Ratio Podcast

Следващото Ratio събитие: Фантастични животни и къде да ги намерим - https://ratio.bg/events/fantastic-beasts/ В този епизод Кив разговаря с Милен Колев – embedded software инженер с над 7 години опит в разработката на системи, работещи близо до хардуера – от микроконтролери и real-time операционни системи до контролни алгоритми и автономни превозни средства. В момента Милен е част от екипа на проф. Stephanie Wehner в Техническия университет в Делфт, където работи като програмист на вградени (embedded) устройства за квантови мрежи. Точно квантовите мрежи са и темата на днешния епизод. С Милен се опитваме на разбираем език да говорим за квантовите феномени, които използваме за комуникация, с какво тази комуникация ни е полезна на практика и изобщо „комуникация“ ли е това. В дискусията ще научите какво мислим, че е възможно, какво вече сме постигнали и защо Европа е сред световните лидери в тази критично важна технология. Споменато в епизода: https://quantuminternetalliance.org Партньори: Grapwise.ai И Данни за добро За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо - http://www.mihailivanovbass.com/

През 2006 г. Международният астрономически съюз взема едно от най-противоречивите решения в историята на астрономията – Плутон престава да бъде планета и се превръща в първия представител на нов клас небесни тела: планетите джуджета. Но защо се стига до това решение? Какво всъщност прави едно небесно тяло планета и възможно ли е науката отново да промени отговора? В този епизод Петко и Никола Кереков проследяват историята зад промяната в определението за планета – от откриването на нови светове отвъд Нептун и появата на Ерида, до създаването на категорията „планета джудже“ и аргументите, които и днес разделят астрономите. Ще разберете защо Плутон губи статута си, колко планети джуджета вече познаваме и защо в Пояса на Кайпер вероятно се крият още стотици подобни светове. Разговорът продължава с мисията New Horizons, която през 2015 г. за първи път прелита покрай Плутон и разкрива свят с ледници, планини, атмосфера и изненадващо активна геология – открития, които дават нови аргументи на учените, настояващи Плутон отново да бъде признат за планета. Накрая обсъждаме най-новите предложения за промяна на самото определение за планета. През последните години астрономи предлагат нова, математически обоснована дефиниция, която да важи не само за нашата Слънчева система, но и за хилядите вече открити екзопланети. Възможно ли е след близо две десетилетия дебатът да бъде отворен отново? И ще стане ли Плутон отново деветата планета? Гледай епизода тук: https://youtu.be/-FtvfFpUCVs Споменато в епизода: https://iauarchive.eso.org/news/pressreleases/detail/iau0603/ https://en.wikipedia.org/wiki/Dwarf_planet https://en.wikipedia.org/wiki/New_Horizons https://www.sciencealert.com/astronomers-propose-we-change-the-definition-of-planet-heres-why https://www.visualcapitalist.com/a-visual-introduction-to-the-dwarf-planets-in-our-solar-system/ https://www.bbc.co.uk/newsround/articles/cwy2e7vr89ko https://www.space.com/astronomy/pluto/nasa-chief-jared-isaacman-says-hes-fighting-for-pluto-i-am-very-much-in-the-camp-of-make-pluto-a-planet-again За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Киплинг и защо „Книга за джунглата“? - Защо китът има тясно гърло? - Как леопардът стана на петна? - Може ли е една приказка винаги да се разказва по един и същ начин („точно така“)? - Защо животните на Киплинг са толкова екзотични? - Колко надежден е всезнаещият разказвач? - Има ли 13-а приказка и коя е тя? - Може ли да обясним начина, по който са подредени 12-те приказки? - Кое е първото опитомено животни (отговор: мъжът)? - Какво може да ни каже котката за бизнес преговорите? - Объркващ ли е езикът и какви са криптограмите, които ни е заложил Киплинг? - Как се съотнасят щипката на рака и ръката на закона? - Какво се случва, когато пеперудите тропат с крак? - Каква е разликата между хобота на слончето и носът на Пинокио? - Каква е рецепцията на „Приказки“ на Киплинг в България? „Приказки“ на Ръдиард Киплинг е сборник от 12 приказки, които претендират да обясняват различни неща в света на детето: храносмилателната система на кита, гърбицата на камилата, кожата на носорога, петната на леопарда, хобота на слончето, скоковете на кенгурото, произхода на броненосците но и силата на писаното слово и тайните на азбуката. Особено интересни са последните три приказки, в които можем да открием генеалогията на реда през фигурите на морето и рака, жената и котката, а също и джина и пеперудата. Въпреки, че не са толкова популярни като „Книга за джунглата“, „Приказките“ на Киплинг оказват силно влияние не само в Англия, но и върху световната детска литература. Днес решихме да поговорим именно за това влияние и за удоволствието от четенето на „Приказките“. Гледай епизода тук: https://youtu.be/EUvNE2O-0c0 Споменато в епизода: https://www.amazon.co.uk/Kipling-children-Roger-Lancelyn-Green/dp/B0000CMPAW https://youtube.com/playlist?list=PLuHrndDybwM53JC9pIjMSHtnChnBloy37&si=C_anX4pIPnUeFKD1 https://www.youtube.com/watch?v=xm-LT8Ay71k Представяне на госта: Мария Пипева е доцент по английска литература и култура в катедра „Англицистика и американистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2017 г. до 2025 г. е съръководител на магистърската програма „Превод“ във Факултета по класически и нови филологии. Научните ѝ публикации са в областта на модерната и постмодерната британска литература, преводознанието, преводната рецепция, детската литература. Преводач и редактор е в областта на хуманитаристиката, художествената литература за възрастни и детската литература. През 2015 г. книгата ѝ „Своето в чуждото, чуждото в своето: българските преводи на английска детска литература“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2014) е отличена с Годишната награда на Съюза на преводачите в България за ярки постижения в областта на теорията, историята и критиката на превода. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков проследяват една неочаквана еволюционна история – тази на картофа. Нови генетични изследвания показват, че преди около 8 милиона години той се е появил в резултат на хибридизация между древен предшественик на домата и диво южноамериканско растение. Именно това необичайно събитие дава началото на грудките, които по-късно ще се превърнат в една от най-важните храни за човечеството. Ще разберете как учените успяха за първи път да разчетат изключително сложния геном на сладкия картоф и защо това откритие може да помогне за създаването на по-устойчиви и хранителни култури в свят с променящ се климат. Ще говорим и за това как опитомяването на картофа преди около 10 000 години е променило не само земеделието, но и самите хора – древните жители на Андите са развили генетични адаптации, които им позволяват да разграждат нишестето по-ефективно от всяка друга известна популация днес. Накрая се връщаме още по-назад във времето, за да потърсим произхода на една друга човешка особеност – способността ни да разграждаме алкохола. Ново изследване предполага, че я дължим на древните човекоподобни маймуни, които редовно са се хранели с ферментирали плодове. Еволюцията понякога се крие в най-обикновените неща – един картоф, един домат или един презрял плод, паднал под дървото. Гледай епизода тук: https://youtu.be/d_ZGMGn2iQw Споманеато в епизода: https://www.newscientist.com/article/2490403-mystery-of-the-potatos-origins-solved-by-genetics/ https://search.app/x8a1D https://www.smithsonianmag.com/smart-news/potatoes-didnt-just-feed-ancient-indigenous-communities-in-the-andes-the-tasty-tubers-also-reshaped-peoples-dna-180988732/ https://www.livescience.com/archaeology/americas/thanks-to-natural-selection-indigenous-andeans-may-digest-potatoes-better-than-anyone-else-in-the-world-study-finds https://www.discoverwildlife.com/animal-facts/mammals/ancient-great-apes-alcohol-metabolism За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки разнищват темата за “цифровите мощи“ или какво се случва с онлайн наследството ни след края на живота. Обсъждат какво е цифрова собственост, защо паролите и бизнес акаунтите са трудни за наследяване и каква е ролята на „цифровия изпълнител на завещание“. Говорим за ключови съдебни прецеденти, в които се решава дали профилите в социалните мрежи и снимките в облака трябва да преминат към наследниците като лична кореспонденция. Във втората част дискусията се задълбочава в света на „дигиталното съживяване“ чрез AI аватари и така наречените „Griefbots“. Обсъждаме етичните въпроси около съгласието и създаването на „дигитални зомбита“, които могат да имитират гласа и поведението на починалите, както и риска тези технологии да бъдат използвани за рекламни цели. Накрая питаме – дали „дигиталното безсмъртие“ е утеха за скърбящите, или поредния дистопичен сценарии, който технологията прави възможен. Гледай епизода тук: https://youtu.be/nMWL6a8zMCY Споменато в епизода: https://spectrum.ieee.org/digital-afterlife https://www.facebook.com/help/1568013990080948 https://support.google.com/accounts/answer/3036546?hl=en https://support.apple.com/en-us/102631 https://lifenaut.com/ Партньори: Grapwise.ai И Данни за добро За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо - http://www.mihailivanovbass.com/

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Николай Генов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Самюел Бътлър и колко е познат на българските почитатели на научната фантастика? - Каква е връзката между пастира и предприемача? - Какво има отвъд планината? - Носим ли отговорност за здравето си? - Може ли да се излекуваме от моралните си провинения? - Да очакваме ли Бунта на машините и време ли е да спрем развитието на технологиите? - Какво представлява Бътлъровия джихат? - Трябва ли децата да се извиняват на родителите си? - Какво може да каже за живота си един фотон? - Каква е ролята на човека в създаването на нови същества? - Картофът по-интелигентен ли е от влака? - Какво представлява „мъртвата еволюция“ на Станислав Лем? - Защо да (не) се подиграваме на правото? - Какви са били отношенията между Дарвин и Бътлър и каква е ролята на… дядовците? - Защо боговете се гневят, когато човешка глава и тежък камък споделят една и съща точка в пространството? - Каква е разликата между утопия и сатира? - Какво представляват музикалните банки, университетите на не-разума и до къде може да стигнат суеверията? - Остават ли европейците в крайна сметка непоправими колонизатори? В EREWHON вярват, че ако дете почине по време на раждането, то причината затова е, че то е било на 75 годишна възраст и просто му е дошло времето… Банките са кредитни институции, които емитират ценности, а университетите се надпреварват в изучаването на науки, които нямат НИЩО общо с практиката. В романа на Самюел Бътлър право и медицина са сменили местата си, но редът се поддържа и обществото се радва на устойчиво статукво. Говорейки за една несъществуваща страна, в този разговор поставяме въпросите: Какво става, когато модалностите се смесят и правото се отказва от своята контрафактичност изцяло в полза на очевидните физически необходимости? Имали удоволствие в това да се изобретяват абсурдни правила? Ред ли е „лошият“ ред и какво му е лошо да вярваш в глупости? Гледай епизода тук: https://youtu.be/fuJMwWMNuBU Допълнителни материали: https://www.amazon.com/Erewhon-Penguin-Classics-Samuel-Butler/dp/0140430571 https://periodicals.uni-sofia.bg/index.php/colcl/bg/article/view/1427/1281 Представяне на госта: Николай Генов е доктор по теория на литературата и главен асистент в Института за литература при БАН. През 2017 завършва специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2018 - магистърска програма „Литературознание“ в същия университет. Защитава дисертационния си труд през 2022 година във Факултета по славянски филологии. Изследователските му интереси са в областта на фантастичната литература, дигиталните медии и видео игри. Автор е на книгата „Виртуалният човек: Опит върху фантоматиката” (2022). Негови текстове са публикувани в различни академични списания, сборници и електронни платформи. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разглеждат няколко изненадващи открития, които поставят под въпрос представите ни за живота, природата и дори за границата между живото и неживото. Започваме с едно неочаквано откритие от света на микробиологията. Оказва се, че мъглата не е просто вода, носеща се във въздуха. Учени откриват, че милиони бактерии живеят и се размножават в капчиците ѝ, превръщайки мъглата в своеобразна въздушна екосистема. Още по-интересно е, че част от тези микроорганизми разграждат замърсители като формалдехид и потенциално помагат за пречистването на атмосферата около нас. След това се насочваме към една от най-странните научни загадки на последните години. Френски изследователи прекарват повече от десетилетие в опити да създадат напълно стерилна почва, само за да открият, че дори след унищожаването на всички микроорганизми тя продължава да „диша“. В продължение на шест години почвата продължава да консумира кислород и да отделя въглероден диоксид. Възможно ли е част от химичните процеси, които свързваме с живота и метаболизма, да могат да съществуват и без живи клетки? И какво означава това за разбирането ни за произхода на живота на Земята? Накрая говорим за една от най-старите загадки в биологията – как животните усещат магнитното поле на Земята. Ново изследване предлага изненадваща хипотеза: вътрешният компас на пощенските гълъби може да се намира не в очите или човката им, а в специализирани клетки в черния дроб. Ако резултатите се потвърдят, това би било една от най-големите стъпки към разгадаването на механизма, който позволява на птици, костенурки и много други животни да се ориентират по време на своите невероятни миграции. Епизод за живите облаци, дишащата почва и тайните компаси на животните – и за това колко често природата се оказва по-странна, отколкото сме си представяли. Гледай епизода тук: https://youtu.be/fqILaaD9i8E Споменато в епизода: https://www.popularmechanics.com/science/a71366683/living-fog/ https://www.sciencealert.com/fog-is-teeming-with-life-and-it-may-be-doing-us-a-surprising-favor https://www.youtube.com/watch?v=OBzb-fHukgM https://www.quantamagazine.org/the-dirt-that-refused-to-die-20260601/ https://www.nationalgeographic.com/animals/article/pigeons-magnetic-field https://www.science.org/doi/10.1126/science.ady2486 За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на inter alia Васко и преводачът Александър Маринов - Санчо говорят за птиците, които промениха света, както и за наблюдението на птици като хоби. От разговора можете да научите повече за: - десетте птици, променили живота ни, според автора Стивън Мос; - гуановия корморан и неговото значение за света; - любовта към наблюдаването на птици; - изчезват ли врабчетата и защо се случва така; - защо някои птици загубват крилете си; - как се определят птици и какви определители има за България. Ако ви харесва какво правим и искате да ни помогнете да сме все така с разперени криле, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support. Споменато в епизода: https://www.rivapublishers.com/10-birds https://www.goodreads.com/en/book/show/35997821-mrs-moreau-s-warbler https://www.nmnhs.com/downloads/e-pubs/tobt-1.pdf https://www.goodreads.com/book/show/50213360? https://park-vitosha.org/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/ За подкаста: В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Войната и мирът обречени ли са да се редуват? Според историята – да. Ако пък изкуството и развлекателният бизнес се опитат да дадат отговор на този въпрос, той обикновено варира между див песимизъм и умерен оптимизъм. По-скоро реалисти са писателят и кинокритик Благой Д. Иванов и авторът и анализатор на международни геополитически проблеми Руслан Трад, които се впускат в дискусия за световните отношения в контекста на бъдещето, което наблюдаваме в книги, филми, сериали и дори в игри като „Warhammer 40,000“. Земята днес е обгърната от напрежение и разделение, раздирана е от крайни позиции, страда от липса на ясен и цивилизован диалог – какви бъдни дни ни очакват, види ли му се краят, можем ли да прогнозираме благоприятен развой? Разбира се, никой не е способен да предскаже каквото и да е, но можем да се обърнем към фантазията на човека и да разберем какво ни подсказва тя... например: • Мегакорпорациите в „Блейд Рънър“ на Ридли Скот, „Пришълците“ на Джеймс Камерън и „WALL-E“ на Андрю Стантън – какво се случва, когато пазарът диктува и поставя границите, когато нациите са ирелевантни в една система на окрупняване, под ботуша на която имаме подчинен на нея мултикултурализъм? • Моно-правителството в литературната поредица „Фондацията“ на Айзък Азимов, превърната в сериал, във франчайза „Стар Трек“ и в романите „Експанзията“ на Джеймс С. А. Кори, адаптирани в едноименния проект на кабелния канал „Syfy“ – разнолики портрети на космически и междупланетарен ЕС, обща държавна система, пост-национализъм, при който геополитиката напуска орбитата... • Повредена планета с вилнеещ нео-феодализъм – от поредицата „Лудият Макс“ на Джордж Милър до поредицата „Дюн“ на Франк Хърбърт – икономически и управленчески колапс, глад за ресурси, военачалници-диктатори и владичество на пост-месиански фигури... • Могат ли и как иновациите и автоматизацията да повлияят на геополитиката... или по-скоро как това се случва и как навярно ще се случва занапред? • Би ли могъл някой AI модел да прогнозира и да ни упътва в света на геополитиката и към едно по-мирно бъдеще – възможно ли е да се появи добронамерен „Скайнет“? • „Селото“ на М. Найт Шамалан не е филм за хора, избягали от цивилизацията, а филм, който ни показва, че човек не може да избяга от себе си – геополитиката в Космоса ще доведе ли до същите проблеми, които имаме днес... но в по-голям мащаб? • Възможна ли е Студена война в Космоса? • Завръщането към религиозна авторитарност и космическа теокрация – можем ли да пренесем ужаса на религиозната догма в бъдещето, да имаме марсиански римейк на християнските Тъмни векове или да треперим покрай извънземен ислямски фундаментализъм? • Историческите диктатури като алегория – в „Двете кули“ на Питър Джаксън, „Империята отвръща на удара“ на Ървин Кършнър и „Звездни рейнджъри“ на Пол Верховен... • Поп-културна екстраполация на геополитически стереотипи: израелския изолационизъм, който предпазва евреите от опитващите да преминат през стената зомбита в романа „Z-та световна война“ на Макс Брукс, екранизиран от Марк Форстър в блокбастър с Брад Пит... • Морален казус: мир чрез страх и заплаха (в „Пазителите“ на Алън Мур) или мир чрез емпатия и надежда (в „Денят на истината“ на Стивън Спилбърг)? • Предупреждения и медитация върху сериозни казуси и травми, но без дидактизъм – от „Сектор 9“ на Нийл Бломкамп до „Годжира“ на Иширо Хонда... • Мрак или светлина откриваме в ТВ-проекти като „Altered Carbon“ по Ричард Морган и „The Orville" на Сет Макфарлън? • Какво можем да научим от учени, изследователи или предприемачи като Ерик Шмид, Питър Тийл, Йохан Хари, Илон Мъск и Брайън Клаас? • Защо обичаме да четем жанрови великани като Майкъл Муркок, Джо Абъркромби, Ейдриън Чайковски, Робърт Хайнлайн, Брандън Сандерсън, Джон Р. Р. Толкин, Джон Скалзи, Филип К. Дик и Джордж Р. Р. Мартин?

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са „желаещите“ и как може да се опише един еднорог? - Коя е Еднорогата и наистина ли е последният еднорог? - Какво ни казва историята на Амалтея? - Коя е Мама Фортуна и защо хората са спрели да виждат чудесата? - Има ли граници въображението и за какво ни е времето? - Какво ти е необходимо, за да бъдеш ИСТИНСКИ магьосник (говори Шмендрик)? - Колко скръб може да удържи една приказка без край? - Кой е истинският герой в „Последният еднорог“? - Колко струва главата на един дракон в очите на една красива жена, която забравя своя вълшебен произход? - Какво прави един „кривоух“ котарак с правите ъгли в една приказка? - Какво се крие в морето и коя е новата „Афродита“? - Вредни ли са децата (проклятието на Хагсгейт)? - Какво означава да си щастлив? - Как Червеният бик е свързан със собствеността? - Как се притежава еднорог? - Къде отиват Шмендрик и Моли Гру? - Знаем ли всъщност какво е „последният еднорог“? „Последният еднорог“ е едно от най-магичните произведения, с което Питър Бийгъл се доближава по особено притегателен начин до „Приказка без край“ на Михаил Енде. Разговорът ни е продължение на темата за метаприказките, които търсят най-дълбоката съкровищница на детските истории. Преминавайки през вълшебния свят на Бийгъл, правим опит да потърсим раниците на нашето въображение и способността ни да живеем в свят, който не предлага окончателни обяснения. Като проследяваме премеждията на Еднорогата и нейните приятели, търсим отговор на едни от най-важните въпроси на човешкия живот. Допълнителни материали: https://chitanka.info/text/16263-poslednijat-ednorog Представяне на госта: Александър Попов е главен асистент в катедра "Англицистика и американистика" в СУ "Климент Охридски", където води курсове по езикознание и научна фантастика. Защитава докторска дисертация по информатика към БАН на тема моделиране на лексикално знание в контекста на обработката на естествен език. Научните му интереси са в областта на изследванията на научната фантастика и утопията, в семантиката на естествените езици и в компютърната лингвистика. Публикувал е също така разработки, свързани с екокритика, постхуманизъм, изкуствен интелект, дигитална хуманитаристика. Автор е на книгата Zone Theory: Science Fiction and Utopia in the Space of Possible Worlds. Дългогодишен автор и редактор в списанието за фантастика „Shadowdance“. Заедно с Константин Георгиев основава творческия колектив „Космотехника“, работещ на пресечните точки между фантастиката и хуманитарните и социалните науки. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разглеждат няколко необичайни научни истории – от потенциално революционно лечение на сънна апнея до стоматологичните умения на неандерталците. Говорим за ново лекарство, което може да се превърне в удобна алтернатива на неудобните CPAP апарати и да помогне на милиони хора, страдащи от сънна апнея. След това се връщаме 59 000 години назад, за да разберем как неандерталци са пробивали болни зъби с каменни инструменти в опит да облекчат болката – най-старото известно доказателство за стоматологична намеса. Накрая обсъждаме изненадващо откритие за чесъна. Оказва се, че той не просто отблъсква насекомите, а може директно да нарушава способността им да се размножават. Как една съставка от обикновената кухненска подправка се превръща в потенциален инструмент за контрол на вредители и преносители на болести? Гледай епизода тук: https://youtu.be/UhuJ-LjkR1A Споменато в епизода: https://www.sciencealert.com/nightly-sleep-apnea-pill-fast-tracked-for-approval-after-latest-trial-success https://www.theguardian.com/science/2026/may/13/neanderthals-stone-drills-treat-cavities-tooth-siberia-dentist https://www.earth.com/news/garlic-doesnt-just-repel-insects-it-shuts-down-reproduction/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки се разказват историята на транзистора, електронения елемент, който е в основата на всяко умно устройство Дискусията преминава през еволюцията от аналоговите изчислителни устройства през ламповите усилватели, изобретяването на транзистора, стига до екстремната ултравиолетова литогравия, невероятния процес чрез който компанията ASML успява да произведе микроскопичните изчислителни устройства, които всички ползваме днес. Гледай епизода тук: https://youtu.be/_qIp13IZkaU Споменато в епизода: https://www.youtube.com/watch?v=MiUHjLxm3V0 https://www.youtube.com/watch?v=Jh9pFp1oM7E https://www.youtube.com/watch?v=_Pqfjer8-O4 https://nandgame.com/ https://robotodyssey.online/ Партньори: Grapwise.ai И Данни за добро За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо - http://www.mihailivanovbass.com/

Освобождава ли кухнята жените или ги заробва? С Албена Шкодрова разговаряхме за комунизма, домашния труд и неочакваната сила на рецептите. За това как жените в социалистическа България превръщат рецептите, готвенето и всекидневието в пространство за свобода, идентичност и тихо неподчинение. Разгледахме кухнята не просто като място за приготвяне на храна, а като сцена, на която се преплитат идеология, семейни отношения, недостиг, изобретателност и личен избор. Говорихме за това как храната отразява обществените промени и как зад привидно обикновени рецепти често се крият истории за адаптация, съпротива и съхраняване на индивидуалността в свят, който се стреми да подреди всекидневието по един-единствен правилен начин.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Стефан Гончаров и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е общото между Бешел и Ул Кома, а също и между Румъния и България? - Как една площ се превръща в територия? - Как се управлява шизополис? - Кога един детективски роман става странен? - Може би да се научиш да от-усещаш и как се кара автомобил, ако не трябва да виждаш половината от движещите се автомобили? - Каква е разликата между желание и воля? - Какво представлява фантазменото отричане? - Къде е Орсини и има ли „трети град“? - Може ли хаосът да е „върховенството на живота“? - Как политиката управлява възприятията? - Какъв му е „проблемът“ на Миевил с „правната форма“? - Какво прави Агенцията „Брийч“ („ФБР“) с просветените? - Има ли религиозност в среза („закона за раз-единяването“)? - Крие ли се идеология зад „реалното“ (Лакан)? - Как близнаците променят света на извънземните в „Посленническо градче“? В този епизод вземаме повод от романа на Чайна Миевил „Градът и градът“, за да поставим въпросите за различните нива, на които съществува един съвременен град. Виждаме ли всичко в нашите градове или всъщност филтрираме полето на своите възприятия, за да ограничим съществуването си в желаните от нас параметри, очаквания и искания? Може ли да се преодолеят неравенства, които са невидими и водят до последици, които сами „изтриват“ себе си? Как политическото може да оцелее в зоната между световете, без да се превърне в конспиративна теория? Ако искате да чуете повече за „налудничавите“ идеи за градовете на Миевил. Гледай епизода тук: https://youtu.be/ytwjyPWNJkc Допълнителни материали: https://www.book.store.bg/p80273/gradyt-i-gradyt-chajna-mievil.html https://litmis.eu/bg/archive/2025/issue-3 Представяне на госта: Стефан Гончаров е доктор по „Теория и история на литературата“ със степен от СУ „Св. Климент Охридски“. Дисертацията му е посветена на историята, теорията и практиката на аудио-визуалния есеизъм. В същия университет завършва бакалавър по „Скандинавистика“ и магистър по „Изкуства и съвременност“. Изследователските му интереси са в областта на медийната теория, психоанализата, спекулативна фантастика и киното. Има три издадени стихосбирки. Занимава се и с кинокритика, като редовно пише статии за онлайн платформата на „Българско кино общество“. Понастоящем работи като литературен сътрудник в Института за литература на Българската академия на науките. Интересът му към "Градът и градът" е обусловен от участието му в научния проект „Антиутопия и градска среда: Наративи на кризите от края на XIX до началото на XXI век“. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разглеждат една от най-сериозните космически новини на годината – катастрофалната експлозия на ракетата New Glenn на Blue Origin по време на наземен тест във Флорида. Защо този инцидент е много повече от поредния взрив на ракета и какви могат да бъдат последствията за NASA, програмата Artemis и плановете за постоянно човешко присъствие на Луната? След това се отправяме към покрайнините на Слънчевата система, където астрономи откриват нещо неочаквано – тънка атмосфера около малък и леден свят отвъд Плутон, който според досегашните теории не би трябвало да може да задържи такава. Какво може да стои зад това откритие и как то променя разбирането ни за далечните обекти в Слънчевата система? Накрая говорим за една амбициозна технология на компанията Colossal Biosciences – изкуствено яйце, което според създателите му може да помогне както за възраждането на изчезнали видове, така и за опазването на застрашени птици. Наистина ли сме една крачка по-близо до дронта и моата, или засега става дума повече за обещания, отколкото за доказана наука? Гледай епизода тук: https://youtu.be/N_CS3Co2MBU Споменато в епизода: https://arstechnica.com/space/2026/05/heres-why-the-failure-of-blue-origins-new-glenn-rocket-is-so-catastrophic/ https://arstechnica.com/space/2026/05/blue-origins-new-glenn-rocket-just-exploded-during-a-static-fire-test/ https://www.sci.news/astronomy/trans-neptunian-object-atmosphere-14740.html https://theconversation.com/de-extinction-company-says-its-made-an-artificial-egg-if-true-it-could-help-save-living-species-283138 За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Пешо (1), Пешо (2) и Пешо (3) обсъждат: - Анонимността означава ли единствено липса на име? - Защо пръстенът на Гигес и пръстенът, който Фродо носи, си приличат? - Възможно ли е да отговаряме само пред самите себе си? - Можем ли да останем изцяло анонимни? - Как законът се отнася към анонимността? - Може ли анонимността да бъде полезна? - Има ли разлика между тайна и анонимност? - Каква е разликата между неудобния за властта и престъпника? - Какво са псевдонимът и маската за правото? - Защо за правото всички сме лица? - Има ли лице тълпата? - Имат ли мъртвородените деца история? - Какво е предупреждението на правните позитивисти? В този епизод на фокус е анонимността и връзката ѝ с понятията за име, идентифицируемост, идентичност и отговорност. Поставя се въпросът за необходимостта от името в обществото. Обсъжда се отношението на правото към възможността авторът на определени актове да остане скрит. В едни случаи виждаме анонимността като желана и защитавана от закона, а в други случаи като ограничавана от него и дори забранена. Анонимността се проявява като спектър между пълна идентифуцируемост и пълна неидентифицируемост, в който се разкриват различни морални и правни проблеми. Гледай епизода тук: https://youtu.be/Ub0gJbxTPK0 Допълнителни материали: https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/2004502-darzhavata https://web.mit.edu/gtmarx/www/anon.html https://scispace.com/pdf/navigating-the-unknown-towards-a-positive-conception-of-3qkunahhlg.pdf https://ojs.uwindsor.ca/index.php/cjpp/article/download/8159/5556/22621 https://nissenbaum.tech.cornell.edu/papers/The Meaning of Anonymity in an Information Age.pdf?utm_source=chatgpt.com Представяне на госта: Пешо има научна титла и академична длъжност, автор е на разни неща и се изявява като редактор заедно с Пешо в електронно издание, в който публикуват редица Пешовци. Понякога ползва псевдоним, а понякога - не. Той и преди е правил подобни неща с Пешо, а също и с Пешо, а заедно с единия Пешо е правил и други неща, които не е правил все още с другия Пешо, но ако му се отдаде възможност, не би пропуснал. За поскаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков отбелязват 100-годишнината на един от най-разпознаваемите гласове в света – Дейвид Атънбъро. Как едно момче, обсебено от фосили, се превръща в човека, който променя начина, по който милиарди хора гледат на природата? Проследяваме живота и кариерата на Атънбъро – от първите му стъпки в BBC и легендарните документални поредици до ролята му в популяризирането на науката, опазването на биоразнообразието и борбата с климатичните промени. Говорим и за необичайната чест, която получава за рождения си ден – новооткрит род паразитни оси, кръстен на негово име. Как едно забравено насекомо в музейно чекмедже се превръща в поредния вид, носещ името на Атънбъро? И накрая поглеждаме към една от най-тревожните климатични прогнози за последните години. Учените предупреждават, че светът може да е изправен пред изключително силен Ел Ниньо, способен да повлияе на климата, земеделието и живота на милиони хора по света. Епизод за любопитството, което променя света, за историите, които ни карат да обичаме природата, и за предизвикателствата, които ни очакват през следващите години. Гледай на видео тук: https://youtu.be/t3VOpdAZ3aQ Споменато в епизода: https://theconversation.com/from-fossicking-for-fossils-to-a-champion-for-life-on-earth-sir-david-attenborough-at-100-281229 https://www.theguardian.com/tv-and-radio/2026/may/07/tiny-parasitic-wasp-named-after-david-attenborough-100th-birthday-attenboroughnculus-tau https://www.livescience.com/planet-earth/weather/the-biggest-el-nino-event-since-the-1870s-super-el-nino-is-now-the-most-likely-scenario-by-the-end-of-this-year-and-the-humanitarian-cost-could-be-huge https://www.science.org/content/article/cocaine-pollution-gives-salmon-wanderlust За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки посрещат Благо Михайлов, програмист и създател на платформата „Стража“, за да обсъдят технологиите, изкуствения интелект и личната дигитална автономия. Разговорът започва с въпроса за счупения техно-оптимизъм и основния проблем на съвременната дигитална среда. Те говорят за това какво означава да се „de-google“-неш на практика, дори и за човек, който не е програмист. Разбира се, обсъжда се и как изкуственият интелект променя средата и поставя и какво означава навлизането му във всичко за нашия дигитален суверенитет. Гледай епизода тук: https://youtu.be/qRNiayqtjLQ Споменато в епизода: https://www.strazha.bg/about/ https://www.youtube.com/@blagoio Партньори: Grapwise.ai И Данни за добро За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо - http://www.mihailivanovbass.com/ Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Има ли разлика между фантазия и фантазъм? - Какво мисли Фройд за фантазиите на детето? - Как фантазмът работи с енигмата (Лапланш и Понталис)? - Каква е връзката между фантазма и желанията (Лакан)? - Как границите са свързани с фантазма? - Фантазира ли науката? - Как импровизират „Пръстите на морето“ и защо човешката фантазия обича музиката (Тоби Хиротака)? - Кой е първи: фантазмът или субектът? - Какво не дават симулакрите? - Свързан ли е фантазмът с властта (Дерида)? - Каква е разликата между праха и прахта и има ли политиката геологически залог? - Какво може да ни каже една „Прашна шапка“ за левия политически проект (Чайна Миевил)? - Кога фантазирането се превръща в интерпретация? - Може ли да свържем (био)правото с фантазма? - Как фантазмът удвоява субекта? Гледай епизода тук: https://youtu.be/oLy0Q8V17QQ В този епизод главно действащото лице е „фантазмът“, за разгадаването на който са мобилизирани психоанализата и философията. Дали фантазията има за цел да организира желанието, като не осигури достъп до Реалното (Лакан) или той следва да се мисли като сцена и сценарий, произтичащ от първично съблазняване и конституиран впоследствие, т.е. ретроактивно чрез времето (Лапланш и Понталис)? Или пък фантазмът е онтологична категория, която произвежда реалност (Дельоз)? А може би е гранична фигура, която ни осигурява илюзия за контрол над противоположностите, без да снема тяхната вътрешна нестабилност (Дерида)? Като че ли в разговора потвърдихме тезата, че фантазмът принадлежи не само на психиката, но и на самата материя, явявайки се структуриращ принцип, който предхожда субекта. Допълнителни материали: https://knigabg.com/index.php?page=book&id=2953 https://m.helikon.bg/22029-%D0%94%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0.html https://www.ciela.com/chovekat-valk-iz-istorijata-na-edna-infantilna-nevroza.html https://www.amazon.com/Three-Moments-Explosion-China-Mi%C3%A9ville/dp/1101884789 https://www.fnac.com/a282594/Jean-Laplanche-Fantasme-originaire-fantasmes-des-origines-origines-du-fantasme https://www.fnac.com/a282594/Jean-Laplanche-Fantasme-originaire-fantasmes-des-origines-origines-du-fantasme https://www.amazon.fr/Ph%C3%A9nom%C3%A9nologie-en-esquisses-Marc-Richir/dp/2841370925 Представяне на госта: Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е „Лабиринтът на модалностите“ (ВС Пъблишинг, 2024). За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се отправят от най-голямата ракета в историята до едни от най-опасните вирусни огнища в света. Започваме с поредния тест на Starship – гигантската ракета на SpaceX, която направи най-успешния си полет досега. Какво се случи по време на мисията, кои от ключовите системи проработиха и колко близо е компанията до първия пълен орбитален полет? След това се пренасяме на борда на круизния кораб MV Hondius, където необичаен клъстер от случаи на хантавирус поставя здравните власти пред рядък сценарий – възможно предаване на вируса от човек на човек. Какво знаем за Andes вируса и защо Световната здравна организация следи случая толкова внимателно? Накрая поглеждаме към Демократична република Конго, където бързо разрастваща се епидемия от рядък вариант на ебола тревожи здравните власти. Защо този щам е различен, защо все още няма ваксина срещу него и как конфликтите в региона усложняват борбата с болестта? Гледай епизода тук: https://youtu.be/rn909m6M1sc Споменато в епизода: https://arstechnica.com/space/2026/05/spacexs-starship-v3-still-a-work-in-progress-mostly-successful-on-first-flight/ https://www.who.int/emergencies/disease-outbreak-news/item/2026-DON601 https://thehill.com/policy/international/ebola-congo-who-risk/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

В този епизод на inter alia на гости е авторът Александър Димитров, който разказва на Васко за книгата си с разкази “Силуети в Япония” и живота си в Страната на изгряващото слънце. В разговора може да чуете: - защо в книгата има девет, а не десет разказа; - как един млад човек може да се озове за няколко години в Япония; - какви противоречия бележат живота в японското общество; - кой е най-лесният начин да завържеш разговор с японец; - какво значи човек да е “сумрачно оптимистичен”; - лесно ли се пише от името на чужденец; - какво представлява т.нар. healing fiction; - по какъв следващ проект работи Александър. Споменато в епизода: https://xanderdimitrov.com/ https://www.dw.com/bg/saaka-murata-kogato-strannostta-e-cistata-forma-na-cestnost/a-76924394 https://www.goodreads.com/author/show/3354.Haruki_Murakami https://www.goodreads.com/author/show/8881.Ry_Murakami https://www.goodreads.com/author/show/6526.K_b_Abe https://www.goodreads.com/author/show/35258.Yukio_Mishima Гледай на видео тук: https://youtu.be/P4828Oq2Uvg До Япония трудно ще ни пратите, но пък можете да удължите ефирния ни живот, ако ви носи поне малко утеха, като ни подкрепите на ratio.bg/support. За подкаста: В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Що е то франчайз в развлекателната индустрия? В студиото на подкаста Pop Script гостуват двама души, които не само имат мнение, но имат и experience. Единият е писателят и преподавател по рисуване Милен Хальов, автор на редица книги, сред които са „Комикс клас“, „Общежитие за чудовища“ и „В мен“. Другият е Станимир „Стани“ Милев, който е творчески продуцент и управител на „Змейборн“, а също и на „Chase a Cloud“ – водещо студио в България за гейминг и анимационно съдържание с опит на глобалната пазарна сцена. Сред акцентите на дискусията им с водещия Благой Д. Иванов е литературната трилогия „Кало Змея“, която скоро след появата си започва да вирее и из успоредни медии, включително в света на комиксите и на бордовите игри. Очаквайте обаче и всякакви други заглавия от дълбокия океан на шоубизнеса, включително „Вещерът“ на Анджей Сапковски, „Планетата на маймуните“ по Пиер Бул и променливите като качество и успех представители на поредицата Marvel Cinematic Universe, в основата на която са хора като великия Стан Лий. Тримата се впускат и в обсъждане на най-разнородни аспекти от създаването и поддържането на т. нар. „интелектуална собственост“: • Формулата за успех – има ли конкретна такава? • Кой е най-касовият франчайз в историята? • Какво представлява „Star Wars“ преди и след Джордж Лукас? • Как се полага силно IP в ядрото на всеки франчайз – от игри през книги до филми? • Универсалните теми, конфликти и образи – задължителни или препоръчителни са? • Пренасищане на пазара, неуважение към източника, политически наративи, кардинални промени спрямо сюжет и герои, отклонения от установените закони на даден lore, генерално отчуждаване на основната фен база – какви грешки се допускат, които водят до счупване на дадено IP? • Трябва ли и изобщо възможно ли е да се балансира между творческите и пазарните мотиви... и как да не превръщаме един франчайз в изтощена дойна крава? • Какви примери могат да се посочат както за качествени, така и за не чак толкова качествени франчайзи? Гледай на видео тук: https://youtu.be/wmVVDXfCuZ8 За подкаста: Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру обсъждат: - Каква и разликата между приставане и кражба на булка? - Каква е връзката между брака, от една страна, и облигационното, наследственото и вещното право? - Защо църквата институционализира брака? - Договор ли е бракът? - Свещено ли е брачното право? - Как християнството променя брака или кой е Третият и Четвъртата в църковния брак? - Може ли младеят Вертер да се противопостави на обмена между родовете? - Каква е ролята на романтизма за съвременното разбиране на брака? - Има ли разлика между магичен и свещен брак? - Как социализма променя регулациите на брака в СССР и в България? - Какво е значението на гражданския ритуал и има ли „гражданска“ религия, когато става въпрос за брака? - Какво представлява гражданския ритуал на именуването? - Каква е икономиката на брака? - Каква е връзката между брака и партията? - Каква е разликата между „емоционалния“ и „инфантилния“ брак? Този епизод на Vox Nihili е посветен на брака, разположен между магията на древните ритуални практики, църковната обредност и гражданската церемониалност на държавата. Фокусът на разговора е насочен преди всичко върху трансформациите на брака в Европа, като отбелязахме и „битката“ между църквата и социалистическата държава в България за това кой има правото да бракосъчетава. Ако сте женен, предстои ви да сключите брак, обмисляте доколко и смислено сключването на такъв, или твърдо смятате, че не трябва да имате нищо общо с брака, може би този разговор е и за вас. Гледайте епизода тук: https://youtu.be/0pWPpaSA9tg Допълнителни материали: https://academicabooks.bg/product/%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8/ https://www.ciela.com/ponjatieto-za-politicheskoto.html https://www.challengingthelaw.com/pilosofia/brak-i-devstvo/ https://www.challengingthelaw.com/semeino-i-nasledstveno-pravo/badeshteto-na-braka/ Представяне на госта: Доц. д-р Симеон Гройсман е доктор по право, доцент по Обща теория на правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по Обща теория на правото, Обща теория на държавата и Философия на правото, както и дисциплина „Право и религия“, която преподава в магистърската програма „Защита на основните права“ в ЮФ на СУ. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се гмуркат в три истории, които звучат като научна фантастика, но са съвсем реални. Започваме с тревожен нов вирус от морски животни, който за пръв път прескача към хора и предизвиква сериозни зрителни увреждания, поставяйки нови въпроси за границите между видовете и рисковете, които крие взаимодействието ни с природата. След това се връщаме почти 100 милиона години назад, за да проследим как древни вкаменелости пренаписват историята на змиите и разкриват, че техните предци са били много по-различни, отколкото сме предполагали. И накрая поглеждаме към хората в Андите, които в продължение на хилядолетия са живели с токсични нива на арсеник, но изглежда са развили генетична адаптация, позволяваща им да оцелеят там, където за повечето хора средата би била смъртоносна. Епизод за вируси, еволюция и удивителната способност на живота да се адаптира към на пръв поглед невъзможни условия. Споменато в епизода: https://www.newscientist.com/article/2521680-virus-from-marine-animals-is-causing-weird-eye-problems-in-people https://www.sciencedaily.com/releases/2026/04/260424024002.htm https://www.sciencealert.com/humans-in-the-andes-appear-to-have-evolved-a-strange-genetic-ability Партньори: https://www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Епизодът е част от вътрешната за Vox NIhili тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. юбомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру обсъждат: - Каква е разликата между играта на карти и играта на шах? - Защо Огледалният свят се различава толкова много от Страната на чудесата? - Защо Огледалният свят е зимна книга? - Кой е Хъмпти Дъмпти и защо е любимец на лингвистите? - Какво представляват телескопичните думи? - Симпатични ли са близнаците и в частност Туидълдъм и Туидълди? - Различна ли е Алиса, когато се движи по права линия, за да „превърти“ играта и от бяла пешка да се превърне в „трета“ Царица? - Чий е сънят и възможна ли е свободата на волята при героите в детските приказки? - Как се играе шах в Огледалния свят? - Кой е белият конник и как е свързан с Карол: нуждаят ли се конете от шипове против акули? - Може ли наказанието да бъде преди престъплението, а между тях: съдебния процес (Бялата царица)? - Трябва ли непрекъснато да бягаме с всички сили, за да останем на мястото си (Червената царица)? - Липсва ли ни Червената царица (Дама купа)? - Трябваше ли Алиса да остане на 7 години? - Пропескат ли нещо филмовите адаптациите на Алиса? „Алиса в Огледалния свят“ на Луис Карол продължава приключенията на Алис. Този път тя преминава през огледалото в дома си и попада в свят, който изглежда познат, но е напълно обърнат. Алиса се оказва бяла пешка върху огромна шахматна дъска, заставена да играе според правилата. Благодарение на белите фигури тя успява да достигне другия край на дъската и да стане царица. Междувременно тя се среща с поредните странни персонажи: говорещи цветя, огледални насекоми, близнаците Туидълдъм и Туидълди, загадъчния Хъмпти Дъмпти и „изобретателния“ Бял конник (рицар). Огледалният свят следва строги правила, но те често се оказват парадоксални: времето може да тече назад, думите могат да означават каквото реши едно яйце. Този път Алиса не участва в съдебен процес, а в царски банкет, който обаче е също толкова абсурден и бързо се превръща в хаос. В крайна сметка тя разрушава шахматната сцена и се събужда в своята стая. Втората част на „Алиса“ съчетава игра с езика и логически парадокси, като позволява размисъл върху правилата, властта и начина, по който светът може да се манипулира в рамките на претенцията за строго прилагане на правилата на логиката. Гледайте епизода тук: https://youtu.be/kXJvwpP-Acc Допълнителни материали: https://unipress.bg/svoeto-v-chuzhdoto-chuzhdoto-v-svoeto Представяне на госта: Мария Пипева е преподавател в катедра „Англицистика и американистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1989 г. Преподава бакалавърски и магистърски курсове по британска култура, британска литература на ХХ век, превод на художествена литература, критика и превод на детска литература, англо-американски образи на детството. Специализирала е британски изследвания в университетите на Ланкастър и Улвърхамптън, Великобритания. Научните ѝ публикации са в областта на модерната и постмодерната британска литература, междукултурното общуване, преводознанието, изследванията на детството. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков се връщат към Чернобил 40 години по-късно, но този път не само като към символ на катастрофа, а и като към неочакван природен експеримент. Говорим за това как зоната около реактора се е превърнала в едно от най-необичайните места за див живот в Европа, как отсъствието на хора понякога се оказва по-силно от радиацията и как природата се адаптира по начини, които продължават да изненадват науката. След това поглеждаме към един съвсем различен, но също толкова тревожен конфликт - продължаващата „гражданска война“ сред най-голямата известна общност диви шимпанзета в Уганда. От разпад на социални връзки до териториално насилие, разговорът поставя въпроси не само за поведението на нашите най-близки родственици, но и за произхода на собствените ни конфликти. Епизод за природата, еволюцията и онези моменти, в които науката показва, че границата между катастрофа и адаптация често е по-сложна, отколкото изглежда. Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/6lOvozrxcB8 Споменато в епизода: https://theconversation.com/40-years-on-from-the-disaster-why-there-are-foxes-bears-and-bison-again-around-chernobyl-280300 https://www.bbc.com/news/articles/cr71lkzv49po http://ngogochimpanzeeproject.org/research/ https://www.imdb.com/video/vi2922365977/?playlistId=tt27205918&ref_=tt_ov_ov_vi Партньори: https://www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Какъв е професионалният път на човека зад компанията Imperx, създала камерите на борда на Artemis I и II? Как работят съвременните камери спрямо аналоговите? За какво могат да се използват индустриалните камери в Космоса и какви изисквания трябва да покриват? Д-р Петко Динев, CEO на Imperx, е родом от Казанлък, златен медалист по физика и възпитаник на известния преподавател Теодосий Теодосиев. Той има сериозен индустриален опит в САЩ, работил е в NASA, а днес негови камери вече са част и от мисиите Artemis. Разговорът ни преминава основно хронологично и представлява силен очерк на това как изглежда успехът, когато е изграден върху технологична компетентност, последователност и дългосрочно мислене. Гледайте видеото тук: https://youtu.be/QFVgBt_PpHY Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support Ratio представя: The Language of Food – серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Серията на Ratio Podcast Vox Nihili и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Мария Пипева и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Луис Карол и как се е „родила“ „Страната на чудесата“? - С какво се отличава детството във Викторианската епоха? - Трябва ли детските приказки да имат поука? - Може ли въображението да „играе коз“ срещу възпитанието? - Какво има да ни каже по въпросите Херцогинята? - Как от обект на дисциплиниране детето се превръща в субект на съпротиви? - Какви са преводите на Алиса в България и променяла ли се е Алиса във времето? - Може ли да обезглавим Чеширския котарак? - Защо Алиса расте „нахално“? - Какво правят морските свинчета в… сатенени чували? - Що за свидетел е Шапкарят? - Как се раждат нонсенсите? - Какво се случва в процесът срещу Вале купа? - Защо Алиса е толкова жизнен герой? - Можеше ли сънят да има друг край? Гледайте видеото тук: https://youtu.be/e-MNjVuqIww „Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол една от най-влиятелните книги в историята на детската литература. В нея се разказва за 7-годишната Алиса, която тръгва след Белия заек и пропада в странен подземен свят. Там тя среща необичайни същества: говорещи животни, парадоксални философи като Гъсеницата, усмихващия се Чешърски котарак и тираничната Червена царица. В Страната на чудесата правилата на логиката постоянно се разпадат, като думите променят значението си, тялото на Алиса се уголемява и смалява, а съдебният процес се превръща в абсурден спектакъл. Алиса непрекъснато се опитва да разбере как функционира този свят и поставя под въпрос авторитетите, които среща. Постепенно тя започва да осъзнава, че властта и правилата тук са само игра на думи и роли. Кулминацията идва в съдебната сцена, когато Алиса заявява, че всички те са „само колода карти“. В този момент магията на страната се разпада и тя се събужда от съня си. Историята е едновременно фантастично приключение и неуморна игра с логиката, езика и авторитета. Затова книгата често се чете не само като детска приказка, а и като философска притча за това как мисленето може да разобличи привидната власт на абсурда. Допълнителни материали: https://unipress.bg/svoeto-v-chuzhdoto-chuzhdoto-v-svoeto Представяне на госта: Мария Пипева е преподавател в катедра „Англицистика и американистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1989 г. Преподава бакалавърски и магистърски курсове по британска култура, британска литература на ХХ век, превод на художествена литература, критика и превод на детска литература, англо-американски образи на детството. Специализирала е британски изследвания в университетите на Ланкастър и Улвърхамптън, Великобритания. Научните ѝ публикации са в областта на модерната и постмодерната британска литература, междукултурното общуване, преводознанието, изследванията на детството. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за дълбоко човешки теми от света на науката — от мозъка и болестите до начина, по който живеем след тежки диагнози. Един от акцентите е ново изследване върху Алцхаймер, което поставя лития в центъра на вниманието: елемент, който естествено се среща в мозъка и чиято липса води до симптоми на деменция при лабораторни модели. Този потенциален пробив идва на фона на сериозни съкращения във финансирането на научни изследвания в САЩ, което поставя под въпрос бъдещето на подобни проекти и ролята на институции като NIH като „тих двигател“ на науката. Продължаваме с изненадваща и малко неудобна тема — връзката между диагнозата рак и повишената вероятност от извършване на престъпления. Данни от дългосрочно изследване в Дания показват, че години след диагнозата пациентите по-често се сблъскват със закона, дори без предишна криминална история. Разговорът се опитва да разбере защо: дали причините са икономически, психологически или свързани с начина, по който животът се пренарежда след подобен шок. И накрая — нещо по-тихо, но не по-малко любопитно: как наблюдението на птици може да променя мозъка. Нови данни сочат, че това хоби ангажира сложни когнитивни процеси и може да има защитен ефект върху мозъчните функции с напредването на възрастта. Един епизод, който тръгва от лабораторията, но неизбежно стига до въпросите за начина, по който живеем, мислим и се адаптираме. Гледайте епизода тук: https://youtu.be/1x6tV1n4iMQ Споменато в епизода: https://pca.st/episode/93081617-2293-41c8-b7c0-9f93c5544a8f https://www.sciencealert.com/the-breaking-bad-effect-from-cancer-is-real-study-finds https://share.google/RVMucAGMZ3SJOBYIx Партньори: https://www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру обсъждат: - На колко години са Атрею и Бастиян? - Кой е върколакът Гморк и защо заедно с Пъстрата смърт Граограман могат да съперничат на образите на Сократ и Атинянинът в Платоновите диалози? - Как приказките се превръщат в лъжи и идеологии? - Каква е властта на приказката? - Може ли да се прочете „Приказка без край“ като път за справяне със скръбта? - Какво представлява „истинската воля“? - Как правото се отнася към детските желания? - Има ли грешни и правилни пътища и желания? - Какво представлява Градът на бившите царе и кой попада там? - Коя е най-голямата радост и как последното желание води към истинската воля? - Има ли край приказката и кой довършва приказките в света на Фантазия? - На къде ни води „колониалният“ прочит на „Приказка без край“ или как олелийците станаха галиматийци? - Каква е ролята на лошата вещица Ксайде и кои са изкушенията на „детската“ свобода? - Близнаци ли са правото и литературата? - Какви са връзките на „Приказка без край“ с други популярни и влиятелни детско-юношески романи? Романът „Приказка без край“ на Михаел Енде поставя едни от най-дълбоките философски въпроси за въображението, идентичността и смисъла на човешкия свят. Историята започва с момче на име Бастиан, което открива мистериозна книга. В нея се разказва за страната Фантазия – приказен свят, който е заплашен от унищожение от мистериозна сила „Нищото“. Постепенно става ясно, че съдбата на този свят зависи от самия читател. Бастиан трябва да влезе в историята и да даде ново име на Детската царица, за да спаси Фантазия. Основен за романа е проблемът за силата на въображението. Фантазия съществува благодарение на човешките мечти и истории, а Нищото се появява, когато хората престанат да вярват, да сънуват и да създават смисъл. Наред с проблема за границата между реалност и разказ, „Приказка без край“ поставя е редица въпроси, касаещи естеството на човешките желания и начина превръщането им в „истинска воля“. Гледайте видеото тук: https://youtu.be/bsqFcHbrqV4 Допълнителни материали: https://chitanka.info/text/9256-prikazka-bez-kraj Представяне на госта: Александър Попов е главен асистент в катедра "Англицистика и американистика" в СУ "Климент Охридски", където води курсове по езикознание и научна фантастика. Защитава докторска дисертация по информатика към БАН на тема моделиране на лексикално знание в контекста на обработката на естествен език. Научните му интереси са в областта на изследванията на научната фантастика и утопията, в семантиката на естествените езици и в компютърната лингвистика. Публикувал е също така разработки, свързани с екокритика, постхуманизъм, изкуствен интелект, дигитална хуманитаристика. Автор е на книгата Zone Theory: Science Fiction and Utopia in the Space of Possible Worlds. Дългогодишен автор и редактор в списанието за фантастика „Shadowdance“. Заедно с Константин Георгиев основава творческия колектив „Космотехника“, работещ на пресечните точки между фантастиката и хуманитарните и социалните науки. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food – серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

Какво е нужно, за да работиш в космическия сектор и има ли разлика между инженер и космически инженер? В този епизод говорим с Виктор Данчев, CTO на EnduroSat, за the right stuff зад работата в Космоса - нужните умения и подход. Обсъждаме какво е помогнало на EnduroSat да се развие до днешното си място и защо образованието е ключово за бъдещето на сектора. Разговорът идва в подходящ момент, тъй като сега е периодът за записване в магистърските програми, които EnduroSat подкрепя. Вижте повече информация тук: https://newspacemasters.com/ С Виктор Данчев обсъждаме: - можем ли да говорим за разлика в образованието между Old Space & NewSpace - какво на практика е необходимо за да работиш в космическа фирма? - кой е подходът, който е позволил на EnduroSat да са успешна българска космическа компания - космосът има ли нужда от неинженерни професии? - какво е уникалното умение, което е необходимо над всичко, когато работиш с космически проекти - защо EnduroSat инвестира в образование със техния Space Camp и магистърските програми, които подкрепят - какво мотивира Виктор и колегите му да правят това, което правят? Гледайте видеото тук: https://youtu.be/e4n6B2s79Iw Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Мastercard

В новия епизод на Ratio Weekly се гмуркаме в няколко ключови новини от света на науката – от космически провали до пробиви в медицината. Започваме с изстрелването на ракетата New Glenn на Blue Origin, при което всичко протича успешно до момента, в който сателитът попада в грешна орбита – напомняне колко сложни и крехки са космическите мисии. Продължаваме с наградите Breakthrough Prize – „Оскарите на науката“, които отличават изследвания, довели до реални медицински пробиви, включително генни терапии за тежки заболявания като наследствена слепота и сърповидно-клетъчна анемия. Във втората част се насочваме към изненадващи връзки в човешкото тяло – как имунната система може едновременно да се бори с рак и да предизвиква автоимунни заболявания, включително тежки състояния, засягащи мозъка. И накрая – странната и все още не напълно обяснена връзка между рака и Алцхаймер: нови изследвания показват, че тумори могат да отделят вещества, които помагат на мозъка да се „почиства“ от вредни протеини, отваряйки врата към напълно нови терапии. Споменато в епизода: https://spaceflightnow.com/2026/04/20/blue-origin-launches-third-new-glenn-rocket-but-payload-ends-up-in-wrong-orbit/ https://breakthroughprize.org/News/98 https://medicalxpress.com/news/2026-03-immune-response-cancer-autoimmune-disorders.html https://www.imdb.com/title/tt3704700/ https://theconversation.com/people-who-survive-cancers-are-less-likely-to-develop-alzheimers-this-might-be-why-274304 https://www.nationalgeographic.com/health/article/alzheimers-disease-cancer-immune-system https://www.science.org/content/blog-post/complex-cancer-alzheimer-s-connection Гледайте видеото тук: https://youtu.be/ctz1aPpx75U Партньори: https://www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ratio представя: The Language of Food - серия вечѐри, срещи, дискусии и дегустации през май, кулминиращи в еднодневен форум на 6 юни: https://ratio.bg/food/ Генерален спонсор: Mastercard

В този епизод, Кив и Тулечки се потапят в света на изкуствения интелект и последните му проявления, както в науката, така и в ежедневието. Говори се за любопитни научни открития, като например научно доказателство, което твърди, че ChatGPT е сервилен, и как ИИ е опровергал недоказана математическа теорема, като е намерил контрапример. Обсъждат се и етични дилеми, свързани с Ватикана и въвеждането на ИИ за превод на литургии, както и съвети от папата към свещениците да не използват ИИ за проповеди. Обсъжда се и темата за "изкуственото същество", като се разглеждат пробиви като първата пълна емулация на мозък на плодова муха с 125К неврона. Ще чуете и какво представлява "Душата на Клод" – документ, описващ вътрешните наставления на модела. Във втората част на епизода, водещите се фокусират върху ИИ в работната среда и защо се смята, че изкуственият интелект не намалява работата, а всъщност я засилва. Обсъждат се тенденции като разширяване на задачите, универсалния чат интерфейс и превръщането на всеки в продуктов мениджър. Споменато в епизода: https://github.com/petergpt/bullshit-benchmark https://arxiv.org/abs/2604.03789 https://www.dnevnik.bg/sviat/2026/02/17/4883638_izkustven_intelekt_shte_prevejda_liturgiite_vuv https://arxiv.org/pdf/2507.07935 За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо www.mihailivanovbass.com/ Партньори: Grapwise.ai И Данни за добро

Хайде да сблъскаме оригиналността с клишето! Само че подобен сблъсък може би е невъзможен, защото оригиналността е химера, а клишето е несправедливо демонизирано. Върху това разсъждават двама писатели с различен стил, но със сходно отношение към жанровото изкуство и към експериментирането с въпросното жанрово изкуство: Благой Д. Иванов, автор на „Седем градски гряха“ и на „Тринайсет чудовища за Хелоуин“, разговоря с Владислав Тодоров, автор на „Дзифт“ и на „Адската машина на щастието“, а паралелите и позоваванията са внушителни не само като количество, но и като качествено многообразие. Дискусията засяга процеси, заглавия и хора, без непременно да засяга самите хора, освен ако хората не са прекалено докачливи, хаха, като се минава през следните мисловни спирки: • Как се формират идеите – съзнателно или несъзнателно? • Kaк проследяваш началото на една идея и на нейните преображения? • Могат ли книги като „Как се раждат добрите идеи“ на Стивън Джонсън, „Творчеството“ на Рик Рубин и „Изцяло ново мислене“ на Даниъл Пинк да ни помогнат да разберем по-добре креативността? • Полезни, вредни или безсмислени са творческите работилници? • Вдъxновение, наблюдение или опит – кое или какво „драсва клечката“ на творческата искра? • Какво е влиянието на преживяванията, на емоционалните ни състояния и на спомените върху зараждането на идеите? • Как идеите се променят във времето? • Развитието на една идея включва ли в себе си повтарянето и адаптирането й? • Какви са разликите между бързата реализация на една идея и идеите, на които се дава време да узреят, да престоят в мозъчния ни инкубатор по-дълго време, преди да ги пуснем на свобода? • Откъде Стивън Кинг черпи идеите си? • Какво можем да научим от майстори на филмовия език като Джим Джармуш, Алфред Хичкок и Дейвид Кронънбърг? • Алтернативните истории, като тези в романа „Човекът във високия замък“ на Филип К. Дик и в комикса „Пазителите“ на Алън Мур и Дейв Гибънс, по какъв начин помагат за алтернативното третиране на една творческа идея? • Можем ли да илюстрираме политическия ни полу-живот чрез метафората за ненаситно кръвожадните и неприятни плужеци, които се хранят с плът и манипулират мозъците ни? • Какъв подозрително близък сюжет развиват (независимо един от друг) автори като Робърт Хайнлайн, Шон Хътсън и Ричард Леймън и режисьори като Фред Декър, Робърт Родригес и Джеймс Гън? • Нима Густав Доре и илюстрациите му, вдъхновени от библейските митове, могат да ни подскажат за биологично обусловените художествени търсения на човека? • Каква е ролята на класици като Лев Толстой, Херман Мелвил и Евгений Замятин? • Що е то творческо déjà vu – кога, как и най-вече защо дадени идеи са по-устойчиви и са обречени да се завръщат? • Доколко идеите съществуват независимо от нас и доколко са израз на уникалната ни индивидуалност? • Каква е функцията на креативността, на изкуството изобщо – себеизразяване, комуникация, осмисляне на света и съществуването, терапия или отдушник? • Могат ли идеите да изпреварват времето си и ако да, при какви условия? • Могат ли AI-генерираните идеи и съдържание да се считат за креативност и за изкуство? Гледайте видеото тук: https://youtu.be/DQRiM0jpzd8 За подкаста: Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Любомир Бабуров, Невена Панова и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Атинянинът и на къде са тръгнали с Клиний и Мегил? - Защо го няма Сократ? - Кой създава законите: Бог или хората? - Защо семействата в града държава трябва да бъдат точно 1040 на брой? - Каква е ролята на виното за възпитанието на душата? - Коя е златната нишка в човешката душа? - Какво означава една държава да побеждава самата себе си? - Кое са двамата съветници на всеки човек? - Какво представляват „прелюдиите“ към законите? - Как лекуват робите и как лекуват свободните хора? - Къде е царят философ? - Какво представлява Нощния съвет и защо е нужен в една държава? - Как трябва да се възпитават малките деца? - Какво представлява усетът за ред и безредие? - Ще се включим ли в разговора? Закони“ е последният и най-обемен диалог на Платон, в който трима събеседници: Атинянинът, Клиний и Мегил, обсъждат основаването на нов полис и изработването на неговите закони. За разлика от „Държавата“, тук не управлява философ-цар, а върховенството принадлежи на писания закон като институционализиран разум. Платон изгражда цялостна конституционна архитектура, включваща уредба на собствеността, семейството, наследството, наказателното право и религиозните задължения. Особено внимание се отделя на образованието: чрез музика, гимнастика и математика, като средство за формиране на правилно ориентирани желания. Законът има педагогическа функция: той трябва да възпитава, а не само да наказва, и затова всяка норма е придружена от обяснителна „прелюдия“. Диалогът съдържа и теологическа защита на космическия разум срещу атеизма, защото законността предполага вяра в порядък на света. Гледайте видеото тук: https://youtu.be/H4y3YP9dRL8 Споменато в епизода: https://knizhen-pazar.net/products/books/4759734-zakoni Представяне на госта: Невена Панова е магистър по класическа филология (1999) и бакалавър по унгарски език и литература на Софийския университет (1999), доктор по старогръцка литература (2004). Преподавателската й работа като доцент в СУ „Св. Климент Охридски“ обхваща курсове по старогръцки език и автори (философска проза, историография), по старогръцка литература (в бакалавърска и магистърска степен), по академично писане, по старогръцки език за неспециалисти. Изследователските й интереси са в областта на историята и теорията на старогръцката литература, на философската проза (Платон), на рецепцията на античността в българските литература и култура и в съвременната философия. За подкаста: Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков ни превеждат през няколко от най-странните и интересни новини от света на науката. Започват с откритието на нова частица в CERN – тежък „роднина“ на протона, който може да помогне да разберем по-добре как работи силното взаимодействие и как се изгражда материята. След това се пренасяме в света на биологията – където се оказва, че ретината на птиците може да функционира почти без кислород, разчитайки на неочакван енергиен механизъм. Разглеждаме и мистериозни гъби, които предизвикват едни и същи халюцинации по света, както и какво могат да ни разкрият за мозъка и възприятието. Епизодът завършва с още един неочакван пример от природата – мравки, които могат да бъдат манипулирани да убият собствената си кралица, показвайки колко сложни и понякога направо драматични са стратегиите за оцеляване в еволюцията. Споменато в епизода: https://home.cern/news/news/physics/lhcb-collaboration-discovers-new-proton-particle https://www.newscientist.com/article/2512692-bird-retinas-work-without-oxygen-and-now-scientists-know-how/ https://www.bbc.com/future/article/20260121-the-mysterious-mushroom-that-makes-you-see-tiny-people https://www.science.org/content/article/parasitic-ant-tricks-workers-killing-their-own-queen?utm_campaign=News+from+Science&utm_medium=ownedSocial&utm_source=facebook&fbclid=IwY2xjawONAg9leHRuA2FlbQIxMABicmlkETBSYjI5VUZpQllxVEtneDNzc3J0YwZhcHBfaWQQMjIyMDM5MTc4ODIwMDg5MgABHsqADu24Opxw189SZOaAVnJ3ru-8SIXs6LWeVs4vgh3rjkqEqn5uROl3eHu-_aem_tje0fiVC4utdcbINz0dw9w За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Непознатият космос крие в безкрая си не само привлекателно очарование, но и обяснимо безпокойство. И никой друг автор не го е представял така, както големият майстор на ужаса Хауърд Филипс Лъвкрафт. В този епизод на inter alia Васко разговаря с Ива Стефанова – изследовател на странната фантастика, в това число и на Лъвкрафт. От разговора можете да научите повече за: a Васко разговаря с Ива Стефанова – изследовател на странната фантастика, в това число и на Лъвкрафт. От разговора можете да научите повече за: - Х. Ф. Лъвкрафт и защо е култова личност; - космическия ужас в центъра на творчеството му; - писмата на Лъвкрафт до неговите приятели; - размиването на границите между сън и литература; - особената причина Лъвкрафт да е публикувал и под други имена; - странната фантастика и нейното място в съвременната култура; - кой противоречив съвременен френски писател е започнал като изследовател на Лъвкрафтовото; - препоръки от един сериозен читател и изследовател на странната фантастика за следващото ви четиво. Гледайте епизода тук: https://youtu.be/bsUFHwwh4Yg Споменато в епизода: 1. Боян Манчев за Лъвкрафт (радио интервю) 2. Under the Pyramids от Лъвкрафт и Худини 3. H.P. Lovecraft: Against the World, Agains Life от Мишел Уелбек 4. “Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика” от Огнян Ковчев 5. “Станция Пердидо” от Чайна Миевил 6. Литературен вестник, бр. 2/2024 г. 7. inter alia: The Gothic Mode w/ prof. Dale Townshend 8. Vox Nihili: Чудовищата [Преддверие] 9. М. Джон Харисън (автор) И oще малко имена: Ан и Джеф Вандермиър, Кларк Аштън Смит, С. Т. Джоши, Томас Лиготи. За подкаста: В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Завършете ритуала, който ще ни спаси от злокобната сила на Йог Сотхот , като ни подкрепите на ratio.bg/support.

Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Уолтън и защо малко хора си спомнят за него? - Отвратително ли е съществото, създадено от Виктор Франкенщайн? - Кой кара шейни около Архангелск? - Може ли да съществува творчество без творба или продуктът е… задължителен? - Как митът се ражда от съня? - Каква е разликата между алхимията и химията и какво представлява обещанието без обещания? - Що за „лаборатория“ са гробищата? - Какво дължи създателя на създаденото и какво създаденото – на своя създател? - Какво представлява договорът „Франкенщайн“ и защо Виктор го нарушава? - Какво общо има Човечеството и защо Виктор героизира собственото си страдание? - Трябва ли съществото да отговаря за убийствата, които е извършило? - Има ли съдебни процеси в романа „Франкенщайн“ и какво ни казват те за правосъдието? - Защо бунтът е толкова важен за романистите? - Защо материята се съпротивлява на науката? - Какво може и какво трябва да направим с опасните открития? Един от основните въпроси, които поставя романът „Франкенщайн, или новият Прометей“, е въпросът какви задължения възникват, когато човекът прекрачи природните граници в името на знанието (да създаде) и славата (да е пръв). Романът изследва дали създаването поражда право на признателност или дълг на грижа и отговорност. Той пита може ли науката да бъде морално неутрална, когато нейните последици засягат невинни хора и бъдещи поколения. Поставя под съмнение способността на правото да обхване нови форми на съществуване, които самият човешки разум произвежда. Разгръща трагедията на самотата като източник на морална деформация и показва как отхвърлянето може да превърне доброто в зло. Романът противопоставя амбицията на романтическия гений на границата, която налагат общността и отговорността към другите. Той настоява, че без признание и взаимност нито човекът, нито неговото творение могат да останат човечни. Гледайте видеото тук: https://youtu.be/emf038svPJQ Представяне на госта: Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016). За подкаста: Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод на Ratio Weekly с Петко и Никола Кереков се гмуркаме в няколко пробива от света на науката - от химията на бъдещето до еволюцията и странните стратегии за оцеляване в природата. Учени от Кеймбридж представят нов метод за модифициране на лекарства чрез светлина вместо токсични химикали - подход, който може драстично да ускори разработването на медикаменти и да намали екологичния отпечатък на фармацевтичната индустрия. Разглеждаме как работи тази „anti-Friedel–Crafts“ реакция и защо е толкова важна за съвременната медицина. Пътуваме и назад във времето – към едни от първите гръбначни животни, които може би са имали… четири очи. Какво означава това за еволюцията и има ли следи от тази особеност и при нас? След това се потапяме (буквално) в света на пчелите - и откриваме как майките на земните пчели успяват да оцелеят дни под вода по време на наводнения, благодарение на екстремно забавен метаболизъм и неочаквани физиологични механизми. И накрая - как мишките „надушват“ социалната йерархия. Ново изследване показва, че те могат да разпознават статуса на непознати индивиди само чрез химични сигнали и да вземат решения за поведение още преди да се стигне до конфликт. Споменато в епизода: https://share.google/yjskIH5S3oIhyvrmu https://www.newscientist.com/article/2512668-our-earliest-vertebrate-ancestors-may-have-had-four-eyes/ https://www.earth.com/news/bumble-bee-queens-survive-being-fully-submerged-underwater-for-over-one-week/ https://www.sciencedaily.com/releases/2025/05/250519131128.htm НОВА поредица на National Geographic – „Чернобил: Аварията отблизо“ https://www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/chernobyl-inside-the-meltdown 11-ият CASSINI Hackathon ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г., запишете се тук: https://www.cassini.eu/hackathons/bulgaria В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Как се различават негативният от позитивният мир? - Каква е ролята на дипломацията? - Възможен ли е мир без институции (Имануел Кант)? - Може ли мирът да се мисли отвъд войната (Йохан Галтунг)? - Как един конфликт може да бъде (успешно) трансформиран, без да бъде (окончателно) решен (Джон Пол Ледерах)? - Има ли граници и същност понятието за позитивен мир (Кенет Боулдинг)? - Кои са ъглите на т.нар. „триъгълник на насилието“? - Каква е разликата между мира и покоят? - Възможен ли е „несправедлив мир“? - Какво представляват студеният мир, въоръженият мир, мирът въз основа на страх…? - Как концепцията за позитивен мир се съотнася към доктрината за ядрено сдържане? - Може ли да се измерва и операционализира позитивния мир (Нилс Гледич)? - Какво му е лошото на „либералния мир“ (Дъстин Шарп)? - Чий мир е позитивният мир и как мирът е свързан със свободата? - Какво представлява „релационният мир“? - Кои са „пазителите“ и кои са „враговете“ на мира? - Ако естественото състояние „война на всеки срещу всеки“, то какво е „мирът на всеки с всеки“? Гледайте епизода тук: https://youtu.be/nb2Tyoc2RfU Най-честата дефиниция на мира включва през „липсата на война“. Това обаче може да се окаже само неговата най-повърхностна форма, обозначавана в изследванията на мира (peace studies) като „негативен“ мир. Истинско предизвикателство се оказва същността на концепцията за т.нар. „позитивен“ мир – мир, който не просто изключва насилието, а създава условия за съвместен живот заедно с конфликтите. Историята на Студената война показва, че е възможен „мир чрез страх“, при който взаимното възпиране предотвратява войната, но не създава доверие. Това поставя въпроса дали такъв мир изобщо е мир или по-скоро замразена форма на война. Съвременните теории предлагат да изоставим идеята за окончателно „решаване“ на конфликтите и вместо това да мислим за различните начини на тяхното трансформиране. Кратката етимологична справка за думата „мир“ в различните езици допълнително разкрива, че мирът мислен като активен процес (усилие) по поддържането на общност, сключването и изпълнението на договор, осигуряването на защита, а не като състояние пасивен покой (състояние). В крайна сметка мирът се оказва не крайна точка в човешката история, а постоянна практика – „миростроителство“. Какво бихме могли да кажем за позитивния мир и важна ли е в крайна сметка тази концепция за нашия ежедневен живот. Допълнителни материали: https://press.bas.bg/bg/books-103/show-104(858) https://www2.kobe-u.ac.jp/~alexroni/IPD 2015 readings/IPD 2015_7/Galtung_Violence, Peace, and Peace Research.pdf https://www.amazon.com/GALTUNG-DEVELOPMENT-CIVILIZATION-Civilization-International/dp/0803975112 https://gruposhumanidades14.wordpress.com/wp-content/uploads/2014/10/john-paul-lederach-the-moral-imagination_the-art-and-soul-of-building-peace.pdf https://ideas.repec.org/a/sae/joupea/v14y1977i1p75-86.html?utm_source=chatgpt.com https://academic.oup.com/jpr/article/51/2/145/8365769?login=false https://academic.oup.com/isr/article-abstract/22/1/122/5203542?redirectedFrom=fulltext&login=false

В този епизод говорим за успешното завръщане на мисията Artemis II – ключова стъпка в новата космическа програма на NASA. Разглеждаме как протича мисията, напрежението по време на навлизането в атмосферата и защо този полет е толкова важен не само като тест, а като реално отваряне на пътя към устойчиво човешко присъствие около Луната и отвъд нея. Продължаваме с някои от най-интересните наблюдения от дълбокия космос. Обсъждаме рядък случай на директно засечен сблъсък между млади планети – събитие, което може да ни даде ценни отговори за това как са се формирали Земята и Луната. Поглеждаме и към системата WISPIT 2, където учените наблюдават планети в процес на формиране – своеобразен прозорец към ранните етапи на нашата собствена Слънчева система. Епизод за това как започват нещата – от космически мисии до цели планетарни системи – и какво можем да научим, когато имаме възможност да ги наблюдаваме в реално време. Споменато в епизода: https://www.space.com/news/live/artemis-2-nasa-moon-mission-updates-april-8-2026 https://www.nasa.gov/gallery/lunar-flyby/ https://open.spotify.com/playlist/7BcjsEi5XHOlh864FtLEXY https://www.sciencealert.com/completely-bonkers-astronomers-think-they-saw-two-planets-collide https://www.eso.org/public/news/eso2604/ НОВА поредица на National Geographic – „Чернобил: Аварията отблизо“ www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/…ide-the-meltdown 11-ият CASSINI Hackathon ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г., запишете се тук: www.cassini.eu/hackathons/bulgaria Партньори: www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки посрещат Мария Тодорова, куратор на фестивала SHAPESHIFT (София / Топлоцентрала / 24-26 April 2026) , за да разговарят по основната тема на фестивала: „Човешкият алгоритъм”. Водещите обсъждат с Мария, основател на NEXT-DC, как се преминава от света на голямата реклама към кураторство на идеи и фестивал за технологии, наука и съвременна култура. Разговорът обхваща еволюцията на SHAPESHIFT от еднодневни събития до тридневен фестивал с лектори от Amazon и ETH Zürich. Във втората част, водещите се потапят в радикално аналоговия свят на Марта Джурина. Тя работи с безкамерна фотография, „рисувайки” директно със светлина върху фотохартия в пълна тъмнина, създавайки нетиражируеми произведения, които са в контрапункт на AI-генерираното съдържание.. Говори се за хореографията в тъмната стая, за контролираната случайност и за това какво означава да споделиш авторството с нечовешки елементи като светлината, биолуминесцентните водорасли и гълъби. Обсъждат се и тренираните „автоматизми на социалното тяло”, които превръщат нейната 12-годишна практика във вид алгоритъм. В третата част Мария и водещите влизат в свободен разговор за бъдещето и човешкото творчество. Обсъждат се въпроси като как се курира антитезата в програмата на фестивала — съзнателното търсене на триене между високотехнологичното и радикално аналоговото — и какво е онова, което по дефиниция не може да бъде „промптнато“ или настигнато от изкуствения интелект. Допълнителни материали: SHAPESHIFT Festival 2026 — http://shapeshiftfestival.com Marta Djourina — http://martadjourina.com Quotes Magazine — http://quotesmagazine.com За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо http://www.mihailivanovbass.com/ Партньори: Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Ива Пушкарова и Стоян Ставру обсъждат: - Какво мисли Платон за държавната служба и за недължимата облага (Закони)? - Как се дефинира корупцията и какво я отличава от подкупа (активен, пасивен, провокация)? - Може ли да има „добър“ лобизъм? - Кога е налице конфликт на интереси? - Как да разграничаваме корупция от клиентелизъм? - Колко биологични метафори може да предложим на тема „корупция“? - Има ли спирачки корумпираният служител? - Кой осигурява и как се преодолява имунитета на една държавна институция? - Каква е разликата между корупционерът и мафиотът? - Може ли да се противопоставим на мафиотизацията на държавата? - Как се завладява една институция и пречи ли демокрацията? - Може ли временно да спрем съществуването на една… община? - Как се рестартира една институция? - Какво представлява лустрацията? - Може ли да се лекуваме чрез… „гражданска война“? Корупцията в широк смисъл представлява подмяна на публичния нормативен критерий с частен интерес. Тя не се изчерпва с престъпните състави на подкупа, а включва различни практики на институционално „разлагане“. Същността ѝ се състои в приватизацията на публичната функция, като от особено значение за разпознаването й е нейното отграничаване от конфликта на интереси, клиентелизма, застъпничеството и лобизма, както и от мафиотизацията на държавата. Клиентелизмът са по себе си може да бъде законен, но системно изкривява универсалността на правилата. При срастване на държавата с организирана престъпност законът престава да бъде ограничител на властта и се превръща в инструмент на контрол. Общият знаменател на явленията, за които разговаряме в настоящия период, е ерозията на публичността и замяната на правовата логика с логика на зависимост. Допълнителни материали: Криминологичен анализ на корупционните престъпления (книга) Ива Пушкарова, Издателство „Сиела“, 2020 - https://www.challengingthelaw.com/wp-content/uploads/2024/11/Nakazatelni-poliiki-kato-sredstvo.pdf; Наказателен кодекс на Република България - https://www.lex.bg/laws/ldoc/1589654529. Представяне на госта: Доц. д-р Ива Пушкарова е преподавател по наказателно право, международно наказателно право и криминология в СУ ,,Св. Климент Охридски“. Тя е утвърден изследовател на организираната и транснационалната престъпност, трафика на хора, експлоатационната престъпност, сексуални престъпления, дискриминационна престъпност, непълнолетна престъпност и детското правосъдие, финансова и стопанска престъпност, корупция, системата на наказанията и др. Монографиите ѝ ,,Форми на организирана престъпна дейност по НК на Република България”, 2011 г. и ,,Трафикът на хора”, 2012 г., стават първите цялостни правни изследвания по тези теми у нас, а монографиите ,,Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава“ (2020) и ,,Наказателноправен отговор срещу изключително тежката престъпност: смъртното наказание, доживотният затвор и доживотният затвор без замяна в България“ (2021 г.) въвеждат първите цялостни типологии на практиката по тези въпроси и представляват принос в международната наука. Носител на наградата за млад учен на годината за 2012 г. на СУ "Св. Климент Охридски". Дългогодишен външен експерт към Съвета на Европа, Световната банка и Европейската комисия. От 2012 г. до ноември 2017 г. е Председател на Комисията по помилването към президента на Република България, където въвежда реформи, признати от Европейския съд по правата на човека за най-добра практика. През този период индексът на помилването е 1.2-1.5.

Наблюдение на Земята (или Earth Observation) звучи доста ясно само по себе си. Разбира се, това е начинът, по който гледаме към суша, вода, градове, земеделие и инфраструктура от орбита - с малката добавка, че целта е да видим как това да е всъщност полезно. В този епизод със Здравко Димитров и Майкъл Цанев говорим за това защо ни трябват нови сателити, къде днес са границите на резолюцията и защо в много случаи по-важно от това колко ясно виждаме е колко често можем да заснемаме. Отваряме и съвсем конкретния въпрос как се достъпват сателитни данни, кои са свободни, кои се купуват, кой реално може да си ги позволи и докъде стига популярната представа, че можем просто да си гледаме вилата от космоса. Обсъждаме какво всъщност могат да разпознаят съвременните системи, какви ограничения още има пред технологията и защо стойността на данните все по-често идва не само от самото изображение, а от анализа върху него. Майкъл разказва и за пътя на своя екип в CASSINI Hackathon 2025, където Avalanche Detectors печели с решение, което комбинира Copernicus Sentinel-1 и Sentinel-2 с метеорологична информация, за да изчислява вероятност от лавина на конкретно място. Епизодът е и естествена прелюдия към 11-ия CASSINI Hackathon, който ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г. едновременно на 10 места в Европа, включително София, с тема Space for Water. За България това е и доста релевантна дейност, предвид наводнения през последните години, водните загуби, недостиг и управление на риск при водите . Тук именно космическите данни мога да помогнат. Запишете се тук: https://www.cassini.eu/hackathons/bulgaria В епизода говорим още за: • какво точно означава Earth Observation • защо новите приложения изискват по-чести заснемания, а не само по-добра резолюция • как се купуват и използват сателитни данни днес • кой има достъп до тях и как това се променя • какви са реалните ограничения пред граждански и бизнес приложения • какво може да се постигне в рамките на един хакатон, когато имаш данни, ментори и добре формулиран проблем

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков скачат между няколко на пръв поглед несвързани теми. От това как зъбите на белите акули се променят с възрастта им и се адаптират към различна диета, от риба към морски бозайници – до кенгурута, които могат да се движат по-бързо, без да изразходват повече енергия, благодарение на начина, по който използват сухожилията си. Ще чуете още защо тиксото издава онзи дразнещ звук (и как това е свързано със свръхзвукови микропукнатини и ударни вълни), как скърцането на баскетболните обувки идва от вълни в подметката, които се движат със стотици километри в час, и как конете могат да издават два звука едновременно – чрез комбинация от вибрации на гласните струни и нещо като „свирене“. Споменато в епизода: https://www.sciencealert.com/great-white-sharks-grow-deadly-new-types-of-teeth-as-they-age https://www.thenakedscientists.com/articles/interviews/kangaroos-hop-faster-without-extra-energy https://share.google/bHKfeC5ORaGdwSmWO https://www.nature.com/articles/d41586-026-00295-4 https://www.science.org/content/article/whoa-when-horses-whinny-they-whistle-and-sing-same-time?utm_campaign=Science&utm_source=facebook&utm_medium=ownedSocial&fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTAAYnJpZBEwUmIyOVVGaUJZcVRLZ3gzc3NydGMGYXBwX2lkEDIyMjAzOTE3ODgyMDA4OTIAAR7oL3p1qktk6DHl3hHrVkhg8QsQN3mUjDxOlkHTRauTwJf-R_cH8POqlnC30g_aem_O0K3OxQ5h1tF3-8rt6staw НОВА поредица на National Geographic – „Чернобил: Аварията отблизо“ https://www.natgeotv.com/bg/shows/natgeo/chernobyl-inside-the-meltdown 11-ият CASSINI Hackathon ще се проведе между 24 и 26 април 2026 г., запишете се тук: https://www.cassini.eu/hackathons/bulgaria Партньори: https://www.ozone.bg/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод, Кив и Тулечки разговарят с Георги Еленков, директор "Политики за децата" в Национална мрежа за децата и част от екипа, поддържащ Националния център за безопасен интернет. Дискусията е посветена на предизвикателствата пред децата в дигиталното пространство и начините за тяхната защита, като Георги разказва за работата на Центъра, сътрудничеството му с държавни институции и големи технологични платформи като Meta и Google. Обсъждаме подробно основните онлайн заплахи за децата днес. Говорим се за попадането на вредно съдържание – от насилие и омраза до порнография и опасни предизвикателства. Разглеждаме различните форми на онлайн тормоз, включително през фалшиви профили в Instagram и Discord, както и злоупотребата с лични данни и дигитална идентичност. Щателно се описват и най-сериозните престъпления, като сексторшън (изнудване с интимни снимки и видеа, включително компютърно генерирани изображения), фишинг атаките и финансовите измами, насочени към подрастващите. Във втората част на разговора се засягат новите и зараждащи се заплахи, които все още са слабо видими за повечето родители, както и рисковете, които масово се подценяват. Обсъжда се деликатната тема за това как родителят да бъде информиран и ангажиран, без да прекрачва границата към свръхконтролиращ "helicopter parent". Накрая Кив, Тулечки и Георги разсъждават дали биха искали да бяха израснали в света на "безопасния" интернет, който съществува днес. Споменато в епизода: http://www.nmd.bg http://www.safenet.bg За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо Партньори: Grapwise.ai и Данни за добро

Серията Vox NIhili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Владимир Маринов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е Парменид и защо той е избран за „кръстник“ на диалога? - Може ли говоренето да се превърне в математика? - Кои са трите различни интерпретации на диалога „Парменид“? - Едното е едно и не е едно – кое не е вярно? - Има ли идея за тинята? - Какво свързва деня и идеята? - Защо диалогът „Парменид“ е толкова важен за неоплатониците? - Колко противоречия може да изтърпи един юрист? - Защо в „Парменид“ има минимум литература? - Как „младият“ Сократ се различава от стария Сократ? - Какво представлява проблемът на „третия човек“? - Имат ли предел думите? - Колко строги трябва да сме в логиката и може ли да ни спаси логиката? - Къде е етиката в „Парменид“? - Има ли изход от матрицата на Парменид? - Как свършва всичко и какво означава Парменид да е „напълно прав“? „Парменид“ е един от „релите“ диалози на Платон, в който е описана срещата между младия Сократ и стария Парменид, като поставя под изпитание теорията на идеите. В първата част Сократ излага възгледа, че множеството неща участват в една обща идея, която им придава тяхната същност. Парменид търси пробойните в теорията на Сократ (Платон) и настоява, че философът трябва да се упражнява, като разглежда всички последици от приемането на своята хипотеза. Втората част предлага именно такова упражнение, но в тезата на самия Парменид, който представя последиците от двете противоположни допускания: а) какво става, ако Едното съществува, и б) какво става, ако Едното не съществува. И в двата случая анализът води до противоположни и парадоксални заключения. Неизбежните апории показват, че мисленето поражда вътрешни противоречия. Диалогът не предлага окончателно решение, а разкрива границите на наивната метафизика и необходимостта от по-строга диалектика. Представяне на госта: Владимир Маринов е доктор по антична философия и преподавател по класически езици в Нов български университет. Директор е на Издателството на НБУ. Запален читател на Омир, Платон и Аристотел, заниманията му са свързани с античния и средновековния неоплатонизъм, историята на науките в гръко-римския свят, както и големите теми на класическата философия, религия и култура.

What a mess! В адската и жежка каша, в която живеем, сред безпорядъка на съвременността, покрай кризата на разбирателството и диалога, между обстрела на максималистите (вляво, а и вдясно), решихме, че е назрял моментът в подкаста Pop Script да си побъбрим за ентропията и за теорията на хаоса. Един срещу друг сядат: домакинът и коментатор Благой Д. Иванов + физикът и математик Данаил Брезов, който на всичкото отгоре е също музикант и преподавател. Двамата се отдават на размишления, замерват аудиторията с примери и понятия, споменават важни хора, а и важни заглавия, но не пропускат и важните идеи, които си струва да присъстват в дигиталния ефир. Настоящият колоквиум включва: • Каква е разликата между ентропия и хаос? • Ефектът на пеперудата – от Едуард Лоренц през Рей Бредбъри до Аштън Къчър • Сваляне на мацки чрез наука сред дебнещи динозаври в „Джурасик парк“ • Черните дупки и термодинамичната смърт на вселената • Информационни процеси, сложни системи и непредсказуемост • Hеведомите житейски пътища и свободната воля • Предимства и недостатъци на затворените общества и отворените връзки • Какви са тежките последици от малките грешки? • Законът на Мърфи – ентропия или хаос? • Ентропията на Шанън – липса на информация? • Съществуват ли дравословен хаос и патологичен порядък? • Накъде лети стрелата на времето и какво да очакваме от великото зануляване? • От мултикултурализма към the sweet spot of jazz: класика с Дюк Елингтън, еклектика с De-Phazz и електро-фънк с Knower • Уместни ли са кино предупреженията, които ни предлагат „Завръщане в бъдещето“ (промяна в пространство-времето), „Лудият Макс 2“ (постапокалиптична пустиня) и „Мълчанието на агнетата“ (какавида в гърлото)? • Значими учени със смели идеи – какво общо с темата имат Мартин Гуцвилер, Ричард Докинс и Алберт Айнщайн?• Безчет филми („Predestination“, „Интерстелар“ и „Първи контакт“), сериали („Dark“, „The Ray Bradbury Theater“ и „Devs“) и книги („Котешка люлка“ на Кърт Вонегът, „22 ноември 1963“ на Стивън Кинг и „Проектът «Аве Мария»“ на Анди Уеър), към които си струва да посегнете... За подкаста: Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков за руския товарен кораб Progress 94, който се отправя към Международната космическа станция, но среща проблем с автоматичната си система за скачване. Какво означава това и защо в крайна сметка се налага ръчно управление в орбита? След това поглеждат към по-голямата картина – мисията Artemis 2 и опитите на NASA да върне хора на Луната, но и промените в стратегията, включително отказа от лунната станция Gateway в полза на база на самата повърхност. Темата се разширява и към геополитиката в космоса – как САЩ и Китай подхождат различно към кацането на Луната и защо изборът на място може да е решаващ за бъдещето на изследванията. И накрая – нещо, което звучи абстрактно, но всъщност е доста реално: колко енергия се натрупва в климатичната система на Земята и какво означава това, когато започнем да я измерваме в зетаджаули. Споменато в епизода: Лек проблем с Прогреса https://www.space.com/space-exploration/launches-spacecraft/russia-progress-94-cargo-launch-iss-soyuz-rocket ; https://www.nasa.gov/blogs/spacestation/2026/03/24/progress-cargo-craft-docks-to-station-resupplying-crew-2/ Artemis II е готов за изстрелване https://www.space.com/news/live/artemis-2-nasa-moon-rocket-rollout-march-20-2026 Isaacman уби Gateway за да използва парите за лунна база https://www.theguardian.com/science/2026/mar/24/nasa-moon-base-cancelling-artemis Китайците с изненадваща новина за лунната си програма https://www.scientificamerican.com/article/chinas-first-moon-astronauts-could-land-at-this-surprising-site/ Измеренията на климатичния колапс https://share.google/wYpMWGeA7WLciGFbz За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Във втория за годината епизод за пътуване обръщаме погледа към чудесата на остров Бали, пълен с гигантска растителност, древни храмове и не особено чаровни маймунки. Васко чете дневника от двуседмичното си пътуване и разказва за екзотичните места, които е посетил, как са го накарали да се чувства и какви паралели с живота в Европа могат да се направят. Ако ви е интересно да научите с какви гласове пеят балийските водопади, какви интересни традиционни танци можете да гледате там, какви странни и симпатични привички имат местните, защо да не носите очила в свещената гора на маймуните и други истории – това е епизодът за вас. За подкаста: В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука. Ако искате бъдеще да има не само за образованието, но и за разговори като този, подкрепете ни на Подкрепи Ratio | .

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Настоящият епизод е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и катедра „Социология и науки за човека“ към ПУ „Паисий Хилендарски“. Той е част от проект на катедрата на тема "Социология и науки за човека - едно възможно реасемблиране на социалното познание в началото на 21 век (изследване на случай)“ със слоган „Защото утре започва от вчера….“. Проектът представлява изследване на възпитаниците на специалност Социология в Пловдивския университет с фокус не само върху професионалните им кариери, но и върху начина, по който образователният модел по социология в ПУ е седиментиран в техните биографии. В този епизод на фокус е думата „alumni“. С латински произход и значение „възпитаник“, т.е. онзи, който е бил хранен и отгледан. В разговора се очертават два основни начина да мислим за алумни общността. Първият я разглежда като институционален проект – мрежа от бивши студенти, с която университетът поддържа връзка и подпомага развитието им, за да изгражда устойчиво академично наследство. Вторият подход вижда alumni като общност от хора, свързани чрез споделен свят – идеи, ценности и преживявания, които продължават да съществуват и извън университета. Именно между тези две гледни точки се движи и разговорът. Любомир Бабуров, Нина Николова и Стоян Ставру обсъждат: - Какво означава „заклинанието“ АЛУМНИ? - Каква е разликата между възпитаници и храненици? - Може ли Университетът да ни кара да се чувстваме виновни? - Какво произвеждат университетите: кадри (работна ръка) или личности (човешки същества)? - Трябва ли висшето образование да се оправдава за своето съществуване? - Какво е университетът: институционално чудовище или клуб за интереси? - Какво е разликата между въобразената и въобразяваната общност (Бенедикт Андерсън)? - Възпитаници ли на незавършилите университета? - Какво представлява т.нар. „атмосферен“ университет? - Какъв е „прекрасния риск“ на образованието (Герт Биеста)? - В какво се изразява „силата на слабите връзки“ (Марк Грантовер)? - Каква е разликата между обучение, образование и субективиране? - Трябва ли Университетът да претендира за достъп до истината и каква е ролята на знанието във висшето образование? - Какво не отчита акредитацията и какво представлява идеята за „двуядрения университет“ (Стоян Ставру) ? - Трябва ли Университетът да дава нещо повече от достатъчното (необходимото) на своите ВЪЗ-питаници (Нина Николова)? - Съществува ли „алумни на неуспелите“ и възможно ли е съществуването на „алумни без университет“?