации са в областта на модерната и постмодерната британска литература, междукултурното общуване, преводознанието, изследванията на детството. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за дълбоко човешки теми от света на науката — от мозъка и болестите до начина, по който живеем след тежки диагнози. Един от акцентите е ново изследване върху Алцхаймер, което поставя лития в центъра на вниманието: елемент, който естествено се среща в мозъка и чиято липса води до симптоми на деменция при лабораторни модели. Този потенциален пробив идва на фона на сериозни съкращения във финансирането на научни изследвания в САЩ, което поставя под въпрос бъдещето на подобни проекти и ролята на институции като NIH като „тих двигател“ на науката. Продължаваме с изненадваща и малко неудобна тема — връзката между диагнозата рак и повишената вероятност от извършване на престъпления. Данни от дългосрочно изследване в Дания показват, че години след диагнозата пациентите по-често се сблъскват със закона, дори без предишна криминална история. Разговорът се опитва да разбере защо: дали причините са икономически, психологически или свързани с начина, по който животът се пренарежда след подобен шок. И накрая — нещо по-тихо, но не по-малко любопитно: как наблюдението на птици може да променя мозъка. Нови данни сочат, че това хоби ангажира сложни когнитивни процеси и може да има защитен ефект върху мозъчните функции с напредването на възрастта. Един епизод, който тръгва от лабораторията, но неизбежно стига до въпросите за начина, по който живеем, мислим и се адаптираме. Гледайте епизода тук: https://youtu.be/1x6tV1n4iMQ Споменато в епизода: https://pca.st/episode/93081617-2293-41c8-b7c0-9f93c5544a8f https://www.sciencealert.com/the-breaking-bad-effect-from-cancer-is-real-study-finds https://share.google/RVMucAGMZ3SJOBYIx Партньори: https://www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру обсъждат: - На колко години са Атрею и Бастиян? - Кой е върколакът Гморк и защо заедно с Пъстрата смърт Граограман могат да съперничат на образите на Сократ и Атинянинът в Платоновите диалози? - Как приказките се превръщат в лъжи и идеологии? - Каква е властта на приказката? - Може ли да се прочете „Приказка без край“ като път за справяне със скръбта? - Какво представлява „истинската воля“? - Как правото се отнася към детските желания? - Има ли грешни и правилни пътища и желания? - Какво представлява Градът на бившите царе и кой попада там? - Коя е най-голямата радост и как последното желание води към истинската воля? - Има ли край приказката и кой довършва приказките в света на Фантазия? - На къде ни води „колониалният“ прочит на „Приказка без край“ или как олелийците станаха галиматийци? - Каква е ролята на лошата вещица Ксайде и кои са изкушенията на „детската“ свобода? - Близнаци ли са правото и литературата? - Какви са връзките на „Приказка без край“ с други популярни и влиятелни детско-юношески романи? Романът „Приказка без край“ на Михаел Енде поставя едни от най-дълбоките философски въпроси за въображението, идентичността и смисъла на човешкия свят. Историята започва с момче на име Бастиан, което открива мистериозна книга. В нея се разказва за страната Фантазия – приказен свят, който е заплашен от унищожение от мистериозна сила „Нищото“. Постепенно става ясно, че съдбата на този свят зависи от самия читател. Бастиан трябва да влезе в историята и да даде ново име на Детската царица, за да спаси Фантазия. Основен за романа е проблемът за силата на въображението. Фантазия съществува благодарение на човешките мечти и истории, а Нищото се появява, когато хората престанат да вярват, да сънуват и да създават смисъл. Наред с проблема за границата между реалност и разказ, „Приказка без край“ поставя е редица въпроси, касаещи естеството на човешките желания и начина превръщането им в „истинска воля“. Гледайте видеото тук: https://youtu.be/bsqFcHbrqV4 Допълнителни материали: https://chitanka.info/text/9256-prikazka-bez-kraj Представяне на госта: Александър Попов е главен асистент в катедра "Англицистика и американистика" в СУ "Климент Охридски", където води курсове по езикознание и научна фантастика. Защитава докторска дисертация по информатика към БАН на тема моделиране на лексикално знание в контекста на обработката на естествен език. Научните му интереси са в областта на изследванията на научната фантастика и утопията, в семантиката на естествените езици и в компютърната лингвистика. Публикувал е също така разработки, свързани с екокритика, постхуманизъм, изкуствен интелект, дигитална хуманитаристика. Автор е на книгата Zone Theory: Science Fiction and Utopia in the Space of Possible Worlds. Дългогодишен автор и редактор в списанието за фантастика „Shadowdance“. Заедно с Константин Георгиев основава творческия колектив „Космотехника“, работещ на пресечните точки между фантастиката и хуманитарните и социалните науки. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food – серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Какво е нужно, за да работиш в космическия сектор и има ли разлика между инженер и космически инженер? В този епизод говорим с Виктор Данчев, CTO на EnduroSat, за the right stuff зад работата в Космоса - нужните умения и подход. Обсъждаме какво е помогнало на EnduroSat да се развие до днешното си място и защо образованието е ключово за бъдещето на сектора. Разговорът идва в подходящ момент, тъй като сега е периодът за записване в магистърските програми, които EnduroSat подкрепя. Вижте повече информация тук: https://newspacemasters.com/ С Виктор Данчев обсъждаме: - можем ли да говорим за разлика в образованието между Old Space & NewSpace - какво на практика е необходимо за да работиш в космическа фирма? - кой е подходът, който е позволил на EnduroSat да са успешна българска космическа компания - космосът има ли нужда от неинженерни професии? - какво е уникалното умение, което е необходимо над всичко, когато работиш с космически проекти - защо EnduroSat инвестира в образование със техния Space Camp и магистърските програми, които подкрепят - какво мотивира Виктор и колегите му да правят това, което правят? Гледайте видеото тук: https://youtu.be/e4n6B2s79Iw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Мastercard

В новия епизод на Ratio Weekly се гмуркаме в няколко ключови новини от света на науката – от космически провали до пробиви в медицината. Започваме с изстрелването на ракетата New Glenn на Blue Origin, при което всичко протича успешно до момента, в който сателитът попада в грешна орбита – напомняне колко сложни и крехки са космическите мисии. Продължаваме с наградите Breakthrough Prize – „Оскарите на науката“, които отличават изследвания, довели до реални медицински пробиви, включително генни терапии за тежки заболявания като наследствена слепота и сърповидно-клетъчна анемия. Във втората част се насочваме към изненадващи връзки в човешкото тяло – как имунната система може едновременно да се бори с рак и да предизвиква автоимунни заболявания, включително тежки състояния, засягащи мозъка. И накрая – странната и все още не напълно обяснена връзка между рака и Алцхаймер: нови изследвания показват, че тумори могат да отделят вещества, които помагат на мозъка да се „почиства“ от вредни протеини, отваряйки врата към напълно нови терапии. Споменато в епизода: https://spaceflightnow.com/2026/04/20/blue-origin-launches-third-new-glenn-rocket-but-payload-ends-up-in-wrong-orbit/ https://breakthroughprize.org/News/98 https://medicalxpress.com/news/2026-03-immune-response-cancer-autoimmune-disorders.html https://www.imdb.com/title/tt3704700/ https://theconversation.com/people-who-survive-cancers-are-less-likely-to-develop-alzheimers-this-might-be-why-274304 https://www.nationalgeographic.com/health/article/alzheimers-disease-cancer-immune-system https://www.science.org/content/blog-post/complex-cancer-alzheimer-s-connection Гледайте видеото тук: https://youtu.be/ctz1aPpx75U Партньори: https://www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

В този епизод, Кив и Тулечки се потапят в света на изкуствения интелект и последните му проявления, както в науката, така и в ежедневието. Говори се за любопитни научни открития, като например научно доказателство, което твърди, че ChatGPT е сервилен, и как ИИ е опровергал недоказана математическа теорема, като е намерил контрапример. Обсъждат се и етични дилеми, свързани с Ватикана и въвеждането на ИИ за превод на литургии, както и съвети от папата към свещениците да не използват ИИ за проповеди. Обсъжда се и темата за "изкуственото същество", като се разглеждат пробиви като първата пълна емулация на мозък на плодова муха с 125К неврона. Ще чуете и какво представлява "Душата на Клод" – документ, описващ вътрешните наставления на модела. Във втората част на епизода, водещите се фокусират върху ИИ в работната среда и защо се смята, че изкуственият интелект не намалява работата, а всъщност я засилва. Обсъждат се тенденции като разширяване на задачите, универсалния чат интерфейс и превръщането на всеки в продуктов мениджър. Споменато в епизода: https://github.com/petergpt/bullshit-benchmark https://arxiv.org/abs/2604.03789 https://www.dnevnik.bg/sviat/2026/02/17/4883638_izkustven_intelekt_shte_prevejda_liturgiite_vuv https://arxiv.org/pdf/2507.07935 За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо www.mihailivanovbass.com/ Партньори: Grapwise.ai И Данни за добро

Хайде да сблъскаме оригиналността с клишето! Само че подобен сблъсък може би е невъзможен, защото оригиналността е химера, а клишето е несправедливо демонизирано. Върху това разсъждават двама писатели с различен стил, но със сходно отношение към жанровото изкуство и към експериментирането с въпросното жанрово изкуство: Благой Д. Иванов, автор на „Седем градски гряха“ и на „Тринайсет чудовища за Хелоуин“, разговоря с Владислав Тодоров, автор на „Дзифт“ и на „Адската машина на щастието“, а паралелите и позоваванията са внушителни не само като количество, но и като качествено многообразие. Дискусията засяга процеси, заглавия и хора, без непременно да засяга самите хора, освен ако хората не са прекалено докачливи, хаха, като се минава през следните мисловни спирки: • Как се формират идеите – съзнателно или несъзнателно? • Kaк проследяваш началото на една идея и на нейните преображения? • Могат ли книги като „Как се раждат добрите идеи“ на Стивън Джонсън, „Творчеството“ на Рик Рубин и „Изцяло ново мислене“ на Даниъл Пинк да ни помогнат да разберем по-добре креативността? • Полезни, вредни или безсмислени са творческите работилници? • Вдъxновение, наблюдение или опит – кое или какво „драсва клечката“ на творческата искра? • Какво е влиянието на преживяванията, на емоционалните ни състояния и на спомените върху зараждането на идеите? • Как идеите се променят във времето? • Развитието на една идея включва ли в себе си повтарянето и адаптирането й? • Какви са разликите между бързата реализация на една идея и идеите, на които се дава време да узреят, да престоят в мозъчния ни инкубатор по-дълго време, преди да ги пуснем на свобода? • Откъде Стивън Кинг черпи идеите си? • Какво можем да научим от майстори на филмовия език като Джим Джармуш, Алфред Хичкок и Дейвид Кронънбърг? • Алтернативните истории, като тези в романа „Човекът във високия замък“ на Филип К. Дик и в комикса „Пазителите“ на Алън Мур и Дейв Гибънс, по какъв начин помагат за алтернативното третиране на една творческа идея? • Можем ли да илюстрираме политическия ни полу-живот чрез метафората за ненаситно кръвожадните и неприятни плужеци, които се хранят с плът и манипулират мозъците ни? • Какъв подозрително близък сюжет развиват (независимо един от друг) автори като Робърт Хайнлайн, Шон Хътсън и Ричард Леймън и режисьори като Фред Декър, Робърт Родригес и Джеймс Гън? • Нима Густав Доре и илюстрациите му, вдъхновени от библейските митове, могат да ни подскажат за биологично обусловените художествени търсения на човека? • Каква е ролята на класици като Лев Толстой, Херман Мелвил и Евгений Замятин? • Що е то творческо déjà vu – кога, как и най-вече защо дадени идеи са по-устойчиви и са обречени да се завръщат? • Доколко идеите съществуват независимо от нас и доколко са израз на уникалната ни индивидуалност? • Каква е функцията на креативността, на изкуството изобщо – себеизразяване, комуникация, осмисляне на света и съществуването, терапия или отдушник? • Могат ли идеите да изпреварват времето си и ако да, при какви условия? • Могат ли AI-генерираните идеи и съдържание да се считат за креативност и за изкуство? Гледайте видеото тук: https://youtu.be/DQRiM0jpzd8 За подкаста: Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Любомир Бабуров, Невена Панова и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Атинянинът и на къде са тръгнали с Клиний и Мегил? - Защо го няма Сократ? - Кой създава законите: Бог или хората? - Защо семействата в града държава трябва да бъдат точно 1040 на брой? - Каква е ролята на виното за възпитанието на душата? - Коя е златната нишка в човешката душа? - Какво означава една държава да побеждава самата себе си? - Кое са двамата съветници на всеки човек? - Какво представляват „прелюдиите“ към законите? - Как лекуват робите и как лекуват свободните хора? - Къде е царят философ? - Какво представлява Нощния съвет и защо е нужен в една държава? - Как трябва да се възпитават малките деца? - Какво представлява усетът за ред и безредие? - Ще се включим ли в разговора? Закони“ е последният и най-обемен диалог на Платон, в който трима събеседници: Атинянинът, Клиний и Мегил, обсъждат основаването на нов полис и изработването на неговите закони. За разлика от „Държавата“, тук не управлява философ-цар, а върховенството принадлежи на писания закон като институционализиран разум. Платон изгражда цялостна конституционна архитектура, включваща уредба на собствеността, семейството, наследството, наказателното право и религиозните задължения. Особено внимание се отделя на образованието: чрез музика, гимнастика и математика, като средство за формиране на правилно ориентирани желания. Законът има педагогическа функция: той трябва да възпитава, а не само да наказва, и затова всяка норма е придружена от обяснителна „прелюдия“. Диалогът съдържа и теологическа защита на космическия разум срещу атеизма, защото законността предполага вяра в порядък на света. Гледайте видеото тук: https://youtu.be/H4y3YP9dRL8 Споменато в епизода: https://knizhen-pazar.net/products/books/4759734-zakoni Представяне на госта: Невена Панова е магистър по класическа филология (1999) и бакалавър по унгарски език и литература на Софийския университет (1999), доктор по старогръцка литература (2004). Преподавателската й работа като доцент в СУ „Св. Климент Охридски“ обхваща курсове по старогръцки език и автори (философска проза, историография), по старогръцка литература (в бакалавърска и магистърска степен), по академично писане, по старогръцки език за неспециалисти. Изследователските й интереси са в областта на историята и теорията на старогръцката литература, на философската проза (Платон), на рецепцията на античността в българските литература и култура и в съвременната философия. За подкаста: Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков ни превеждат през няколко от най-странните и интересни новини от света на науката. Започват с откритието на нова частица в CERN – тежък „роднина“ на протона, който може да помогне да разберем по-добре как работи силното взаимодействие и как се изгражда материята. След това се пренасяме в света на биологията – където се оказва, че ретината на птиците може да функционира почти без кислород, разчитайки на неочакван енергиен механизъм. Разглеждаме и мистериозни гъби, които предизвикват едни и същи халюцинации по света, както и какво могат да ни разкрият за мозъка и възприятието. Епизодът завършва с още един неочакван пример от природата – мравки, които могат да бъдат манипулирани да убият собствената си кралица, показвайки колко сложни и понякога направо драматични са стратегиите за оцеляване в еволюцията. Споменато в епизода: https://home.cern/news/news/physics/lhcb-collaboration-discovers-new-proton-particle https://www.newscientist.com/article/2512692-bird-retinas-work-without-oxygen-and-now-scientists-know-how/ https://www.bbc.com/future/article/20260121-the-mysterious-mushroom-that-makes-you-see-tiny-people https://www.science.org/content/article/parasitic-ant-tricks-workers-killing-their-own-queen?utm_campaign=News+from+Science&utm_medium=ownedSocial&utm_source=facebook&fbclid=IwY2xjawONAg9leHRuA2FlbQIxMABicmlkETBSYjI5VUZpQllxVEtneDNzc3J0YwZhcHBfaWQQMjIyMDM5MTc4ODIwMDg5MgABHsqADu24Opxw189SZOaAVnJ3ru-8SIXs6LWeVs4vgh3rjkqEqn5uROl3eHu-_aem_tje0fiVC4utdcbINz0dw9w За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Непознатият космос крие в безкрая си не само привлекателно очарование, но и обяснимо безпокойство. И никой друг автор не го е представял така, както големият майстор на ужаса Хауърд Филипс Лъвкрафт. В този епизод на inter alia Васко разговаря с Ива Стефанова – изследовател на странната фантастика, в това число и на Лъвкрафт. От разговора можете да научите повече за: a Васко разговаря с Ива Стефанова – изследовател на странната фантастика, в това число и на Лъвкрафт. От разговора можете да научите повече за: - Х. Ф. Лъвкрафт и защо е култова личност; - космическия ужас в центъра на творчеството му; - писмата на Лъвкрафт до неговите приятели; - размиването на границите между сън и литература; - особената причина Лъвкрафт да е публикувал и под други имена; - странната фантастика и нейното място в съвременната култура; - кой противоречив съвременен френски писател е започнал като изследовател на Лъвкрафтовото; - препоръки от един сериозен читател и изследовател на странната фантастика за следващото ви четиво. Гледайте епизода тук: https://youtu.be/bsUFHwwh4Yg Споменато в епизода: 1. Боян Манчев за Лъвкрафт (радио интервю) 2. Under the Pyramids от Лъвкрафт и Худини 3. H.P. Lovecraft: Against the World, Agains Life от Мишел Уелбек 4. “Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика” от Огнян Ковчев 5. “Станция Пердидо” от Чайна Миевил 6. Литературен вестник, бр. 2/2024 г. 7. inter alia: The Gothic Mode w/ prof. Dale Townshend 8. Vox Nihili: Чудовищата [Преддверие] 9. М. Джон Харисън (автор) И oще малко имена: Ан и Джеф Вандермиър, Кларк Аштън Смит, С. Т. Джоши, Томас Лиготи. За подкаста: В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Завършете ритуала, който ще ни спаси от злокобната сила на Йог Сотхот , като ни подкрепите на ratio.bg/support.

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Уолтън и защо малко хора си спомнят за него? - Отвратително ли е съществото, създадено от Виктор Франкенщайн? - Кой кара шейни около Архангелск? - Може ли да съществува творчество без творба или продуктът е… задължителен? - Как митът се ражда от съня? - Каква е разликата между алхимията и химията и какво представлява обещанието без обещания? - Що за „лаборатория“ са гробищата? - Какво дължи създателя на създаденото и какво създаденото – на своя създател? - Какво представлява договорът „Франкенщайн“ и защо Виктор го нарушава? - Какво общо има Човечеството и защо Виктор героизира собственото си страдание? - Трябва ли съществото да отговаря за убийствата, които е извършило? - Има ли съдебни процеси в романа „Франкенщайн“ и какво ни казват те за правосъдието? - Защо бунтът е толкова важен за романистите? - Защо материята се съпротивлява на науката? - Какво може и какво трябва да направим с опасните открития? Един от основните въпроси, които поставя романът „Франкенщайн, или новият Прометей“, е въпросът какви задължения възникват, когато човекът прекрачи природните граници в името на знанието (да създаде) и славата (да е пръв). Романът изследва дали създаването поражда право на признателност или дълг на грижа и отговорност. Той пита може ли науката да бъде морално неутрална, когато нейните последици засягат невинни хора и бъдещи поколения. Поставя под съмнение способността на правото да обхване нови форми на съществуване, които самият човешки разум произвежда. Разгръща трагедията на самотата като източник на морална деформация и показва как отхвърлянето може да превърне доброто в зло. Романът противопоставя амбицията на романтическия гений на границата, която налагат общността и отговорността към другите. Той настоява, че без признание и взаимност нито човекът, нито неговото творение могат да останат човечни. Гледайте видеото тук: https://youtu.be/emf038svPJQ Представяне на госта: Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016). За подкаста: Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод на Ratio Weekly с Петко и Никола Кереков се гмуркаме в няколко пробива от света на науката - от химията на бъдещето до еволюцията и странните стратегии за оцеляване в природата. Учени от Кеймбридж представят нов метод за модифициране на лекарства чрез светлина вместо токсични химикали - подход, който може драстично да ускори разработването на медикаменти и да намали екологичния отпечатък на фармацевтичната индустрия. Разглеждаме как работи тази „anti-Friedel–Crafts“ реакция и защо е толкова важна за съвременната медицина. Пътуваме и назад във времето – към едни от първите гръбначни животни, които може би са имали… четири очи. Какво означава това за еволюцията и има ли следи от тази особеност и при нас? След това се потапяме (буквално) в света на пчелите - и откриваме как майките на земните пчели успяват да оцелеят дни под вода по време на наводнения, благодарение на екстремно забавен метаболизъм и неочаквани физиологични механизми. И накрая - как мишките „надушват“ социалната йерархия. Ново изследване показва, че те могат да разпознават статуса на непознати индивиди само чрез химични сигнали и да вземат решения за поведение още преди да се стигне до конфликт. Споменато в епизода: https://share.google/yjskIH5S3oIhyvrmu https://www.newscientist.com/article/2512668-our-earliest-vertebrate-ancestors-may-have-had-four-eyes/ https://www.earth.com/news/bumble-bee-queens-survive-being-fully-submerged-underwater-for-over-one-week/ https://www.sciencedaily.com/releases/2025/05/250519131128.htm НОВА поредица на National Geographic – „Чернобил: Аварията отблизо“ https://www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/chernobyl-inside-the-meltdown 11-ият CASSINI Hackathon ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г., запишете се тук: https://www.cassini.eu/hackathons/bulgaria В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Как се различават негативният от позитивният мир? - Каква е ролята на дипломацията? - Възможен ли е мир без институции (Имануел Кант)? - Може ли мирът да се мисли отвъд войната (Йохан Галтунг)? - Как един конфликт може да бъде (успешно) трансформиран, без да бъде (окончателно) решен (Джон Пол Ледерах)? - Има ли граници и същност понятието за позитивен мир (Кенет Боулдинг)? - Кои са ъглите на т.нар. „триъгълник на насилието“? - Каква е разликата между мира и покоят? - Възможен ли е „несправедлив мир“? - Какво представляват студеният мир, въоръженият мир, мирът въз основа на страх…? - Как концепцията за позитивен мир се съотнася към доктрината за ядрено сдържане? - Може ли да се измерва и операционализира позитивния мир (Нилс Гледич)? - Какво му е лошото на „либералния мир“ (Дъстин Шарп)? - Чий мир е позитивният мир и как мирът е свързан със свободата? - Какво представлява „релационният мир“? - Кои са „пазителите“ и кои са „враговете“ на мира? - Ако естественото състояние „война на всеки срещу всеки“, то какво е „мирът на всеки с всеки“? Гледайте епизода тук: https://youtu.be/nb2Tyoc2RfU Най-честата дефиниция на мира включва през „липсата на война“. Това обаче може да се окаже само неговата най-повърхностна форма, обозначавана в изследванията на мира (peace studies) като „негативен“ мир. Истинско предизвикателство се оказва същността на концепцията за т.нар. „позитивен“ мир – мир, който не просто изключва насилието, а създава условия за съвместен живот заедно с конфликтите. Историята на Студената война показва, че е възможен „мир чрез страх“, при който взаимното възпиране предотвратява войната, но не създава доверие. Това поставя въпроса дали такъв мир изобщо е мир или по-скоро замразена форма на война. Съвременните теории предлагат да изоставим идеята за окончателно „решаване“ на конфликтите и вместо това да мислим за различните начини на тяхното трансформиране. Кратката етимологична справка за думата „мир“ в различните езици допълнително разкрива, че мирът мислен като активен процес (усилие) по поддържането на общност, сключването и изпълнението на договор, осигуряването на защита, а не като състояние пасивен покой (състояние). В крайна сметка мирът се оказва не крайна точка в човешката история, а постоянна практика – „миростроителство“. Какво бихме могли да кажем за позитивния мир и важна ли е в крайна сметка тази концепция за нашия ежедневен живот. Допълнителни материали: https://press.bas.bg/bg/books-103/show-104(858) https://www2.kobe-u.ac.jp/~alexroni/IPD 2015 readings/IPD 2015_7/Galtung_Violence, Peace, and Peace Research.pdf https://www.amazon.com/GALTUNG-DEVELOPMENT-CIVILIZATION-Civilization-International/dp/0803975112 https://gruposhumanidades14.wordpress.com/wp-content/uploads/2014/10/john-paul-lederach-the-moral-imagination_the-art-and-soul-of-building-peace.pdf https://ideas.repec.org/a/sae/joupea/v14y1977i1p75-86.html?utm_source=chatgpt.com https://academic.oup.com/jpr/article/51/2/145/8365769?login=false https://academic.oup.com/isr/article-abstract/22/1/122/5203542?redirectedFrom=fulltext&login=false

В този епизод говорим за успешното завръщане на мисията Artemis II – ключова стъпка в новата космическа програма на NASA. Разглеждаме как протича мисията, напрежението по време на навлизането в атмосферата и защо този полет е толкова важен не само като тест, а като реално отваряне на пътя към устойчиво човешко присъствие около Луната и отвъд нея. Продължаваме с някои от най-интересните наблюдения от дълбокия космос. Обсъждаме рядък случай на директно засечен сблъсък между млади планети – събитие, което може да ни даде ценни отговори за това как са се формирали Земята и Луната. Поглеждаме и към системата WISPIT 2, където учените наблюдават планети в процес на формиране – своеобразен прозорец към ранните етапи на нашата собствена Слънчева система. Епизод за това как започват нещата – от космически мисии до цели планетарни системи – и какво можем да научим, когато имаме възможност да ги наблюдаваме в реално време. Споменато в епизода: https://www.space.com/news/live/artemis-2-nasa-moon-mission-updates-april-8-2026 https://www.nasa.gov/gallery/lunar-flyby/ https://open.spotify.com/playlist/7BcjsEi5XHOlh864FtLEXY https://www.sciencealert.com/completely-bonkers-astronomers-think-they-saw-two-planets-collide https://www.eso.org/public/news/eso2604/ НОВА поредица на National Geographic – „Чернобил: Аварията отблизо“ www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/…ide-the-meltdown 11-ият CASSINI Hackathon ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г., запишете се тук: www.cassini.eu/hackathons/bulgaria Партньори: www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки посрещат Мария Тодорова, куратор на фестивала SHAPESHIFT (София / Топлоцентрала / 24-26 April 2026) , за да разговарят по основната тема на фестивала: „Човешкият алгоритъм”. Водещите обсъждат с Мария, основател на NEXT-DC, как се преминава от света на голямата реклама към кураторство на идеи и фестивал за технологии, наука и съвременна култура. Разговорът обхваща еволюцията на SHAPESHIFT от еднодневни събития до тридневен фестивал с лектори от Amazon и ETH Zürich. Във втората част, водещите се потапят в радикално аналоговия свят на Марта Джурина. Тя работи с безкамерна фотография, „рисувайки” директно със светлина върху фотохартия в пълна тъмнина, създавайки нетиражируеми произведения, които са в контрапункт на AI-генерираното съдържание.. Говори се за хореографията в тъмната стая, за контролираната случайност и за това какво означава да споделиш авторството с нечовешки елементи като светлината, биолуминесцентните водорасли и гълъби. Обсъждат се и тренираните „автоматизми на социалното тяло”, които превръщат нейната 12-годишна практика във вид алгоритъм. В третата част Мария и водещите влизат в свободен разговор за бъдещето и човешкото творчество. Обсъждат се въпроси като как се курира антитезата в програмата на фестивала — съзнателното търсене на триене между високотехнологичното и радикално аналоговото — и какво е онова, което по дефиниция не може да бъде „промптнато“ или настигнато от изкуствения интелект. Допълнителни материали: SHAPESHIFT Festival 2026 — http://shapeshiftfestival.com Marta Djourina — http://martadjourina.com Quotes Magazine — http://quotesmagazine.com За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо http://www.mihailivanovbass.com/ Партньори: Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Ива Пушкарова и Стоян Ставру обсъждат: - Какво мисли Платон за държавната служба и за недължимата облага (Закони)? - Как се дефинира корупцията и какво я отличава от подкупа (активен, пасивен, провокация)? - Може ли да има „добър“ лобизъм? - Кога е налице конфликт на интереси? - Как да разграничаваме корупция от клиентелизъм? - Колко биологични метафори може да предложим на тема „корупция“? - Има ли спирачки корумпираният служител? - Кой осигурява и как се преодолява имунитета на една държавна институция? - Каква е разликата между корупционерът и мафиотът? - Може ли да се противопоставим на мафиотизацията на държавата? - Как се завладява една институция и пречи ли демокрацията? - Може ли временно да спрем съществуването на една… община? - Как се рестартира една институция? - Какво представлява лустрацията? - Може ли да се лекуваме чрез… „гражданска война“? Корупцията в широк смисъл представлява подмяна на публичния нормативен критерий с частен интерес. Тя не се изчерпва с престъпните състави на подкупа, а включва различни практики на институционално „разлагане“. Същността ѝ се състои в приватизацията на публичната функция, като от особено значение за разпознаването й е нейното отграничаване от конфликта на интереси, клиентелизма, застъпничеството и лобизма, както и от мафиотизацията на държавата. Клиентелизмът са по себе си може да бъде законен, но системно изкривява универсалността на правилата. При срастване на държавата с организирана престъпност законът престава да бъде ограничител на властта и се превръща в инструмент на контрол. Общият знаменател на явленията, за които разговаряме в настоящия период, е ерозията на публичността и замяната на правовата логика с логика на зависимост. Допълнителни материали: Криминологичен анализ на корупционните престъпления (книга) Ива Пушкарова, Издателство „Сиела“, 2020 - https://www.challengingthelaw.com/wp-content/uploads/2024/11/Nakazatelni-poliiki-kato-sredstvo.pdf; Наказателен кодекс на Република България - https://www.lex.bg/laws/ldoc/1589654529. Представяне на госта: Доц. д-р Ива Пушкарова е преподавател по наказателно право, международно наказателно право и криминология в СУ ,,Св. Климент Охридски“. Тя е утвърден изследовател на организираната и транснационалната престъпност, трафика на хора, експлоатационната престъпност, сексуални престъпления, дискриминационна престъпност, непълнолетна престъпност и детското правосъдие, финансова и стопанска престъпност, корупция, системата на наказанията и др. Монографиите ѝ ,,Форми на организирана престъпна дейност по НК на Република България”, 2011 г. и ,,Трафикът на хора”, 2012 г., стават първите цялостни правни изследвания по тези теми у нас, а монографиите ,,Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава“ (2020) и ,,Наказателноправен отговор срещу изключително тежката престъпност: смъртното наказание, доживотният затвор и доживотният затвор без замяна в България“ (2021 г.) въвеждат първите цялостни типологии на практиката по тези въпроси и представляват принос в международната наука. Носител на наградата за млад учен на годината за 2012 г. на СУ "Св. Климент Охридски". Дългогодишен външен експерт към Съвета на Европа, Световната банка и Европейската комисия. От 2012 г. до ноември 2017 г. е Председател на Комисията по помилването към президента на Република България, където въвежда реформи, признати от Европейския съд по правата на човека за най-добра практика. През този период индексът на помилването е 1.2-1.5.

Наблюдение на Земята (или Earth Observation) звучи доста ясно само по себе си. Разбира се, това е начинът, по който гледаме към суша, вода, градове, земеделие и инфраструктура от орбита - с малката добавка, че целта е да видим как това да е всъщност полезно. В този епизод със Здравко Димитров и Майкъл Цанев говорим за това защо ни трябват нови сателити, къде днес са границите на резолюцията и защо в много случаи по-важно от това колко ясно виждаме е колко често можем да заснемаме. Отваряме и съвсем конкретния въпрос как се достъпват сателитни данни, кои са свободни, кои се купуват, кой реално може да си ги позволи и докъде стига популярната представа, че можем просто да си гледаме вилата от космоса. Обсъждаме какво всъщност могат да разпознаят съвременните системи, какви ограничения още има пред технологията и защо стойността на данните все по-често идва не само от самото изображение, а от анализа върху него. Майкъл разказва и за пътя на своя екип в CASSINI Hackathon 2025, където Avalanche Detectors печели с решение, което комбинира Copernicus Sentinel-1 и Sentinel-2 с метеорологична информация, за да изчислява вероятност от лавина на конкретно място. Епизодът е и естествена прелюдия към 11-ия CASSINI Hackathon, който ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г. едновременно на 10 места в Европа, включително София, с тема Space for Water. За България това е и доста релевантна дейност, предвид наводнения през последните години, водните загуби, недостиг и управление на риск при водите . Тук именно космическите данни мога да помогнат. Запишете се тук: https://www.cassini.eu/hackathons/bulgaria В епизода говорим още за: • какво точно означава Earth Observation • защо новите приложения изискват по-чести заснемания, а не само по-добра резолюция • как се купуват и използват сателитни данни днес • кой има достъп до тях и как това се променя • какви са реалните ограничения пред граждански и бизнес приложения • какво може да се постигне в рамките на един хакатон, когато имаш данни, ментори и добре формулиран проблем

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков скачат между няколко на пръв поглед несвързани теми. От това как зъбите на белите акули се променят с възрастта им и се адаптират към различна диета, от риба към морски бозайници – до кенгурута, които могат да се движат по-бързо, без да изразходват повече енергия, благодарение на начина, по който използват сухожилията си. Ще чуете още защо тиксото издава онзи дразнещ звук (и как това е свързано със свръхзвукови микропукнатини и ударни вълни), как скърцането на баскетболните обувки идва от вълни в подметката, които се движат със стотици километри в час, и как конете могат да издават два звука едновременно – чрез комбинация от вибрации на гласните струни и нещо като „свирене“. Споменато в епизода: https://www.sciencealert.com/great-white-sharks-grow-deadly-new-types-of-teeth-as-they-age https://www.thenakedscientists.com/articles/interviews/kangaroos-hop-faster-without-extra-energy https://share.google/bHKfeC5ORaGdwSmWO https://www.nature.com/articles/d41586-026-00295-4 https://www.science.org/content/article/whoa-when-horses-whinny-they-whistle-and-sing-same-time?utm_campaign=Science&utm_source=facebook&utm_medium=ownedSocial&fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTAAYnJpZBEwUmIyOVVGaUJZcVRLZ3gzc3NydGMGYXBwX2lkEDIyMjAzOTE3ODgyMDA4OTIAAR7oL3p1qktk6DHl3hHrVkhg8QsQN3mUjDxOlkHTRauTwJf-R_cH8POqlnC30g_aem_O0K3OxQ5h1tF3-8rt6staw НОВА поредица на National Geographic – „Чернобил: Аварията отблизо“ https://www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/chernobyl-inside-the-meltdown 11-ият CASSINI Hackathon ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г., запишете се тук: https://www.cassini.eu/hackathons/bulgaria Партньори: https://www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки разговарят с Георги Еленков, директор "Политики за децата" в Национална мрежа за децата и част от екипа, поддържащ Националния център за безопасен интернет. Дискусията е посветена на предизвикателствата пред децата в дигиталното пространство и начините за тяхната защита, като Георги разказва за работата на Центъра, сътрудничеството му с държавни институции и големи технологични платформи като Meta и Google. Обсъждаме подробно основните онлайн заплахи за децата днес. Говорим се за попадането на вредно съдържание – от насилие и омраза до порнография и опасни предизвикателства. Разглеждаме различните форми на онлайн тормоз, включително през фалшиви профили в Instagram и Discord, както и злоупотребата с лични данни и дигитална идентичност. Щателно се описват и най-сериозните престъпления, като сексторшън (изнудване с интимни снимки и видеа, включително компютърно генерирани изображения), фишинг атаките и финансовите измами, насочени към подрастващите. Във втората част на разговора се засягат новите и зараждащи се заплахи, които все още са слабо видими за повечето родители, както и рисковете, които масово се подценяват. Обсъжда се деликатната тема за това как родителят да бъде информиран и ангажиран, без да прекрачва границата към свръхконтролиращ "helicopter parent". Накрая Кив, Тулечки и Георги разсъждават дали биха искали да бяха израснали в света на "безопасния" интернет, който съществува днес. Споменато в епизода: http://www.nmd.bg http://www.safenet.bg За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо Партньори: Grapwise.ai и Данни за добро

Серията Vox NIhili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Парменид и защо той е избран за „кръстник“ на диалога? - Може ли говоренето да се превърне в математика? - Кои са трите различни интерпретации на диалога „Парменид“? - Едното е едно и не е едно – кое не е вярно? - Има ли идея за тинята? - Какво свързва деня и идеята? - Защо диалогът „Парменид“ е толкова важен за неоплатониците? - Колко противоречия може да изтърпи един юрист? - Защо в „Парменид“ има минимум литература? - Как „младият“ Сократ се различава от стария Сократ? - Какво представлява проблемът на „третия човек“? - Имат ли предел думите? - Колко строги трябва да сме в логиката и може ли да ни спаси логиката? - Къде е етиката в „Парменид“? - Има ли изход от матрицата на Парменид? - Как свършва всичко и какво означава Парменид да е „напълно прав“? „Парменид“ е един от „релите“ диалози на Платон, в който е описана срещата между младия Сократ и стария Парменид, като поставя под изпитание теорията на идеите. В първата част Сократ излага възгледа, че множеството неща участват в една обща идея, която им придава тяхната същност. Парменид търси пробойните в теорията на Сократ (Платон) и настоява, че философът трябва да се упражнява, като разглежда всички последици от приемането на своята хипотеза. Втората част предлага именно такова упражнение, но в тезата на самия Парменид, който представя последиците от двете противоположни допускания: а) какво става, ако Едното съществува, и б) какво става, ако Едното не съществува. И в двата случая анализът води до противоположни и парадоксални заключения. Неизбежните апории показват, че мисленето поражда вътрешни противоречия. Диалогът не предлага окончателно решение, а разкрива границите на наивната метафизика и необходимостта от по-строга диалектика. Представяне на госта: Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура.

What a mess! В адската и жежка каша, в която живеем, сред безпорядъка на съвременността, покрай кризата на разбирателството и диалога, между обстрела на максималистите (вляво, а и вдясно), решихме, че е назрял моментът в подкаста Pop Script да си побъбрим за ентропията и за теорията на хаоса. Един срещу друг сядат: домакинът и коментатор Благой Д. Иванов + физикът и математик Данаил Брезов, който на всичкото отгоре е също музикант и преподавател. Двамата се отдават на размишления, замерват аудиторията с примери и понятия, споменават важни хора, а и важни заглавия, но не пропускат и важните идеи, които си струва да присъстват в дигиталния ефир. Настоящият колоквиум включва: • Каква е разликата между ентропия и хаос? • Ефектът на пеперудата – от Едуард Лоренц през Рей Бредбъри до Аштън Къчър • Сваляне на мацки чрез наука сред дебнещи динозаври в „Джурасик парк“ • Черните дупки и термодинамичната смърт на вселената • Информационни процеси, сложни системи и непредсказуемост • Hеведомите житейски пътища и свободната воля • Предимства и недостатъци на затворените общества и отворените връзки • Какви са тежките последици от малките грешки? • Законът на Мърфи – ентропия или хаос? • Ентропията на Шанън – липса на информация? • Съществуват ли дравословен хаос и патологичен порядък? • Накъде лети стрелата на времето и какво да очакваме от великото зануляване? • От мултикултурализма към the sweet spot of jazz: класика с Дюк Елингтън, еклектика с De-Phazz и електро-фънк с Knower • Уместни ли са кино предупреженията, които ни предлагат „Завръщане в бъдещето“ (промяна в пространство-времето), „Лудият Макс 2“ (постапокалиптична пустиня) и „Мълчанието на агнетата“ (какавида в гърлото)? • Значими учени със смели идеи – какво общо с темата имат Мартин Гуцвилер, Ричард Докинс и Алберт Айнщайн?• Безчет филми („Predestination“, „Интерстелар“ и „Първи контакт“), сериали („Dark“, „The Ray Bradbury Theater“ и „Devs“) и книги („Котешка люлка“ на Кърт Вонегът, „22 ноември 1963“ на Стивън Кинг и „Проектът «Аве Мария»“ на Анди Уеър), към които си струва да посегнете... За подкаста: Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков за руския товарен кораб Progress 94, който се отправя към Международната космическа станция, но среща проблем с автоматичната си система за скачване. Какво означава това и защо в крайна сметка се налага ръчно управление в орбита? След това поглеждат към по-голямата картина – мисията Artemis 2 и опитите на NASA да върне хора на Луната, но и промените в стратегията, включително отказа от лунната станция Gateway в полза на база на самата повърхност. Темата се разширява и към геополитиката в космоса – как САЩ и Китай подхождат различно към кацането на Луната и защо изборът на място може да е решаващ за бъдещето на изследванията. И накрая – нещо, което звучи абстрактно, но всъщност е доста реално: колко енергия се натрупва в климатичната система на Земята и какво означава това, когато започнем да я измерваме в зетаджаули. Споменато в епизода: Лек проблем с Прогреса https://www.space.com/space-exploration/launches-spacecraft/russia-progress-94-cargo-launch-iss-soyuz-rocket ; https://www.nasa.gov/blogs/spacestation/2026/03/24/progress-cargo-craft-docks-to-station-resupplying-crew-2/ Artemis II е готов за изстрелване https://www.space.com/news/live/artemis-2-nasa-moon-rocket-rollout-march-20-2026 Isaacman уби Gateway за да използва парите за лунна база https://www.theguardian.com/science/2026/mar/24/nasa-moon-base-cancelling-artemis Китайците с изненадваща новина за лунната си програма https://www.scientificamerican.com/article/chinas-first-moon-astronauts-could-land-at-this-surprising-site/ Измеренията на климатичния колапс https://share.google/wYpMWGeA7WLciGFbz За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Във втория за годината епизод за пътуване обръщаме погледа към чудесата на остров Бали, пълен с гигантска растителност, древни храмове и не особено чаровни маймунки. Васко чете дневника от двуседмичното си пътуване и разказва за екзотичните места, които е посетил, как са го накарали да се чувства и какви паралели с живота в Европа могат да се направят. Ако ви е интересно да научите с какви гласове пеят балийските водопади, какви интересни традиционни танци можете да гледате там, какви странни и симпатични привички имат местните, защо да не носите очила в свещената гора на маймуните и други истории – това е епизодът за вас. За подкаста: В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ако искате бъдеще да има не само за образованието, но и за разговори като този, подкрепете ни на Подкрепи Ratio | .

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Настоящият епизод е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и катедра „Социология и науки за човека“ към ПУ „Паисий Хилендарски“. Той е част от проект на катедрата на тема "Социология и науки за човека - едно възможно реасемблиране на социалното познание в началото на 21 век (изследване на случай)“ със слоган „Защото утре започва от вчера….“. Проектът представлява изследване на възпитаниците на специалност Социология в Пловдивския университет с фокус не само върху професионалните им кариери, но и върху начина, по който образователният модел по социология в ПУ е седиментиран в техните биографии. В този епизод на фокус е думата „alumni“. С латински произход и значение „възпитаник“, т.е. онзи, който е бил хранен и отгледан. В разговора се очертават два основни начина да мислим за алумни общността. Първият я разглежда като институционален проект – мрежа от бивши студенти, с която университетът поддържа връзка и подпомага развитието им, за да изгражда устойчиво академично наследство. Вторият подход вижда alumni като общност от хора, свързани чрез споделен свят – идеи, ценности и преживявания, които продължават да съществуват и извън университета. Именно между тези две гледни точки се движи и разговорът. Любомир Бабуров, Нина Николова и Стоян Ставру обсъждат: - Какво означава „заклинанието“ АЛУМНИ? - Каква е разликата между възпитаници и храненици? - Може ли Университетът да ни кара да се чувстваме виновни? - Какво произвеждат университетите: кадри (работна ръка) или личности (човешки същества)? - Трябва ли висшето образование да се оправдава за своето съществуване? - Какво е университетът: институционално чудовище или клуб за интереси? - Какво е разликата между въобразената и въобразяваната общност (Бенедикт Андерсън)? - Възпитаници ли на незавършилите университета? - Какво представлява т.нар. „атмосферен“ университет? - Какъв е „прекрасния риск“ на образованието (Герт Биеста)? - В какво се изразява „силата на слабите връзки“ (Марк Грантовер)? - Каква е разликата между обучение, образование и субективиране? - Трябва ли Университетът да претендира за достъп до истината и каква е ролята на знанието във висшето образование? - Какво не отчита акредитацията и какво представлява идеята за „двуядрения университет“ (Стоян Ставру) ? - Трябва ли Университетът да дава нещо повече от достатъчното (необходимото) на своите ВЪЗ-питаници (Нина Николова)? - Съществува ли „алумни на неуспелите“ и възможно ли е съществуването на „алумни без университет“?

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков обсъждат какво се случва едновременно в космоса и в океана. От плановете на NASA постепенно да замени Международната космическа станция с търговски станции в орбита и новите амбиции на SpaceX и Blue Origin за огромни сателитни мрежи, до драматичния ремонт на стартовата площадка в Байконур, която е ключова за поддръжката на МКС. А на Земята – странна находка от бреговете на Берингово море: перки от косатки с характерни следи от зъби, които може да подсказват за рядко наблюдавани конфликти между различни групи косатки и да хвърлят нова светлина върху това защо някои от тези животни живеят в толкова сплотени семейни общества. Споменато в епизода: https://arstechnica.com/space/2026/03/congress-steps-up-pressure-on-nasa-to-support-private-space-stations/ https://cosmos.1.bg/space/2026/03/03/baykonur-pad-repaired/ https://share.google/XtgL6PjwntoWL75JN https://share.google/L7Usd7aQ2au4iyHbJ https://www.nature.com/articles/d41586-025-03511-9 https://share.google/ojYVuv8E0jCLhaHrI За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки се потапят в света на AI агентите, разглеждайки ги като работниците на бъдещето. Те обсъждат дефиницията на един AI агент – как се стига до него от LLM и какви са основните му характеристики като автономност и използване на инструменти. За илюстрация на навлизането им се използват примери с професии като Търговец, Счетоводител, Офис мениджър и HR. Говори се за техническата част – как агентите използват инструменти, връзки към организационни системи, RAG за вътрешна документация и как компютрите вече си говорят на човешки език. Акцентът пада върху паметта на агентите, само-сумаризирането и защо контекстният прозорец е от ключово значение, тъй като LLM-ите са без състояние (Stateless). Във втората част разглеждат как навлизането на AI агентите ще промени света на труда и управлението. Накрая питат дали AI агентите са пътят към Общия изкуствен интелект (AGI), къде е разликата с ASI и обсъждат сравнението на модел срещу човешко представяне на тестове. Споменато в епизода: https://www.greaterwrong.com/posts/SEszTmpx7gFaAaHFq/career-decisions-if-you-take-agi-seriously#Productivity__The_Evidence_Is_Mixed__But_the_Pattern_Is_Clear?utm_source=tldrnewsletter https://blog.google/technology/google-deepmind/google-gemini-ai-update-december-2024/ За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката е Мишо. Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Николай Колев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е и какво не е дадаизмът? - Как дадаизмът е свързан с войната? - Какво представляват манифестите на дадаизма? - Къде се намира Кабаре Волтер? - Защо Марсел Дюшан подписва писоар с псевдоним? - Каква е ролята на случайността при признаването на авторство? - Как сюрреализмът, концептуалното изкуство и критическата теория са свързани с дадаизмът? - Има ли разлика между начина на формулиране на двойното потвърждение: „Да-Да“ или „Да, бе, да“? - Защо езикът трябва да бъде взривен отвътре? - Как Ханс Арп използва гравитацията? - Какви са отличителните черти на дадаизма в съвременното филмово изкуство? - Кои са историческите вълни на дадаизма и защо дадаизмът не е устойчив във времето? - Какво би правил един „черен хакер – дадаист“? - Може ли изкуственият интелект да бъде обявен за дадаист? Дадаизмът е авангардно художествено движение, възникнало в Цюрих през 1916 г. като радикална реакция срещу културните и морални основания на Първата световна война. Последователите на дадаизма отхвърлят рационализма на модерността и логиката, довела до индустриализираното насилие. Вместо хармония и красота дадаизмът предлага абсурд, шум, фрагментация и провокация. Вместо да предлага нов ред, движението настоява върху правото на разколебаване и съмнение. Чрез фигури като Тристан Цара и Хуго Бал движението използва манифести, които разрушават самата идея за програма и стабилна теория. Произведения като Фонтан (Дюшан) на Марсел Дюшан дадаизмът атакува институционалната власт на музея, критиката и вкуса, разкривайки ги като форми на легитимация. Дали обаче дадаизмът е преди всичко жест, който отказва да приеме, че смисълът и властта са естествени и неоспорими, или пък е чиста игра, която успява да оцелее извън политическото... Слушайте ни :) Представяне на госта: Николай Колев е изпълнителен продуцент в Българската национална телевизия. Последователно води или продуцира „Култура.бг“, както и останалите предшественици на единственото предаване за култура и изкуства в националната медия. Завършил е „Философия“ и „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работата му като учител и преподавател му помага да бъде водещо име в професионалното поле на културната журналистика, където с огромна дълбочина изследва малко известни, но изключително важни теми.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се гмуркат в науката за деменциите – от най-разпространената форма, болестта на Алцхаймер, до по-рядко обсъждани състояния като съдовата деменция, деменцията с телца на Леви и фронтотемпоралната деменция. Говорят за това какво всъщност се случва в мозъка – от натрупването на неправилно нагънати протеини и загубата на невронни връзки до последиците от инсулти и нарушено кръвоснабдяване. В епизода става дума и за генетичните фактори, включително ролята на гена APOE при риска от Алцхаймер, както и за това защо различните видове деменция често се бъркат една с друга. Разглеждат се и характерните симптоми – от проблеми с паметта и ориентацията до промени в поведението, езика и личността – които показват колко различно може да изглежда когнитивният спад. Представяне на гостите: Д-р Дияна Бележанска е специалист по неврология в Клиниката по неврология към УМБАЛ “Александровска”. Асистент е в Медицинския университет в София. Придобива научна степен “доктор” след защита на дисертационен труд на тема: “Невропсихологични, невроизобразяващи и ликворни биомаркери за болест на Алцхаймер и сродни заболявания”. Основните ѝ интереси са в областта на невродегенеративните заболявания, протичащи с паметови нарушения. Бойко Неов е молекулярен биолог и д-р по паразитология с разнообразни интереси във всички сфери на науката. Към момента той доцент по генетика към Институт по биоразнообразие и Екосистемни изследвания на БАН. Споменато в епизода: https://en.wikipedia.org/wiki/Alzheimer%27s_disease https://en.wikipedia.org/wiki/Vascular_dementia https://en.wikipedia.org/wiki/Lewy_body_dementia https://en.wikipedia.org/wiki/Frontotemporal_dementia https://en.wikipedia.org/wiki/Apolipoprotein_E За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера.

На събитието „Направено в България“ – подкаст на живо – Никола Тулечки и КИВ, заедно с Владимир Койлазов, говориха за това как изглеждат иновациите, когато се създават у нас, но намират приложение по целия свят. Владимир Койлазов – съосновател и главен технологичен визионер на Chaos. Компанията стои зад V-Ray, един от най-широко използваните софтуери за фотореалистично 3D рендиране, използван в архитектурата, дизайна и филмови продукции като Game of Thrones, филмите на Marvel и Avatar. За приноса си към развитието на компютърната графика той е носител на Награда на Академията за технически постижения (Оскар).

На подкаста на живо „Направено в България“ говорихме за българските технологични компании, които разработват решения със световно приложение. Заедно с Красимир Стоев обсъдихме как изкуственият интелект намира място в космическите технологии и как български инженерни екипи работят по сложни системи, използвани в реални космически мисии. Красимир Стоев е Lead of AI в EnduroSat, където работи по разработването и внедряването на интелигентни системи за сателитни платформи и космически мисии. Професионалният му опит включва изграждане на индустриални системи, автоматизация и приложения на изкуствения интелект в сложни технологични среди.

На събитието - подкаст на живо „Направено в България“ обсъдихме как български компании създават технологии и решения с глобално значение и какви фактори стоят зад този успех. Разговорът се фокусира върху ролята на местната екосистема, инженерния талант и стратегическите комуникации в развитието и международното позициониране на високотехнологични продукти. Михаил Стефанов - експерт по стратегически комуникации и организационно развитие в „Аурубис България“ сподели своя опит в работата с организационна култура и устойчиви решения за хората в компанията, както и гледната си точка за това как комуникацията и вътрешната среда могат да подкрепят технологичните иновации и дългосрочното развитие на организациите. Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI.

Думата „лукс“ произлиза от латинското luxus, което първоначално означава „разместване“, „изкълчване“ или „отклонение от правата линия“. Най-ранният ѝ смисъл е свързан с човешкото тяло: нещо, което е излязло от естественото си положение или мярка. Постепенно се развива моралнотЛюбомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Каквo отличава луксозното? - Как луксът е свързан с неравенствата? - Защо луксът е не само светлина, но и изкълчване? - Какъв е геополитическият залог на лукса? - Какво представляват карибската диалектика на захарта и тютюна? - Кога луксозното престава да бъде такова? - Как луксозното е свързано с притежаването и с преживяването? - Защо има имитации на луксозни продукти? - Как луксозните стоки се превръщат в парични единици? - Какво различава подправките от билките? - Кога онова, което е рядко, става луксозно? - Свързано ли е луксозното с религиозното? - Как вредата въздейства върху представата ни за това кое и какво е луксозно? - Кой определя кои стоки са луксозни? - Възможно ли е „скрито потребление“ и „интровертно“ консумиране на лукса? - Каква е връзката между луксозното и търговските марки (бранд идентичността)? - Има ли алтернатива луксозното?о значение на думата, при което луксът започва да обозначава прекомерност, разточителство и живот отвъд необходимото. Свързаната дума luxuria добавя нюанси на разпуснатост и чувствено удоволствие, което засилва етическото подозрение към лукса в римската култура. В антропологичен план луксът бележи прехода от необходимост към излишък като условие за появата на култура, изкуство и социален престиж. Така луксът предизвиква амбивалентна реакция: той е едновременно знак за упадък, но и белег за висока цивилизованост. Разговорът днес е посветен именно на лукса като социално призната прекомерност — отклонение, което обществото е превърнало в символ на статус. За подкаста: Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков събират на едно място теми от медицината до енергетиката и климата – и показват как науката променя реалния свят. Започват с изненадващо откритие: може ли редовното кръводаряване да подобрява качеството на кръвните клетки и да намалява риска от заболявания. След това разглеждат ролята на чревния микробиом при множествената склероза и как конкретни бактерии могат да влияят върху развитието на болестта. Продължават с нов тип батерия на водна основа (включително с неочаквана съставка като тофу саламура), която обещава по-дълъг живот и по-голяма безопасност, както и с експериментална летяща вятърна турбина, която генерира енергия на голяма височина. Епизодът завършва с една рядко позитивна екологична новина – частичното възстановяване на Северното Аралско море и как целенасочени усилия могат да обърнат дългогодишна криза. Допълнителни материали: https://www.newscientist.com/article/2471573-giving-blood-frequently-may-make-your-blood-cells-healthier/?utm_source=Live+Audience&utm_campaign=2dfdd0081f-nature-briefing-cancer-20250313_COPY_01&utm_medium=email&utm_term=0_b27a691814-2dfdd0081f-499082723 https://www.facebook.com/profile.php?id=100064330524186&__cft__[0]=AZbkJrWOjQFLb6Xpw2QA05kgVTqG0kzqlnIh36Az1t44Pd-RsJvzrRzUxrl92K1IwWARijVtISQ133c-Et0Ka2Ho6ZKGDAX8O_Kdp4MvFAwLTBzOmCdS1I4FuNlWmW5SpH3FHOAlZCMiE9uwD95xG_n7vnXQvAFyRRnjBAve7jIwLA https://neurosciencenews.com/gut-bacteria-ms-29224/ https://interestingengineering.com/energy/chinas-water-battery-outlast-lithium https://www.livescience.com/technology/engineering/china-tests-worlds-first-megawatt-class-flying-wind-turbine-it-generated-enough-energy-to-power-a-house-for-2-weeks https://search.app/RBdxK За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е петият елемент след земята, водата, огънят и въздухът? - Кой е най-еротичният вятър? - Какъв е най-големият страх на Прашинко? - Каква е връзката между прахосмукачката и последният дъх на човека? - Кои са анемоите и имат ли права ветровете? - Може ли да притежаваме вятъра? - Има ли разлика между земята и вятъра? - Може ли да си създаваме изкуствен вятър? - Какво представлява т.нар. „втори вятър“? - Защо вятърът и морето ни карат да се чувстваме по по-особен начин? - Колко глагола можем да изброим, които са свързани с движение на въздуха? - Ще хванем ли вятъра или единственият вятър който ще имаме, е вятърът, произведен от изговарянето на нашите думи? - Каква е особената естетика на вятъра и защо той не е приятел на закона? - Можем ли да се впишем в „попътния“ вятър или сме обречени на нашата мания да контролираме природните стихии? „Ужасните приключения на Прашинко“ на Имант Зиедонис (р. 1933) е кратък, но изключително плътен философски текст, който адресира няколко теми: страхът от свободата, тежестта на сигурността, компромиса със стихиите и цената на „заземяването“. Използваме Прашинко, за да се впуснем в поредния разговор с Петър Горанов, който се завихря до главоболие, за да завърши с лекота. Има ли място за вятъра в ефективните структури на съвременните продуктивни общества – място, което не го подрежда и превръща в енергия? Защо вятърът е едновременно изкусителен (като носител на идеята за свобода), но и опасен (можем да настинем, ако бъдем изложени на въздействието му)? На къде ще ни издухат думите за вятъра? Допълнителни материали: - Ужасните приключения на Прашинко (приказка), Имант Зиедонис, издателство „Отечество“, Прев. Албена Методиева, 1989 (линк); - Въздухът и сънищата (книга), Гастон Башлар, 2007; - Ветрове (подкаст епизод), Вокс Нихили, Рацио, 23.03.2023 (линк). Представяне на госта: Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика.

Връщането на хора на Луната звучи като нещо, което вече сме правили. Но защо тогава се оказва толкова трудно? В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разглеждат какво реално се случва около мисиите Artemis – от планирания полет на Artemis II, който трябва да изпрати астронавти около Луната за първи път от над 50 години, до поредните технически проблеми, тестове и отлагания, които променят графика. И още: какви технически проблеми могат да спрат цяла мисия защо Луната отново е фокус (а не Марс) какво правят SpaceX, Blue Origin и Китай и защо днес космическите мисии не са по-лесни, а по-сложни Това е разговор за реалността зад космическите планове – между амбицията, технологиите и ограниченията. Говорим за това как работи самата мисия – 10-дневно пътуване около тъмната страна на Луната, защо е ключова стъпка към кацане и какво трябва да се случи преди това да стане реалност. Разглеждаме и защо NASA променя стратегията си, добавя допълнителни мисии и отлага кацането, въпреки първоначалните планове.

Този месец в inter alia се връщаме отново на темата за образованието, този път провокирани от новопредставена визия на Министерство на образованието и науката. Този път тя засяга не религия и добродетели, а особено важната тема за изкуствения интелект в класната стая. С предложението идват и промени в учебните програми, които все още са в процес на обществено обсъждане и можете да изпратите бележките си към МОН. В този епизод на inter alia гости са колегите от поредицата “Агент 001” - КИВ и Тулечки - които заедно с Васко разсъждават за: къде греши МОН в представите си за изкуствения интелект; можем ли да говорим за нова реалност в епохата на ИИ; ще направим ли третокласниците писачи на добри prompt-ове; най-важната роля на училището в оценяването ли е; за кого ИИ се явява най-добър помощник и на кого би пречил; идва ли краят на домашните работи; какъв особен проблем в академичните среди е констатиран заради чатенето на учени с ботове; има ли опасност ученикът да бъде заменен от ИИ. Изображението е част от картината “Уроци по пеене в училище в Холандия” (1907) на Макс Силбер (1871-1940). Ако искате бъдеще да има не само за образованието, но и за разговори като този, подкрепете ни на Подкрепи Ratio | . https://www.youtube.com/watch?v=FWtQddm9pz8

Този епизод на Vox Nihili е посветен на една от най-важните идеи в съвременна философия на правото: правовата държава, и нейната връзка с някои религиозни вярвания и практики. Разговорът изследва как се е осъществил преходът от свещената държава, която е резултат и продукт на волята на владетеля като въплъщение на Бог, към секуларната държава, която трябва да бъде разделена на няколко власти, за да може да бъде управлявана на принципа „разделяй и владей“. Ролата на полицията и гражданските протести са вплетени с обсъждане на необходимостта от международни правила, които да обвързват държавите със спазването на изисквания като тези за неприкосновеността на националния суверенитет и защитата на правата на човека. Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру обсъждат: - Защо владетелят е свързан с Бога? - Имат ли държавата и правото свещен произход? - Кои са Левиатан и Бегемот? - Как оправдаваме съществуването на държавата? - Може ли да вярваме в морала на хората или е по-добре да ги караме да се страхуват? - Кой владее историята и чии имена се пишат по нейните страници? - Може ли да критикуваме властта, а да я разделяме? - Защо обичаме Великите сили? - Какво означава да живееш като патриот във „въобразени общности“? - Предатели ли са тези, които оспорват националните „икони“? - Как религиозните практики са свързани с международната сигурност? - Има ли по-велики сили зад държавите? - Морална философия или теория на икономиката? - Може ли да съществува „световен полицай“? Представяне на госта: Доц. д-р Симеон Гройсман е доктор по право, доцент по Обща теория на правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по Обща теория на правото, Обща теория на държавата и Философия на правото, както и дисциплина „Право и религия“, която преподава в магистърската програма „Защита на основните права“ в ЮФ на СУ. За подкаста: Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Можем ли да съживим птицата Додо е основната тема в този епизод. В продължение на векове човечеството главно допринася за изчезването на различни видове, но компанията Colossal Biosciences прави опити да направи точно обратното - да съживи птицата Додо. Никола и Петко, в компанията на генетикът, доц.Славил Пейков, разговарят за планът и методите, чрез които компанията се опитва да възроди редица изчезнали животни. В епизода обсъждат и какво по-точно представлява де-екстинацията и дали вече не се е случвало. Слушайте епизода, за да разберете има ли бекъп вариант за живота на планетата и какъв е планът да забавим глобалното затопляне. Допълнителни материали: https://www.nhm.ac.uk/discover/news/2023%E2%80%A6vation-debate.html https://www.nature.com/articles/d41586-023-00379-5 https://www.nationalgeographic.com/science/art%E2%80%A6ve-the-dodo https://www.smithsonianmag.com/smart-news/th%E2%80%A6ancient%20DNA https://www.nationalgeographic.com/science/art%E2%80%A6ion-cloning https://www.bigissue.com/news/environment/this-is-pleistocene-park-siberias-mammoth-scheme-to-cool-the-planet-and-save-us-all/ https://www.nhm.ac.uk/discover/news/2018/may/animal-dna-to-be-frozen-in-huge-national-bank.html https://www.technologyreview.com/2013/03/19/2%E2%80%A6nger-pigeon/ https://en.wikipedia.org/wiki/Passenger_pigeon

В този епизод, Кив и Тулечки обсъждат въвеждането на изкуствения интелект (ИИ) в българското училищно образование, като анализират визията на МОН и предложените промени в учебните програми. Темите включват конкретни предложения за интегриране на ИИ в предмети като математика (генериране на примери, проверка на решения), като се засягат въпроси за коректността на генерираната от ИИ информация спрямо учебния материал, финансовата обосновка на тези технологии и подходящата възраст за тяхното въвеждане. Обсъждат се предизвикателства като „кризата на връзката“ между ученик и учител, проблемът с дигиталното неравенство и нуждата от развиване на ИИ грамотност и умения за „prompt engineering“. Водещите търсят отговор на въпроса дали ИИ трябва да бъде инструмент за „допълване“ или „заместване“ на учителя и каква е ролята на човешкия фактор в бъдещето на образованието. https://www.mon.bg/nfs/2026/01/pr27012026_vizia-ai-strategy-education.pdf https://www.mon.bg/project-document/proekt-na-zapoved-za-izmenenie-i-dopalnenie-na-uchebni-programi-po-obsthoobrazovatelni-predmeti-za-xi-i-za-xii-klas/ https://www.mon.bg/dokumentatsiya/proekti-na-dokumenti/ Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо